Безпрецедентното дело на Ямболския Окръжен съд и в "Правен свят"
Коментар там: Това е уникално дело, уникално съдебно решение, прецедент от англосаксонски тип, решение, което може да се определи като БЛЕСТЯЩО и ЕПОХАЛНО.
Идеята,че парламентът носи отговорност за некачествен закон, и то отговорност в пари е уникална за България, и напълно правилна.
Съдете парламента , ако приема некачествени закони, парламентът отговаря в пари, ако законът противоречи на Общностното право!
Нека депутатите , гласували некачествения закон да намерят моралната сила, и лично да съберат парите-по 3-4000 лв на депутат излиза ...
Решението е уникално и заради това,че ВКС е осъден, заради незаконен отказ да приложи норма на Общностното право. Съдете съда, ако не знае закона, в тч. и европейското право, или ако отказва да приложи приложимата норма на Общностното право, тъй като тя е с примат над противоречащ вътрешен закон.
Очаквам горните инстанции да имат силата да потвърдят решението, в тч. ВКС, като стигне делото до него да иима моралната сила и да се "самоосъди", а не да отмени това правилно решение.
Поздравявам съдията, намерил сили и смелост да реши така делото!
Фирма осъди парламента, ВКС и Агенцията за приватизация за над 700 000 лв.
Ямболският окръжен съд реши, че трите институции са увредили компанията, приемайки и прилагайки закон, погазващ на правото на ЕС
Павлина Желева
Фирма осъди Народното събрание (НС), Върховния касационен съд (ВКС) и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) да ѝ платят 702 028 лв. Безпрецедентното решение, с което е признат искът на компанията срещу трите институции, е на Ямболския окръжен съд и стъпва директно на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). С него трите институции са задължени да обезщетят компания, претърпяла вреди от закон, противоречащ на правото на ЕС.
В основата на казуса стои отмененият едва през май 2015 г. §8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Той даваше възможност на държавата чрез АПСК да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Историята на едно предприятие
Въпросната разпоредба е приложена спрямо старозагорското дружество "Завод за каучукови уплътнители" АД. Бившето държавно предприятие е приватизирано и първо през 1998 г. 19% от капитала му придобива "ЗКУ-98" АД. После основният пакет акции става собственост на холдинг "Загора" ООД и холдинг "Център" АД. В последствие след увеличение на капитала собствеността на "ЗКУ-98" в "Завод за каучукови уплътнители" пада до 11 на сто от акциите. "ЗКУ-98" АД обаче не изпълнява задълженията си по приватизационния договор и агенцията за приватизация запорира всички акции на "ЗКУ-98" в "Завод за каучукови уплътнители" и по нейно искане е вписана законна ипотека върху всички недвижими имоти на бившето държавно предприятие. Правното основание за ипотеката е §8 от ПЗР на ЗПСК.
Така започва съдебната сага за "Завод за каучукови уплътнители" АД. Дружеството завежда дело в Старозагорския окръжен съд и настоява ипотеката да бъде прогласена за нищожна. Съдиите уважават иска, но агенцията за приватизация обжалва и делото стига до Пловдивския апелативен съд. Той отменя решението на съда в Стара Загора и делото стига до ВКС. Пред втората и третата инстанция дружеството прави искане да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС. Причината - компанията се позовава на чл. 63 от ДФЕС и твърди, че е възникнало съмнение относно тълкуването и прилагането му, което може да разреши само съдът в Люксембург. ВКС обаче не само, че не отправя преюдициално запитване, но и не допуска делото до касационно обжалване. Така на 28 юни 2010 г. с определението на върховните съдии слагат край на съдебния спор.
Година по-късно агенцията за приватизация, която е започнала процедура по принудително изпълнение на вземанията си към "ЗКУ-98" продава производствена, складова и обслужваща база на завода за каучукови уплътнители. И предприятието, което не може да работи без тях, сключва договор за наем на имотите с новия им собственик, който ги е купил на публичната продан.
"Завод за каучукови уплътнители" не се отказва и сезира Европейската комисия и по неговата жалба през 2012 г. тя открива процедура за нарушение. И именно заради тази процедура и под заплахата от санкции от Брюксел през юни 2015 г. парламентът отмени §8 от ЗПСК.
Делото за вреди
Година преди това обаче компанията завежда дело, в което настоява да бъде обезщетена за вредите, които е претърпяла от приложението на §8. Искът е насочен солидарно към Народното събрание, ВКС, Пловдивския апелативен съд и Агенцията за приватизация. Дружеството иска те да му платят имотите, които е загубило, както и сумите за наем, които е било принудено да плаща. Общо претенцията е за 712 115 лв.
Исковата молба отначало е подадена в Стара Загора, но след това, понеже съдът там е под инстанционния контрол на Пловдивския апелативния съд, е изпратено в Ямболския окръжен съд.
Според "Завод за каучукови уплътнители" българските власти са допуснали две групи нарушения на правото на ЕС. Първото е нарушение на чл. 63 от ДФЕС, който постановява забрана за ограничения върху движението на капитали между държавите членки на ЕС и между държавите членки и трети страни. А второто е нарушение на принципа за изключителна компетенция на Съда на ЕС да тълкува правото на съюза, съгласно процедурата по чл. 267 от ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване.
В исковата си молба дружеството сочи, че парламентът е отговорен, защото е допуснал нарушение на чл.63 от ДФЕС, приемайки разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗПСК. Агенцията за приватизация пък е следвало да осигури в съответната ѝ сфера на компетентност спазването на правото на ЕС и да откаже служебно да приложи §8. Пловдивският апелативен съд от своя страна е извършил недопустимо и неправилно тълкуване на чл.63 от ДФЕС в мотивите на решението и не е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС. Нарушението на ВКС, за което предприятието търси обезвреда, е на чл.267 от ДФЕС, тъй като е следвало да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, вместо да нарушава неговата изключителна компетентност по тълкуване правото на ЕС.
По правото
За да се произнесе по казуса на "Завод за каучукови уплътнители" съдия Росица Стоева е стъпила на серия от решения на съда в Люксембург.
Тя квалифицира иска по чл.4, §3, ал.2 от ДФЕС, който гласи: "Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на съюза." Тъй като нито Договорът за ЕС, нито ДФЕС, предвиждат възможност за обезщетяване на вредите, причинени от държавата при извършено от нея нарушение на правото на ЕС, съдията я извежда от практиката на Съда на ЕС (решенията по делата Francovich и др., Brasserie du Pecheur и Factortame и Kobler ).
Въз основа на тези решения съдия Стоева стига до извода, че за да бъде ангажирана отговорността на държавата в лицето на НС, ВКС, ПАС и АПСК, "Завод за каучукови уплътнители" трябва да докаже наличието на следните предпоставки: 1. наличие на нарушена норма на правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти; 2. че нарушението е достатъчно съществено; 3. пряка причинно-следствена връзка между нарушението и причинените вреди.
С подробен анализ на доказателствата по делото и на данните за наказателната процедура срещу България в Брюксел съдът заключава: "С приемането на разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК и непредприемането на незабавни мерки за отмяната й, съответно привеждане на законодателството в съответствие с изискванията на общностното право, Народното събрание е допуснало нарушение на правото на ЕС, което е "достатъчно съществено". Аргумент в подкрепа на този извод е и че именно откритата против държавата процедура за нарушение №2012/4002 по описа на ЕК, е послужила като мотив и основание, в резултат на което § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК е отменен, а процедурата е закрита".
За извършеното от Агенцията за приватизация съдът констатира следното: "АПСК е допуснала нарушението на правото на ЕС, което се изразява в това, че след като е следвало да осигури в съответната й сфера на компетентност спазване правото на ЕС, е допуснала приложение на национална норма, която му противоречи. Описаните действия АПСК е извършила, независимо от образуваното по искова молба на ищеца производство за прогласяване нищожност на ипотеката, в което ищецът се е позовал на практиката на СЕС по приложението и тълкуването на чл.63 от ДФЕС".
Как окръжен съд критикува ВКС
Изключително интересни са изводите на Ямболския окръжен съд относно ВКС, тъй като не всеки ден се случва първоинстанционен съд да критикува в решение върховните съдии. "ВКС, разглеждайки делото като последна инстанция, е допуснал нарушение и на императивната норма на чл.267 ДФЕС, като е отказал отправяне на преюдициално запитване. Цитираната норма от общностното право е изцяло имплементирана в ГПК. Така съгласно чл.628 ГПК когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. В чл.629, ал.3 ГПК е предвидено, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. При това положение настоящият съд прие, че като не е приложил правото на ЕС, а при съмнение в яснотата му не е отправил преюдициално запитване, ВКС е допуснал нарушение, което се прие за се приема за съществено и явно квалифицирано".
Интерес представлява и фактът, че, ако на 28.06. 2010 г. състав на ВКС (председател и докладчик Любка Илиева, Радостина Караколева и Мариана Костова) отказва да допусне делото на "Завод за каучукови уплътнители" до касация и не сезира съда на ЕС (виж определението в прикачения файл), то на 6 април 2015 г. друг състав на ВКС (с председател Татяна Върбанова и членове Камелия Ефремова и Бонка Йонкова) не само допусна дело със сходен предмет до касация, но дори го спря и сезира Конституционния съд заради §8 от ПЗР на ЗПСК. КС образува дел №2/2015 г., но не му се наложи да се произнася по него, тъй като междувременно парламентът отмени спорния параграф.
Накрая окръжният съд заключва, че Народното събрание, ВКС и Агенцията за приватизация са солидарно отговорни за вредите, които са причинили на дружеството и ги осъжда му платят 702 000 лв. Пловдивският апелативен съд не е осъден, тъй като не е бил последна инстанция по казуса и решението му е подлежало на контрол.
Решението на Ямболския окръжен съд подлежи на обжалване. И докато е ясно, че въззивна инстанция по казуса ще е Бургаският апелативен съд, предстои да се определи кой ще гледа делото на трета инстанция, тъй като компетентният ВКС е ответник по иска.
ОРИГИНАЛЪТ С КОМЕНТАРИТЕ ТУК:
В Яс излезе на 1 декември тук. Важно е било и е за компетентните юристи, щом са обърнали внимание дори в ПРАВЕН СВЯТ на казуса.
http://yambolnews.net/index.php/drugosti/aktzenti-1/item/18133-%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-%D1%8F%D0%BE%D1%81-%D0%BE%D1%82%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BD%D1%81-%D0%B0%D0%BF%D1%81%D0%BF-%D0%B8-%D0%B2%D0%BA%D1%81