Идеята на студентите-окупатори, които предпочитат по-благовидното название „ранобудни студенти”, за нов морал, е направо затрогваща. Дотолкова затрогваща е, че пречи на мнозина да се съсредоточат върху очевидния факт, че става въпрос или за огромна заблуда, или за премислена спекулация. Нищо по-неуместно няма, според всеки, който има и най-бегла представа за морал, от проповядването на нов морал. Подобно поведение е приоритет на болшевиките, комунистите, всякакви радикални, фашистки или пара-фашистки формирования, обявили война на изконните ценности, на традицията и църквата. Преди всичко на църквата, разбира се, защото живеем в християнска държава и тъкмо тя, църквата, е гаранция за проповядването и отстояването на християнския морал. Ние сме християнска държава, християнска цивилизация, припомням го на всички, които са го забравили, или не са го научили, и нашият морал е християнски морал. И посланията на този морал, общо взето, са и всеизвестни, и пределно ясни, лесни послания, отдавна асимилирани, понятни и за недотам интелигентния. Не кради, не убивай, не лъжи, вярвам, са достатъчно известни послания на Православния катехизис, няколко от Десетте Божи Заповеди, известни колкото тях и задължителни за всеки морален християнин. И аз се чудя, направо недоумявам, ако има сред студентите-окупатори профани, неспособни да схванат дотолкова прости зависимости, защото не ги вкара в пътя професорът по богословие Калин Янакиев. Непонятно е, чак невероятно, че такъв мастит богослов е неспособен да разбере, че проповядването на нов морал е светотатство, че по същество е комунистическа пропаганда. А тук неволно се сещам и за това, разбира се, че истински религиозният човек е смирен християнин, чужд на революционния патос и още по-чужд на революционната промяна. В този смисъл евфемизмът „ранобудни”, наместо да оправдае някак неблаговидната окупация, упреква сътворителите си в спекулативност, в преднамереност и тарикатлък. Общо взето тарикатлък, при това долнопробен, елементарен, първосигнален, е и идеята за новия морал, след като е пределно ясно, че проблемът не е в това какъв е моралът, а дали го има! Няма нов морал и друг, различен, неморален, едва ли не, морал, както няма комунистически морал! Комунистическият морал не е нищо повече от идиологическа идиотщина, измишльотина, силогизъм, нон-сенс, чудовищна глупост, а новият морал, по всяка вероятност, е нещо подобно. Казвам „по всяка вероятност”, защото не е известно никому какво точно е той, какво точно би представлявал, как би се вписал в християнската цивилизация. Инак е пределно ясно това, да речем, че една от Десетте Божи Заповеди е често нарушавана тъкмо от тези, които проповядват настървено новия морал. Казва се в нея, че човек трябва да почита майка си и баща си, а те, днешните яростни антикомунисти, не почитат и дори обругават родителите си, т.е. вчерашните яростни комунисти. И щом е тъй, никой не се учудва, че пак те не почитат и жена си, и децата си, а осела си никак, че са най-често парясници, дезертирали от родителските си задължения, а за родното село и любимото магаре отдавна не желаят да си спомнят. Такива хора, близко е до ума, щом са си сложили грях, ще си сложат и друг, та и ще лъжат, и ще крадат, което се и случва ежедневно, щом живеем сред разправии и омраза. Такива хора, разбира се, са неморални, Бог знае дали защото са неуки, или защото са мошеници. А ние, простосмъртните, се досещаме, че радетел за нов морал е само този, който досега е бил аморален. Моралът, добре е да знаем, не е прана риза , която сменяш през ден…