Вили Русева:
Изхвърлих много боклуци
и пак съм на същия хал….
Крошета, дуели, юмруци,
битият бит е, без никаква жал…
Приятели? Не!!! Само привидно.
Само е във моята празна глава…
Явно за мен не е очевидна
простата истина в тази земя…
Очаквам промяна, но има да чакам.
Безброй ветрове трябва още да гоня.
Във мръсната тиня до гроб ще си квакам,
а принцът ще плаче изгубил си коня…
Приказки много – добри и не толкоз.
Моята все ме избягва лукаво.
Играе подмолно със цялата подлост,
която е яхнала дяволски здраво….
Обаче на пук аз държа като хрътка.
До кръв се забивам и все не ми стига.
От време на време поемам си глътка,
но никога въздухът в мен не достига.
Да бъда свободна, онази, която
възпявам във моите песни…
Мечтая за топло и влюбено лято,
но нищо не става толкова лесно…
И ето отново стоя на перваза,
на своята празна, ранена душа…
За хиляден път съм се хвърлила в джаза
със няколко промила прясна тъга…
Не е добре и не е красиво,
обаче, това е реалната снимка…
Явно, че грешките най ми отиват.
Сама си затягам болезнена примка…
Но стига, навън чурулика живота,
мъничко птиче със жадни очи.
Отново поемам - да търся кивота
на моите смели, безумни мечти…
14 декември