"С. каза „Ти скоро бой ял ли си?“, някакви такива.
Думите мръсник, простак, тъпанар, кучи син, изкуфял шапкар", обаче свидетелите не ги били чули :
Така и не стана ясно този блок ще се санира ли или няма. Но поне се спогодиха и ТЪЖИТЕЛЯТ се извинил на подсъдимия и му стиснал ръката.Уж се жалва, пък се извинява...Подсъдимият също...
П Р О Т О К О Л
гр. Ямбол, 17.06.2015 г.
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІX-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КИРКОВ
При участието на секретаря: В.Г.
и прокурора
сложи за разглеждане НЧХД № 323 по описа за 2015 год.
докладвано от съдия КИРКОВ
На именното повикване в 13.30 часа се явиха:
Подсъдимият се явява с адв. А..
Частният тъжител се явява с адв. К..
Свидетелите се водят.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на свидетелите:
Д.И.К. – 60 г., неосъждан.
Т. Т. К. – 62 г., неосъждана.
В. Й.Г. – 63 г., неосъждана.
Г.К.Г. – 62 г., неосъждан.
И.М.П. – 41 г., неосъждана.
К. А. М. - 67 г., неосъждан.
Свидетелите се предупредиха за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещаха да говорят истината, след което се отстраниха от залата, с изключение на свидетеля И.П..
Свид. И. Петров: Д. го познавам. Ние живеем в един и същ блок. Подсъдимия го познавам и с него живеем в един и същ блок. Аз живея във вход Б, Г. живее във вход В, а Д. във вход Г.
На 12.03.2015 г. видях и Д., и Г.. Ако може да започна малко по от далеч, за да кажа какво се е случило. Аз съм член на управителния съвет на сдружението на собствениците на ***. По повод санирането на блока по национална програма за саниране, беше учредено сдружение и на тази дата - 12.03.2015 г. беше обявено общо събрание на всички собственици. Представям ви покана за общо събрание.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото Покана за общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост.
Свидетелят И.П.: Видно от поканата, събранието беше насрочено за 18.00 часа и дневния ред беше приемане и изключване на членове по сдружението, и отчет по заявление за интерес и финансова помощ в Община Ямбол за кандидатстване по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Това събрание започна в 18.00 часа и присъстваха около 26 човека от блока, като Г. не присъства на събранието. Д.К. и няколко човека от техния вход Г присъстваха, бяха група от около 10 човека. Събранието се проведе пред ***, който се намира пред Г вход. След като започна събранието няколко човека от неговия вход влязоха на събранието, говориха с Д.К. и се оттеглиха от събранието. Нямаше кворум на събранието, но около 20-25 човека си говорихме. Основна тема беше това, че К. и съпругата му, и сина им – Д. К., отказват да дадат съгласие за санирането. Представям Ви писмо от Кмета на Община Ямбол в тази връзка.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото писмо от кмета на Община Ямбол с изх. № 2801-03346/19.02.2015 г.
Свидетелят И.П.: В блока има 96 самостоятелни обекта и от всички останали самостоятелни обекта - 94 броя съгласието беше осигурено. Само те отказаха. Ние няколко пъти говорихме с господин К. защо не дава съгласие, но те си имат мотиви, което няма проблем. Събранието приключи около 18.40 часа. Когато ние всичките около 25 човека, не сме се броили, излязохме от Б вход и започнахме да се изтегляме към нашите входове, все още имаше група пред клуба, където се проведе събранието – пред вход Г, и ние ги разминахме. Д.К. беше там в групата. Потеглихме към В вход. Ние излязохме от Г вход. Това става към 18.40 часа. Пред В вход, където живее Г., групата, както си върви, срещаме Г., който излиза от входната врата на неговия вход, и го попитахме защо не беше на събранието, и той каза, че нещо се е заблудил за часа, и ни попита какво е станало. Г. е член на управителния съвет. Казахме с няколко изречения какво е станало и че нищо няма да стане, защото не отговаряме на изискванията за саниране. Той каза „Язък! Толкова усилия хвърлихме, сдружение правихме, а няма да се получат нещата.”. Групата от Г вход продължава да стои пред техния вход на около 10-15 метра. Ж. маха към тях и каза „Вие защо проваляте цялата работа? Така ли ние бяхме по-прости от всичките деветдесет и няколко човека, че си дадохме съгласието, а Вие не искате?“. В групата при К. имаше друг човек – С. и каза „Явно Вие сте по-прости.“. Междувременно, К. махна на Ж. да дойде да говори и Ж. му каза „Д., с тебе не искам да говоря.” Този разговор се проведе от разстояние 15 метра и всички ние чувахме какво се говори. Размениха се още няколко реплики, но разговор между дамата нямаше. С. каза „Ти скоро бой ял ли си?“, някакви такива. К. каза на Ж. „Ж., хайде ние сме възрасни хора, няма пред улицата да говорим и целият град да ни слуша.”. Цялата група се оттеглихме, за да не се разменят повече реплики. Ние останахме още около 15 минути пред нашия вход Б да си говорим, но нямаше повече реплики и дуплики между компаниите.
Думи като мръсник, простак, тъпанар, кучи син, изкуфял шапкар не съм чувала да са изречени от Г.. Г. изобщо не е говорил с К.. Такива думи не са изричани от нашата група.
С Д. живеем в един блок. Със всички съседи съм в добри взаимоотношения и затова съм избрана от управителския съвет да представям хората пред различните институции.
Блокът така или иначе ще се санира. И трите входа отговарят на санирането.
Изключително съм доволна от отказана на Д.К. за санирането, защото е даден навреме и не ни попречи по никакъв начин за документацията. Ако беше даден отказа след сключване на документацията, целият блок щеше да плаща всички дейности.
В блока има 96 самостоятелни обекта. Само трима души си оттеглиха съгласието.
Преди събранието не съм виждала Г.. Той просто излизаше в 18.40 часа от блока за първи път.
Преди събранието видях Д.К. пред Г вход.
Заедно се прибрахме всички по входовете.
Моля да бъда освободена от залата, поради служебна ангажираност.
Адв. К.: Не даваме съгласие да се освободи свидетелят.
Адв. А.: не възразявам да бъде освободена разпитаната свидетелка.
С оглед становището на процесуалния представител на частния тъжител, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ СЕ ОСВОБОДИ разпитаният свидетел И.П. от съдебната зала.
Свидетелят Д.К.: Тъжителя го познавам. С него сме в нормални отношения, познаваме се от два месеца. Подсъдимия го познавам. Знам предмета на делото – за обида.
Имахме събрание на 12.03.2015 г. от 18.00 часа. Събранието беше на живущите в сградата. Г.И. не присъства на събранието. Д.К. присъства за малко. По моя молба аз го помолих да излезе от събранието. След това ги видях – това стана, като приключи събранието. Събранието беше само за уведомяване на хората, че няма съгласие от 100 %, което се иска от програмата за санирането и трябваше да ги уведомя, че сме получили официално писмо от Кмета на Община Ямбол, че са отказали разглеждането на документите. Събранието приключи около 18.40 часа. На излизане видях Д.К. и още 5-6 човека пред входа на залата, на събранието, и ние тръгнахме, тъй като клуба е в едната страна от Г вход, ние тръгнахме към другата страна към вход В, Б, и А. При минаване към вход В, видях Г.И. да излиза от входа, отваряше вратата и аз го попитах „Ж., защо не дойде на събранието?”. Той каза, че е имал работа и е изгубил представа за времето, и затова е закъснял. Пита ме какво става. Казах му, че нямаме съгласие и казахме на хората, че няма да ни се реализира програмата за саниране, ще мислим какво ще правим със сдружението. Ние се движихме около 7-8 човека и той се включи към нас.
Не съм чул Г. да отправя обидни реплики към К.. Не само това, той не разговаря с него. Той влезе в разговор със С. А., мисля не бъркам фамилията. Разговорът беше много прозаичен от рода на „Вие по-умни ли сте от нас, че спирате изпълнението на това? Ние ли сме по-глупави, че сме събрани юристи, икономисти, лекари, че не знаем какво правим?“. „Ами по-глупави сте!“. Такива общи приказки.
М.К. с Г.И. не е разговарял.
Мръсник, простак, тъпанар, кучи син, изкуфял шапкар - такива думи никой не е отправял.
В един момент чух, че С.А. се обръща към него - към Г.И. с думите „Ти май бой не си ял скоро?“. Тогава аз отидох до Г.И. и му казах „Ж., извинявай! Големи хора сме.“. Същото го казах и на господин С. А.: „Това не са приказки за улицата. Дай да не правим панаири.“. Ние продължихме към следващия вход.
Аз живея във вход А.
Г. живее във вход В.
Ние се спряхме пред вход Б и си говорихме какво ще правим със сдружението.
Другата група бяха трима човека – М., С. и К. бяха останали.
Ние тръгнахме към вход Б и дали са останали още тримата, не мога да кажа.
Само видях преди започване на събранието съпругата на Д.К., но другите съпругите не ги познавам.
Когато излизахме от събранието, отвън имаше 5-6 човека.
Познавам съпругата само на Д.К., другите не ги познавам. Тя беше там преди събранието, но мисля че не влезе. Не съм видял други съпруги в края на събранието. На тези трима мъже, мисля че само на Д.К. съпругата беше там. Ние излизаме от входа, минаваме и не знам, не мога да Ви отговоря дали е имало и други съпруги, но мисля че нямаше.
С Д. се познавам от 2-3 месеца, откакто започна програмата за санирането, до тогава не го познавах. С него съм се срещал дава пъти във връзка със санирането като управител на съвета. В много добри отношения съм с него, поздравяваме се. Нямам причина да съм в лоши отношения с него.
Документите за непълност Кмета на Община Ямбол ги върна, поради това че са непълни, заради апартамента на Д.К. и съседния апартамент, който е наследствен на сина му Д. К.. Това е причината за отказа на Кмета да ги приеме.
Прочетох официалното писмо, което ни изпрати Кмета на Община Ямбол с отказа. Д.К. е причина да не се сключи санирането. С неговия отказ и с отказа да даде разрешение за собствеността си, и подари това на нас ни бяха върнати документите.
Имаше и други отказали се впоследствие от същия вход - още седем човека си изтеглиха молбите от сдружението и трима човека си изтеглиха съгласието за достъп до собствеността. Но това не е променило моето отношение към Д..
Помолих Д. да излезе от събранието. Казах му „Адаш, извинявай, ама ние сме се събрали да кажем само на хората, че няма да се случат нещата. Още повече ти не си член на сдружението.“. Той ми каза „Извинявай, ама не пише на поканата, че е само за членовете на сдружението, а за собствениците на сградата.“ Извиних му се, че сме объркали поканата. Той стана и излезе. Само ни каза научете се да пишете. Излезе и никакви проблеми не сме имали с него.
Свидетелят Т.К.: Познавам тъжителя като съсед, но никога не съм разговаряла с него. Г. го познавам. С него сме в много добри отношения.
Аз отидох, бях на събранието. То беше на 12.03.2015 г. Излязохме от него и тръгнахме към вход Б. Това се случи около 18.40 часа. Излязохме и на входа излизаше Г.И.. Той излизаше от вход В, ние излязохме от вход Г. Ние го попитахме, както бяхме групата от нашия вход, „Ж., защо не си на събранието?“. Той каза, че е имал работа и не е могъл да присъства. Той попита какво стана, ние му казахме, че нещата няма да станат, защото имаше отказ. Тогава Г. каза „93 човека сме се подписали – учители, лекари и само ние ли сме по-прости?“ и С.каза „Да, явно Вие сте по-прости.“. С. беше с Д. и К. до едни коли, до пенсионерския клуб, до вход Г. Ние бяхме цялата група пред вход Б. Ние бяхме до входа, а Ж. беше до площадката на входа и се обърна към тях. Тогава К. му каза „Ела при нас“, а Ж. му каза „Аз с теб не искам да разговарям.“. И тръгваме всичките към Б вход, заедно с Г.. В това време С. му извика „Ти скоро бой ял ли си?“. Ж. му каза „Ти, какво? Заплашваш ли ме ?“. Моят съпруг му каза „Ж., тук не е мястото да се разправяме.“, и се дръпнахме към вход Б, и започнахме да се разправяме за санирането.
Думите мръсник, простак, тъпанар, кучи син, изкуфял шапкар не съм чула някой да ги произнася.
Ние разговаряхме как ще стане разтурването на сдружението. Г. не е говорил изобщо с Д..
Разговорът мина между Ж. и С. – думите, които Ви казах.
Аз бях пред вход В - на Ж. входа. Ж. излизаше от входа и стоеше на площадката. Аз съм от А вход. Като говорихме с него, тръгнахме всичките и Г. заедно с нас, и отидохме пред вход Б, до клуба на ***. Там застанахме и започнахме да говорим какво ще се прави със сдружението, и след това всеки си тръгна по къщите.
И К. мина покрай нас, беше ходил на магазина, но ние не сме влизали в разговори, и изобщо за тях тримата не сме говорили. Те бяха там само тримата - пред колите бяха, защото зад тях имаше спрени коли. При тях нямаше жени или други мъже.
Разстоянието от нашия вход В и вход Б е може би 10 метра, най-много 15 метра.
От вход Б до мястото, където бяха тези хора с Д., разстоянието е от около 10 метра.
Аз бях на около 10 метра от Д.. Аз стоях долу, не само аз, цялата група, а Г. на площадката.
Когато отидохме към нашия вход Б, Д. беше на около 30-25 метра, не мога да ви кажа.
С Д. никога не съм разговаряла, за да съм в някакви отношения с него.
Адв. К.: Господин Председател, моля да се постави в очна ставка свидетелят с Д.К., относно обстоятелството колко човека е имало заедно с тъжителя, като считам че има съществено разминаване в показанията им.
Адв. А.: Моля да не се уважава това искане.
Съдът, счита че не са налице основания за поставяне в очна ставка на свидетеля К. и свидетеля К., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ УВАЖАВА искането на адв. К. за поставяне в очна ставка свидетелите К. и К..
Свидетелят И.П.: Моля да бъда освободена от залата, поради служебна ангажираност.
Адв. К.: Даваме съгласие свидетелят да се освободи от залата.
Адв. А.: Не възразявам свидетелят да се освободи от залата.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Свидетелят И.П. се освободи от съдебната зала.
Свидетелят В.Г.: Тъжителя го познавам. По време на санирането се запознахме. Той е от Г вход. В един блок живеем. Г. го познавам като съсед от другия вход. Аз съм от Б вход.
Ние събранието го проведохме, за да се уведомят нашите съкооператори защо няма да се санира блока. Събранието се проведе в ***, който се намира между В и Г вход. Отидохме в 18.00 часа. Имаше хора от всичките входове, но нямаше кворум. Повече празни приказки си говорихме на събранието и около 18.40 часа всички се разпръснаха. Г. не присъстваше на събранието. Д. беше на събранието. Техните хора се явяваха опозиция.
Г. е домоуправител на вход В, но той не дойде на събранието. Ние като излизахме от вход Г, от ***, стигнахме до вход В и Г. излизаше от там, и ние го попитахме какво стана, защо не дойде на събранието, като той каза, че се е замотал нещо. Той ни попита какво стана и ние му казахме, че нищо не стана, защото нямаме съгласие от съкооператорите. Тогава Д., К. и С. бяха около Г вход и тогава Ж. се обърна към тях с думите „Вие болни ли сте? По-умни хора ли живеят тук?“ и С. му каза „Явно сме по-умни.“. Размениха си реплики. Ж., мисля каза че „С тебе не искам да се разправям! Знам колкото ти е акъла на тебе!“. Това Ж. го каза на С. и С. му каза „Ти скоро бой ял ли си?“, и тогава К. му каза „Ж., не се занимавай.“.
Аз не съм чула Ж. да се обръща към Д., по-скоро те комуникираха със С..
Думите мръсник, простак, тъпанар, кучи син, изкуфял шапкар не съм ги чувала от никой да се кажат. Ние не сме коментирали, събрахме се пред входа и искахме да видим какво ще правим.
Ние, като се преместихме пред Б вход, не сме ги чували какво си говорят. Разговорът, репликите бяха за около 2-3 минути.
С групата на С. не знам какво стана. Нашата група не е ходила да се занимава с тях.
Г. се е прибрал не по-рано от 19.00 часа, след това си тръгнахме всички. От входа на Г. там беше и К..
Ние останахме на група и си коментирахме какво ще се прави.
Пред нас Г.И. с Д. не е разговарял, ако те на саме са се виждали, може, но пред нас не са разговаряли.
Аз съм *** и член на ***.
Дневният ред на събранието беше уведомяване на съкооператорите, че няма да стане санирането. Д. излезе по-рано от събранието. Той е винаги в опозиция и идваше да се дразни на събранията. Той започна с М. К. да се дразни, че за всички живеещи е събранието, а М. му каза „За теб не се отнася. Ти не си от сдружението.“. Тогава Д. му каза, че на обявата не пише за всички от сдружението, а за всички живущи. Тогава К. му каза, че е така и го помоли да излезе, тъй като е имало грешка в обявата.
Адв. К.: Господин Председател, моля да предявите на свидетеля В.Г. покана за общо събрание, след което да отговори на въпроса какъв е бил дневния ред на това общо събрание?
Адв. А.: Господин Председател, противопоставям се на въпроса, считам че е неотносителен към спора. Ние сне сме се събрали, за да изясняваме какъв е дневния ред на събранието, а и не ни интересува. Нас ни интересува какво се е случило след събранието.
Съдът изцяло споделя становището на адв. А., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА зададения въпрос от адв. К. към свидетеля Г. и не се предявява Покана за общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост.
Адв. К.: Кога разбрахте, че няма да стане нищо на събранието? На събранието или преди събранието?
Съдът отклонява въпроса на адв. К..
Свидетелят В.Г.: Г. е *** на В вход и е в ***.
Всички знаеха, преди събранието, че няма да стане санирането. Д. и семейството му бяха единствените, които отказаха, но искахме да се съберем и да го кажем на хората.
Не знам от колко човека беше групата, в която беше Д.К.. С него бяха К., С.. Аз само тези видях и Ви го казвам. Други хора не си спомням да е имало. То хора имаше, но в тяхната групичка бяха те. Не знам дали е имало и други хора.
Адв. К.: Защо Г. зададе въпроса на К. „Какво стана?”?
Адв. А.: Господин Председател, противопоставям се на въпроса, отговора изисква предположение.
Съдът отклонява въпроса на адв. К..
Свидетелят В.Г.: Г. е имал предвид какво е станало на събранието.
След като тръгнахме към вход Б, Д.К. не се е връщал към В вход. Никой не се е връщал.
Ние бяхме група – аз, моят мъж, И.П., П. П., Б., Д., Р.Й., от А вход – И., една млада жена, *** С. беше там. Доста хора бяхме. Днешните свидетели бяхме там. М. К. и той беше там. Тук присъстващите бяха там и затова не ги повтарям, защото след като са тук, значи са били и там.
Съдът даде 10 минути почивка.
В 14.45 часа съдебното заседание продължи.
Свидетелят Г.Г.: Тъжителя го познавам. С него сме в никакви отношения, съседски. Подсъдимия го познавам по същия начин.
На събранието ние се събрахме много малко хора, щеше де факто да има събрание, но бяхме около 25-30 човека и може би мина половин час, и си тръгнахме. В 18.00 часа беше събранието. Коментираше се отказа на трима човека, за напускането им от сдружението, имаха молби, но нямаше болшинство и събранието се отложи. Ние излязохме. На събранието имаше хора от трите входа и излязохме. Това беше след 18.30 часа, около седем без нещо и тръгнахме вкупом повече от 10-15 човека към вход Б, В и А. Събранието беше в *** на Г вход на нашия блок. Когато тръгнахме, в един момент на В вход Г.И. излизаше от вода и започнахме да го критикуваме защо не дойде на събранието, все пак е домоуправител на входа и тогава се получи нещо. Пред входа на клуба на Г вход, на 5-6 метра бяха Д. и още двама-трима. М.беше там, знам го, защото на първото събрание малко се поскарахме с него. Другият при тях беше С. и още един или двама. Единият К. май беше, другият не се сещам. Когато Ж. излезе, започнахме да го критикуваме защо не дойде на събранието и от там май С. се обади, и влязоха в пререкания С. и Ж.. Размениха си нещо, по две-три фрази. Ж. мисля каза „По-умни от нас ли сте? Ние сме тука доктори, архитекти, зъболекари!“. Май, че единият - С. ли беше каза „Да, ние сме по-умни! Може и по-умни да сме от Вас.”.
Г.И. не е разговарял с Д.К..
Тогава, когато бяхме заедно с Ж., ние започнахме да слизаме и най-много 1-2 минути бяхме пред входа, и отидохме до нашия вход, и там стояхме 15-20 минути. Ние останахме още, а К. и Ж. се прибраха, и ние още малко, и се прибрахме.
Аз съм от Б вход. Ние бяхме пред Б вход. Г. и той дойде с нас. Той си тръгна към 19.10-19.15 часа. Г. си тръгна с К..
Когато си говориха Г.И. и С., те бяха на около 10-15 метра разстояние от нас.
Думите мръсник, простак, тъпанар, кучи син, изкуфял шапкар не съм чул. Г.И. *** казва такива думи нито към С., нито към друг. Не съм чул такива думи да се говорят. Друг ден може и да са се говорили, но не и нея вечер.
По едно време някой каза нещо за бой, май С. беше от отсрещната страна и М. К. каза на Ж. „Дай да тръгваме.“, и тогава тръгнахме цялата група. М. го прегърна другарски и му каза „Не е време да се разправяте за това нещо. Големи хора сме да се разправяте за глупости.“.
И. беше председател на събранието и му даде думата – на Д.К. за името на сдружението. Той не говори по думата, която са му дали и той говореше, че ще ни излъжат. Аз, мисля че споменаха името на неговата съпруга – на К., и казвам че жена му беше причината да не стане санирането.
На събранието де факто се събрахме, но събранието не се проведе.
Ние стояхме около 40 минути на това събрание. По време на събранието обсъждахме. Всеки си приказваше. Ние с един комшия си приказвахме наши приказки, само по комшийски си говорихме на събранието. Говореше се, коментираше се за санирането каква е причината да се откажат тези хора, защото и други, разбрах че са подали молби да се откажат от санирането.
Не знам кои хора са се отказали от санирането. Аз не съм протоколчик, за да знам. Д. се отказа още от първия път.
Свидетелят К. М.: Тъжителя го познавам С него сме в съседски отношения. Подсъдимия го познавам. С него сме в съседски отношения, нормални.
Г.И. не присъства на събранието. След като приключи събранието, като излязохме, прибрахме се пред нашия вход – Б и той тогава дойде. На събранието, когато аз отидох, К. го нямаше вече. Той беше пред техния вход Г. След като излязохме, спряхме се пред нашия вход, започнахме да коментираме и да се ядосваме, че нещата няма да станат. Г. дойде и попита „Ние ли сме по-глупави?“, и там мисля бяха трима човека – Д., С. и К., и С. каза „Явно сте по-глупави“. Имаше такива реплики от този сорт между С. и Г.И.. В един момент Д.К. и С. мисля се провикнаха и го извикаха с думите „Ела тук да се разберем нещо.“, и Г. каза на С., че не иска да отива. Разговор не е имало, само подхвърляне на реплики.
Момент, в който Г.И. да е бил по близо до групата от нас, не е имало. Ние бяхме пред входа.
Думите мръсник, простак, тъпанар, кучи син, изкуфял шапкар, такива думи не съм чул. Г.И. не ги е произнасял тази вечер.
Аз съм от В вход и се прибрах там. Преди да се прибера се преместихме малко пред Б вход. Тук присъстващите се преместиха, домоуправителят на вход А – В. - *** така го знаем, Г. Р. от нашия вход. Всички се движихме вкупом от мястото, където се проведе събранието. Минахме през вход В и отидохме до вход Б. Докато минавахме Г. не е останал пред В вход. Той беше с нас през цялото време.
Репликата „Ела тук“ С. и Д.К. я казаха на Г.И.. Един през друг, един след друг ги казаха.
На въпроса дали ние сме по-прости, че искаме да се санира блока, Г. им каза, че тук живеят учители, икономисти и ние ли сме по-прости, че искаме да се санира блока.
Отивайки към Б вход, Д.К. нямам спомен да се е връщал към вход В.
Ние си тръгнахме с Г. около 19.20-19.15 часа. Вървяхме във входа и на асансьора бяхме заедно, и заедно се качихме в асансьора.
Адв. К.: Не възразявам да се освободят от залата разпитаните свидетели.
Адв. А.: Не възразявам да се освободят от залата разпитаните свидетели.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Разпитаните свидетели се освободиха от съдебната зала.
Адв. А.: Господин Председател, подзащитният ми ще се ползва от правото му да не дава обяснения, доколкото дотолкова, за да не се повтаря казаното досега.
Адв. К.: Господин Председател, моля да се допусне очна ставка между днес разпитаните свидетели и тези в предходното съдебно заседание – свид.С. А. , относно факта дали подсъдимият И. е оставал сам и отправял ли е по отношение на доверителя ми описаните в тъжбата обидни фрази, както моля да се допуснат до разпит в качеството им на свидетели, при режим на довеждане *** на свид.А. и И., които са присъствали на инцидента.
Адв. А.: Господин Председател, противопоставям се на искането за очна ставка. Видно от предходното съдебно заседание на 18.05.2015 г. свидетелят С. А. е обяснил, че „Долу бяхме около 15-16 човека. Имаше и пред техния вход хора – от входа на Г..“,така че той не е твърдял, че моят подзащитен е бил сам, когато е нанесъл обидите, поради което не са налице основания за провеждане на очна ставка, дотолкова доколкото, че показанията са им еднакви. Противопоставям се на това искане да се разпитат *** на свидетелите, дотолкова доколкото не се събраха достатъчно данни дали тези свидетели действително са били там, но дори и да се явят, и да потвърдят това, което са казали *** им, това по никакъв начин няма да промени фактите до този момент, а ще потвърдят това, което са казали **** им, това е факт. В случай, че уважите искането на адв. К., моля да разрешите да допуснете до разпит в следващото съдебно заседание още 15 човека, които са били в групата на моя подзащитен, в инкриминирания момент.
Тъжителят Д.К.: Желая делото да се приключи днес и не желая да се събират доказателствата, които адв. К. искаше. Да се приключи делото днес.
Адв. А.: Господин председател, доколкото тъжителят има права в наказателния процес, разбира се, но неговият процесуален представител също има такива и на мен не ми стана ясно, дали неговия повереник оттегля искането на адв. К. за събиране на доказателствата. Ако е така, аз в този случай също оттеглям искането си за разпит на 15 свидетеля и нямам искания за други доказателства.
Тъжителят Д.К.: Оттеглям искания на адв. К.. Искам делото да приключи днес.
Адв. К.: От името на доверителят ми, предлагам помирение, като двете страни се извинят една на друга и поемат задължение в бъдеще да не извършват действия един спрямо друг. Оттегляме гражданския иск. Всяка една от страните поема разноските по делото, така както ги е направила.
Частният тъжител: Съгласен съм с така предложената спогодба. Извинявам се на подсъдимия и му стискам ръката.
Адв. А.: от името на подзащитния ми, заявявам че е съгласен със споразумението, при посочените условия.
Подсъдимият: Съгласен съм с така предложената спогодба. Извинявам се на тъжителя и му стискам ръката.
СПОГОДИЛИ СЕ:
Подсъдим: Частен тъжител: