През 2013 година правих това, което правя през последните няколко десетилетия – снимки, както и работа с видеокамера. Ако се има доверие на компютрите, а на тях трябва да се вярва, през 2013 година съм успял да уловя 113 250 кадъра с обектива си. Радвам се, че макар и да изглеждаше фатална, 13 – ата година от това хилядолетие не предложи фатални сюжети за заснемане – бедствия, тежки катастрофи, човешки драми. Винаги съм предпочитал да улавям в обектива си позитивното, шареното, колоритното. Това, което кара хората да се усмихват на кадъра и след години. Лошите спомени са достатъчно силни, за да се запечатат в съзнанията на хората. Затова предпочитам да наблягам на хубавите моменти. Снимки от фестивали, празници, красиви природни гледки, дори внезапно уловен кадър от ежедневните ми разходки из града, който носи позитивен заряд.
В снимките ми винаги присъства и местния, ямболски колорит, това, което се случва с обикновените хора, с нашите спортисти, управници, хора на изкуството. През 2013 година подредих част от нещата, които съм заснел в експозиция на тема „Българското село“. Една изложба, която се прие добре от ямболската публика, защото вярвам, че всеки, който я видя намери по нещо от себе си в кадрите. Двойно се изненадах от добрия прием, който срещна същата експозиция, при представянето ми в пресцентъра на БТА. Макар и несвързани с действителните места, които съм отразил в снимките, хората оцениха именно онзи положителен момент, към който се стремя. В рамките на „Кукерландия“ изложба от мои снимки бе открита в село Кабиле, като част от съпътстващите прояви на празника.
„Кукерландия“ показва, как град като Ямбол може да предизвиква интерес в национален и международен план с едно културно събитие. Вярвам, че богатството на фолклора, на местните традиции, това е начинът ни да се покажем пред света. А не да влизаме само в черните хроники. През тази тодина се почуства разделението на хората, така както никога досега, но затова са виновни политиците които политизираха народа  и го настроиха да се мрази и ненавиждат политически. Нека през новата година спре това разделение и омразата, да се сплоти народа защото само така ще извървим пътят към доброто.
В Ямбол разбира се, че се случват и не само позитивни неща. Ето например, в края на 2013 година, дойде внезапният край на вестник „Делник“. Внезапен, защото бяхме свикнали сякаш Ямбол и „Делник“ да са неделими. Градът остава без вестник, а това не говори добре за местната общественост. Аз работих дванадесет години в „Делник“ и вярвам, че ще дойде ден, в който Ямбол отново ще си има истински вестник. Вярвам, че колегите, с които бяхме заедно ще се реализират професионално и творчески на други места, но тук, в този град, защото той има нужда от тях.
На всички ямболлии пожелавам да вярват във възможностите си. Всеки трябва да върши с любов и усърдие, това, което работи. Да влага частица от себе си във всяко дело, колкото и незначително да му изглежда то. Само така човек запазва енергията си и стремежите си към нови постижения. Такъв съм и аз – след 33 години във фотографията и журналистиката, още ми се работи и го правя с любов към занаята, към изкуството, хората да се усмихват на кадъра и след години. Лошите спомени са достатъчно силни, за да се запечатат в съзнанията на хората.  С казаното дотук и видяно през обектива , пожелавам Весела Нова година, живот и здраве на всички които милеят за нашия град и страната ни.