Сега е лесно, много лесно, да речеш, че си очаквал провала на Бойко Борисов, всеобщия любимец, поредния месия, подир който се юрна обезумелият народ. Наистина обезумял, заключеник на на-ивната и нездрава вяра, защото никак, ама никак, не се поучи от фиаското на царя и продължи да вярва наивно, че след провала на един спасител, иде друг спасител. Сега е лесно, повтарям, да заявиш, че си знаел колко пагубна и за народа, и за държавата е инерцията, повлякла всички тогава, за да ги отведе, съвсем закономерно, до ново фиаско. Лесно е и не се съмнявам, точно най-върлите фенове на Генерала, както го величаеха, ще се сетят за тъмното му минало ли, за сетнешните провали ли, но ще заявят убедено, че никак, ама никак не са се съмнявали в провала му.
Е, ще го заявят сега, пък може и гюрултия по митингите да вдигнат, но тогава гласуваха за него, което няма как да докажа, но инак прекрасно помня, че ме гледаха накриво. И, нека е ясно, не за пръв път ме гледаха накриво тия храбреци на родната демокрация! Те, вече са забравили, но аз помня, наричаха гордо себе си „червени боклуци” и самоотвержено се кълняха, че тази власт с кръв са я взели и с кръв ще я дадат. Аз, по същото това време, кротко отбелязвах, че е срамно да си боклук, дори ако си червен боклук и бях ненавистен, а сетне, когато червените боклуци чудодейно посиняха, бях пак ненавистен. Посочих тогава, че тия алчни за власт и привилегии болшевики ще провалят синята партия тъй, както провалиха своята, та затова бях ненавистен. Провалиха я, разбира се, папер не остана от I нея, от демократична, най-демократична, горката партия стана най-болшевишка, преди да се разцепи и погине. Аз не станах по-обичан обаче, а тъкмо наопаки, верните ми прогнози никого не впечатлиха, никого не респектираха, а тъкмо наопаки, гневяха паплачта от политически кариеристи, които все намираха за какво да ме оплюят. А тя, тази паплач, вече се бе затирила към най-величавия си подвиг, затирила се бе да следва, като стадо, царя наш, спасителя на Отечеството, когото година-две по-късно вече свирепо псуваше. Единици бяхме тогава тия, в онзи миг на невиждана еуфория, които имахме смелост ли, доблест ли, разум ли, да се противопоставим на възбуденото и възторжено множество, пък и се опитвахме да вразумяваме. Чудя се сега, как, с какъв акъл, съм обяснявал на хора, които изобщо не искаха да ме слушат, че е невъзможно, ама абсолютно невъзможно, цар да управлява успешно република. И не само не ме слушаха те, ами ме и освиркваха, като казвах, че е незаконно царят, който е законният наследник на престола, да управлява републиката! И не само незаконно, но и смешно, гротескно, бе да се кълне царят в републиканската конституция, но пак ме освиркваха, освирепели, не развеселени от абсурдния политически театър. Мене, изобщо, много са ме освирквали през тези години: комунистите ме освиркваха най-яростно и най-продължително, митинги организираха против скромната ми особа. Учителите ми се разсърдиха, докато им обяснявах, че ги манипулират ловки апаратчици, да митингуват против демокрацията, а и националистите ми се разсърдиха, като отбелязах, че някой нагнетява етническо напрежение. Въобще, изстрадах родната демокрация, докато се опитвах да бъда безпристрастен и аналитичен, но това са неважни подробности. И не тъй неважни, всъщност, защото казах тогава, съвсем недвусмислено, съвсем категорично, че цар не бива да управлява република и, ако се опита, все едно, нищо няма да излезе. А припомням всичко туй сега, защото по-сетне казах, че този народ обезумя окончателно, някак фатал-но, някак нереално, като се юрна подир Бойко Борисов. И поясних защо, написах, че бива един отчаян народ да се втурне подир царя, като подир спасител, но е абсурдно, след като се е разочаровал от величеството, да се втурне подир гавазина му, за да го спасява той сега. Царят, каквото и да беше управлението му, си остана цар, трябва да забележа, запази достойнството си и не само не прояви неприязън към мен, а напротив, кани ме къде на вечеря във Враня, къде на обяд в Ямбол, за ужас на политическите кариеристи, които пламенно му се умилкваха. Съвсем очаквано,като че ли, бе и отношението на тарикатите, скупчили се около Генерала, който тогава изглеждаше вечен и непоклатим, желязната ръка, народният чрвек и прочее кретенски политически глупотевини. Тези амбициозни нещастници, огромната част от кои то, държа да поясня, бяха минали и през БКП, и през СДС, и през НДСВ, си въобразяваха, че най-сетне са се наместили сигурно, завинаги, в уютното гнездо. Те, много бързо, забравиха предизборните си лозунги, самозабравиха се нацяло, разпищолиха се и се заеха, буквално казано, да ни бър-нат комунизма след комунизма. Ако има нещо по-отвратител-но от комунизма, то е посткомунизма, а ако има нещо съвсем уродливо, то е чудодейно възроденият, по никое време, комунизъм! ГЕРБ сътвори същинско чудо като се опита да възроди, буквално казано, комунизма, като потъпка най-безцеремонно основните принципи на демокрацията. Само един пример, съвсем красноречив, ще дам в това отношение: ямболската община, която бе абонирана за десетки броеве на моя вестник, забрани тихомълком разпространението им и почти година време криеше ненавистния вестник. А инициатор на тази комунистическа акция, за наш срам, бе човек, работил във вестника, като журналист, а да оставим настрана факта, че и кметът бе работил във вестника, макар и не като журналист. Общината, освен това, направо се подигра с прозрачността, което едва ли е кой знае колко учудващо, щом милиционерщината стигна дотам, че заместник-кметовете бяха оборудвани със секретарки, въдворени направо в стаите им. Горките, такова безумие, не си позволиха и най-върлите сталинисти, а времето на Тодор Живков, навярно, изглежда като самия Рай за тези клетници! Но, всичко това са съвсем неин-тересни, кошмарни и някак ненужни подробности от близкото минало... Не, няма грешка! ГЕРБ е минало, тази партия, лесно е да го кажеш, вече няма полезен ход и е почти сигурно вече, че няма да изкара мандата си. Казвал съм, апропо, и това, че Бойко Борисов, както е тръгнал, ще я докара дотам, че да го изгонят с камъни! Ама съм го казвал, Бога ми, образно, като метафора, но не съм вярвал, че наистина ще се случи. Напротив, напоследък все повтарях, че извади късмет ГЕРБ, голям късмет, с топлата зима. Абсурдно е сякаш, че се връщаме в онази драматична зима, пак беше февруари, пак беше средата на февруари, когато Жан Виденов все пак съумя да се оттегли по най-достойния начин. Единственото, което остава на Бойко Борисов, като че ли, е да стори същото, защото инак краят му ще бъде още по-нерадостен. Но на мен думата ми е за друго, думата ми е за „гражданите", наумили си да яхнат действително гражданския протест. Аз знам кой са тези „граждани”, знам какви са, та заради туй си позволих да занимавам аудиторията със скромното си битие, за да е пределно ясно, че наистина знам. Знам, прекрасно знам,познавам ги, та знам, покрай това, че не е интересен предизвестеният провал на поредния месия, а възшествието на някой „гражданин", измислен, колкото Месиите, дето ни донесоха толкова несгоди...