Принцесата и граховото зърно
Имало едно време един принц, който искал да се ожени за принцеса, ала да бъде истинска принцеса. Той обиколил целия свят да търси такава принцеса, но никъде не могъл да намери каквато искал. Принцеси имало много, но било трудно да се разбере дали са истински. Все имало нещо при тях не съвсем както трябва. Той се върнал вкъщи натъжен, защото толкова много му се искало да си има истинска принцеса.
Една вечер се извила страшна буря, загърмяло и засвяткало, а дъждът се леел като из ведро. Изведнъж се зачуло хлопане на градската порта и старият крал отишъл да отвори.
А там отвън пред портата стояла една принцеса. Но, Боже мой, как изглеждала тя от дъжда и вятъра! Водата се стичала от косата и дрехите й, влизала в обувките й през пръстите, а излизала през петите. И все пак тя твърдяла, че е истинска принцеса.
— Е, скоро ще разберем дали е така! — помислила си старата кралица. Но нищо не казала, а отишла в спалнята, махнала всички завивки и постелки от леглото и сложила едно грахово зърно най-отдолу. После взела двайсет дюшека и ги сложила върху граховото зърно, а след това още двайсет пухени постели върху дюшеците.
На това принцесата трябвало да лежи цяла нощ. На сутринта я попитали как е спала.
— Ох, много лошо! — казала тя. — Почти не съм мигнала през цялата нощ. Бог знае какво имаше в това легло, но лежах на нещо твърдо, така че цялата съм в синини! Беше ужасно!
Тогава те се уверили, че тя е истинска принцеса, защото била усетила граховото зърно през всичките двайсет дюшека и двайсет пухени постели.
Само една истинска принцеса можела да бъде толкова деликатна.
И тъй, принцът я взел за жена, защото сега вече знаел, че взима истинска принцеса. А граховото зърно сложили в музея, където още може да се види, освен ако някой не го е откраднал.
Ето, това е една истинска история
Х.К. Андерсен