×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Интервю с Гочо Димов, адвокат на Община Ямбол по делото за Безистена

Петък, 18 Октомври 2013 07:55

- Коя е основната защитна теза на община Ямбол по делото за собствеността на Безистена?
- Общината притежава документи за този имот, които са съставени по надлежния ред. Първият документ за собственост върху сградата на Безистена, който съществува, е актът за държавна собственост, съставен през 1951г. В него пише, че имотът се отнема от общината, т. е. пише – бивш собственик на имота – общински. Мюсюлманското вероизповедание се позовава на реституционните закони, а те обхващат всички закони за отчуждаване, конфискация и т. н., приети след 9 септември 1944 г. Отдавна е ясна практиката за реституционните закони - за да докажеш правото си на реституция, трябва да се установи, че имотът е отнет след 9 септември 1944 г. Ако някой имот е отнет преди 9 септември законите, приети след демократичните промени, не го касаят и отнетото не се възстановява.
Ако имот е отнет преди 9 септември той не подлежи на реституция по този Закон за вероизповеданията. Мюсюлманско вероизповедание се позовава на един параграф от преходните и заключителните разпоредби от Закона за вероизповеданията, който препраща към закона за т. нар. голяма реституция. В него е посочено, че имотите отнети по изброените закони и такива, които не са отнети по закон, подлежат на реституция, но връщането им става по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. В този закон има една по-обща ал. 2 на чл. 2, която казва: „Възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г.
Данните, които има в момента като документи, е че този имот, когато е отнет от държавата, е бил общински. Съществуват достатъчно актове, които са съставяни 1948 – 1949 г. за отнети магазини по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост.


- Магазините, които са били към високото тяло на Безистена?


- Да, магазините, които са били на калкан до високото тяло. Те са отнемани от различни физически лица. Но има и една част, които са отчуждени в периода 1968-1969 г,. във връзка с последната реконструкция на Безистена. Записването в държавните актове, съставени при отнемането, установяват от кого е взет имотът, такава е и практиката на съда. Затова е важен първият документ за собственост – актът за държавна собственост, където е записано, че преди това имотът е бил общински и никой по никакъв начин не е оборил това. Ищецът (Мюсюлманско вероизповедание) не е представил абсолютно никакво доказателство за собственост като документи. Те се позовават на едни нормативи, които са приети след Освобождението, като казват, че в Съглашението е посочено, че вакъфските имоти следва да се опазват, а в устава на Мюсюлманското вероизповедание, който е утвърден с указ на цар Борис ІІІ, се посочва регламент как да се предадат на мюсюлманските вероизповедни общини. По делото не е представено нито едно доказателство, че тази процедура е изпълнена. Ако имаше някакъв документ, запазен в тях, те трябваше да го представят. Аз съм сигурен, че те имат документи, от които се вижда, че никога Безистена не е била тяхна собственост и тя никога не им е била предавана. Списъкът на вакъфските имоти, които са предадени на Главното мюфтийство или на съответните мюсюлмански общини по места, този списък го съхраняват. В България те имат много добър архив. Предполагам, че имат списък, който касае и имотите в Ямбол.

- Прикриват ли такъв документ, ако го притежават?


- Всички доказателства за установяване на собствеността на Мюсюлманското вероизповедание върху Безистена, трябваше те да ги представят, но тъй като делото е с голям обществен интерес, ние не можем да си позволим да го оставим непълно като доказателства. Най-лесно беше да представим актовете за държавна и общинска собственост и кажем до тук, те да си доказват собствеността, а те нямат нищо. Но за изясняване на действителното положение ние сме представили документи, които са на мюсюлманската вероизповедна община. Това е бюджетът на мюсюлманската вероизповедна община за 1933-1934 г., този бюджет намерихме в Държавния архив.

- Там какво пише?


- В бюджета не фигурира сградата на Безистена като вакъфски имот. Бюджетът е утвърден от министъра и от Главното мюфтийство тогава. По това време техните имоти са били един хотел на площад „Освобождение”, който вече не съществува и 16 дюкяна на различни улици в Ямбол. Виждайки този документ, разбирам, че те са имали много добра отчетност като документи. Ако Безистена някъде в годините им е било предаден и е бил включен като тяхна собственост, задължително е щяло да фигурира в някакъв документ. Те такъв документ не представиха, защото го нямат.

- Защо тогава водят такова дело?


- Според мен се пробват да водят дела за всички имоти, за които имат данни, че са били вакъфски, дори и само исторически данни. Например за джамията те си имат нотариален акт. Те твърдят, че Безистена е вакъфски имот. Има ли логика за него да нямат документи, след като и джамията им е предадена по същия регламент, който би следвало да се приложи за Безистена, ако е бил имот на мюсюлманската вероизповедна община. Нотариалният им акт за джамията е издаден 20-те или 30-те години на 20 век. За Беистена би следвало да имат същите документи, ако е бил техен, но те ги нямат, защото той никога не е бил техен имот. Има исторически данни, които сочат, че той може да е бил вакъфски имот и Мюсюлманското вероизповедание тръгва от там, че след като по устав се предвижда тези имоти да преминат на управление на мюсюлманските вероизповедни общини, би следвало да е техен.


- Защо, ако Безистена е бил вакъфски имот, не е бил собственост на мюсюлманската вероизповедна община?


- Първо, те не са спазили процедурата, за да го получат като вакъфски имот. Второ, има данни от посещението на Константин Иречек, който е обикалял и е написал, че турците се опитали да опожарят сградата на Безистена при напускане на Ямбол, но сградата е останала, защото е само от камък. Така или иначе сградата е останала и той пише, че в него момент се е ползвала за болница и за склад, но това е 80-те години на 19 век. След това има един период, в който никой нищо не пише за Безистена и липсват исторически данни. Това, което е съхранено и което ние представихме по делото, са решенията на Градския общински съвет, които са гласувани 1924-1925 г., но от тях е ясно, че и преди 1924 г. сградата на Безистена е била общинска. В бюджета на община Ямбол за 1924 г. са гласували 660 600 лв. за фонд постройка на общински хали. Същата година съветът взима решение, че няма нужда да строят нови хали, а ще вложат тези пари в общинското здание Безистена (в решението им те го посочват като общинско), което да стане градски хали. На следващата година има друго решение, с което гласуват и утвърждават спечелилия търга за ремонта на Безистена – Благовест Тасков. В едното решение има подробен доклад на главния архитект, който казва,че постройката е в лошо състояние, тъй като е пропукана и има нужда от ремонт на покривите и няма достатъчно осветление, за да се ползва като хали. Има течове по стените и външните магазини, които са залепени на калкан, предизвикват пропукване на стените. Този доклад е със заключение, че трябва да се ремонтира сградата и Общинският съвет гласува за това 1 230 000 лева, което е много голяма сума за това време.


- Една от защитните тези на адвоката на Мюсюлманско вероизповедание е, че общините и държавата не могат да придобиват имоти по давност без правно основание. Как ще коментирате това?


- С оглед на защитата аз правя всички възможни възражения. Той трябва да докаже собствеността, за която претендира, той не я доказва и това е достатъчно за съда да отхвърли иска и то само на това основание, а не да се изследва дали ние имаме доказателства за собственост, защото общината е във владение на имота. Още повече, че има съставени актове за собственост, минало е дело в спор за собствеността между областна администрация и община Ямбол. Предлолагам, че e изразил такава защитна теза във връзка с моето позоваване на давност. Всъщност, това дело е възможно, защото Безистена е частна общинска собственост, ако беше публична общинска собственост такова дело не можеше да се води.


- Все пак, ако изобщо може да се претендира за собственост, може ли Главно мюфтийство да иска собственост върху имота със сегашната му площ от 960 кв. м, след като по експертиза 1913 г., например, е бил 550 кв. м?

- В исковата молба имотът е описан както е по кадастрална карта, като се включва цялата площ, която е на високото тяло и външната част. Според историческите данни след Освобождението Безистена не е имал дюкяни отстрани, те са строени много по-късно. Аз се опитвам да изтъкна всичко, което може да доведе до някакви съмнения в съда – несъответствието на площ е едно от нещата, в които претенцията им не съответства на реалността.


- А как ще коментирате другата им защитна теза, че могат да претендират за собственост, след като не са получили обезщетение за сградата?

- Не може да се плати обезщетение за нещо, което никога не е било собственост на мюсюлманската вероизповедна община. Според житейската и историческата логика общината е установила владение на Безистена, защото сградата е била изоставена, а не може в центъра на града да има здание, което е било опожарено и с времето е започнало да се руши. Мюсюлманската вероизповедна община не е получила собствеността, защото не е изпълнила процедурата, посочена в устава им. За да се позовава на някакви права за собственост, мюсюлманската вероизповедна община е трябвало да замени турските си документи за собственст за вакъфския имот Безистена, ако е бил такъв, с т. нар. крепостни актове. А който не се снабди с такъв документ за собственост, губи собствеността си. Община Ямбол е ремонтирала и преустроила имота и го е ползвала. Дори и да няма никакъв съставен документ за собственост безспорно е, че общината е упражнявала владение и то доста преди 9 септември 1944 г.

- Защо делото се води точно сега?

-  Главно мюфтийство са подали иска за собственост, за да не изтече обикновената 10-годишна давност на Закона за вероизповеданията, но там се посочва, че възстановането става по реда на закон, който регламентира, че се възстановяват имоти, отнети след 9 септември 1944 г. Случаят със собствеността на Безистена не е такъв.




- Какво се случва с другите дела, които води Мюсюлманско вероизповедание?

- Аз не съм се интересувал, защото делото за собствеността на Безистена е съвсем различен казус от другите дела в страната, които водят, защото за тях може би имат някакви основания. Докато в нашия случай те нямат нито документи, нито някакви основания. От основаването си Безистена е бил покрит пазар и никога не е бил сграда с религиозни функции.


- Какъв беше документът, който поискахте да не се признае като доказателство, защото не са официално заверени копията на превода му?

- Става въпрос за част от вакъфски архиви от 1845 година, в които се посочва, че се дължи данък за вакъфски имот Безистена. Документът е копие и аз поисках оригиналите на превода му, а колегата не е разбрал и помислил, че съм поискал оригинала на документа, затова не ги представил. Аз настоях пред съда да бъде изключен този документ като доказателство по делотото и съдът прие моето искане.



Интервю на Диана Иванова

Read 3218 times
Rate this item
(1 Vote)

Последни новини

Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */