Употребявал съм, доколкото си спомням, и друг път това заглавие, а поводът е бил все същият: циркът, вечният, несекващ, нашенски цирк. Политическият цирк с политическите палячовци, преди всичко, за които, щеш не щеш, все ще отвориш дума, ако се взреш в родните реалности. Тъжна е нашата действителност, тъжно е времето, в което живеем, но и смешно, клоунада, същинска клоунада, без начало и край.

А там, на манежа, под щедрата, ослепителна светлина на прожекторите, е не кой да е, а някой голям, мно-о-го голям, вчерашен или днешен политик, някой лидер, повел тълпи от възторжени почитатели. Не виждат ли те, чудя се, колко смешен е той, този техен вчерашен и днешен любимец , слепи ли са, малоумни ли са, че не схващат, че е не само смешен, но и жалък!

Защото всичко има предел, както знаем, защото ако нещата стигнат до абсурда, би трябвало да изтрезнеят и най-върлите почитатели на проваления политик. Проваленият политик, точно така, евфемизмите са ненужни и неуместни, ако е дума за Бойко Борисов, щом съумя не само да разпилее някак неправдоподобно огромното доверие на хората, но и разсмя, нееднократно, българския народ.

Последното му зашеметяващо изпълнение, без съмнение, е предизвиканият от него ненавременен и неуместен вот на доверие към правителството, чрез който се увековечи в родната парламентарна история. Стореното от Бойко Борисов е и смешно, и жалко, оперетно, политически водевил или фарс, безпрецедентен не само у нас и бихме припаднали от смях, ако не трябва да се срамуваме. Трябва, за жалост, да се срамуваме от ниската, нищожна политическа култура на нашите политици, която излага не само тях, но и нас, като държава,  нация и общество.

Това, което направи Бойко Борисов, е резил, същински резил, злепоставящ и сякаш обезсмислящ нашия парламентаризъм, същинска подигравка с българската държава. Този самозабравил се или объркан човек, поиска вот на доверие срещу правителството на Орешарски, а после го провали, като не регистрира депутатите от своята парламентарна група, за да го има необходимия кворум, пък накрая се обяви за морален победител. Е, това е не просто куриоз, а случаят е по-скоро медицински, отколкото политически, пък срамът е не само за сътворителите на грандиозния гаф и почитателите им, но и на всички нас. На всички нас, повтарям, защото ако някой се подиграва тъй безпардонно с демокрацията и парламентаризма, то е, защото разчита на медийна и обществена подкрепа.

Такава, знаем прекрасно, не липсва на ГЕРБ, а тъкмо наопаки, има я в излишък, осигурена му е щедро от комай всички медии, които в стремежа си да му угодят, понякога му правят „мечешка услуга”. Типичен пример е онази инак наперена, но отчайващо глупава жена, която адептите на ГЕРБ интервюираха Бог знае защо, след като бе очевидно, че злепоставя както любимата си партия, тъй и протестиращите, с чудовищните глупости, които плещи. Тази жена заяви бойко, ясно, точно и категорично:”Те отложиха делото срещу Дилян Пеевски, защото знаят, че утре ще им искаме вот на недоверие!” Те, в случая, са и Конституционният съд, и правителството на Орешарски, от което личи, че въпросната протестираща живее все още в комунизма, че не е чувала за разделението на властите и не зачита най-основните принципи на демокрацията.

Тази нещастница, представете си, е натоварена да олицетворява демокрацията и гражданското общество, преди да е научила, че съдебната власт е независима, а Конституционният съд арбитър на всички власти. Тя, за жалост, съвсем не е някакво изключение, политически неграмотните хора сред протестиращите са доста, което личи както от непремерените им изказвания, така и от непремерените им жестове.

Вчера, например, две групи от малобройните вече протестиращи се хванаха за гушите, защото едните бяха наредили сред мафиотите, изтипосани на лозунг, любимите им вождове Бойко Борисов, Цветан Цветанов и не знам кой още. И, какво мислите сториха, докато се препираха, тези безпримерни борци за демокрация и най-видни представители на гражданското общество, както ни убеждават? Едните клеймяха другите, че са платени клакьори, а не граждани, докато другите също ги клеймяха, че са платени клакьори, а не граждани!

С други думи казано, така наречените граждани, а не някой друг, потвърдиха това, което противниците им казват отдавна, саморазобличиха се, нека е ясно, доказвайки и показвайки с чистосърдечните си признания, че са платени наемници, а не граждани. Нещо, което те правеха отдавна, всъщност, но не тъй явно, макар че и тогава хвърляха в ужас непредубедения чужденец, както с приказките си, така и с действията си. Имах гости от чужбина, помня, политически грамотни хора, които бяха изумени, че и протестиращите, и опозицията, говорят за нова тройна коалиция.

Защо не ги съдят? – чудеха се гражданите на една от най-демократичните държави в Европа, как е възможно подобно безобразие, докато уж защитаваш демокрацията, питаха те, а аз не знаех какво да кажа. И друго питаха, какви граждани са тези хора, щом са представители на партии, загубили изборите, пък и казваха, че това поведение за тях е антиконституционно.

Това са партизанстващи метежници, уверяваха ме чужденците, а не гражданско общество, а аз се червях от срам и напразно ги убеждавах, че нашият политически живот има своя специфика. Не им казах, разбира се, че е цирк нашият политически живот, арена, на която безнаказаното вилнеят политическите палячовци, но те го знаеха и гледаха на мен, на всички нас, съчувствено. Няма как да ви помогнем, въздъхна един от тях, много искахме да го направим, надявахме се да го направим, но вие не искате да ни помогнете!

Така си е, ние не искаме да им помогнем, свикнали сме с родните безобразия, забавно ни е, докато се вихри невероятният цирк, разсмива ни, наместо да ни натъжи, политическата палячовщина. Тези хора, нека вметна, бяха емисари на европейските институции, отдавна нагазили в родното тресавище, които не можеха да проумеят как и защо продължаваме да опорочаваме и демокрацията, и пазарното стопанство, и гражданското общество.

Да, разсъждаваха те, посттоталитаризмът си е посттоталитаризъм, но само тук, в България, той се изражда в нещо по-лошо, Бог знае какво, но невиждано и страшно! И смешно, според мен, в цирк и палячовщина, но дано не са прави все пак, дано не сме ние единствените, дето ще ги сочат с пръст, както май винаги е било…

Печатният текст в "Делник" на 26 септември