Откакто във очите ви съм трън,

започнах да си мисля за вината.

Признавам си - виновна съм, че вън

и тази нощ съблича се луната.

Виновна съм за тази голота.

Виновна съм, че всъщност е красива.

Виновна съм и още затова,

че край оградите расте коприва.

Виновна съм, че като падне дъжд,

чадърите нарочно се повреждат.

И че живея с най-добрия мъж.

И че в съня му късен се оглеждам.

Виновна съм за есенния звук,

когато през годините ви мине.

Виновна съм като се счупи чук,

попаднал във ръцете на убиец.

Виновна съм за лудите коне -

препусналите из главата мисли.

И за това, че ще родя дете.

И за това, че дяволски го искам!

Виновна съм за всеки свой куплет.

Освен това - за всеки земен корен.

Спокойно спете! Всичко е наред

сега,

      когато имате виновен...

Камелия Кондова