Председателят на АдмС-Ямбол Диана Петкова:
Във ВСС да бъдат избирани представители на всички апелативни райони
Закривайки административни съдилища, ограничаваме достъпа до правосъдие на гражданите, казва още ръководителят на съда

 Г-жо Петкова, напоследък темата за съдебната реформа е много актуална. Как Вие виждате реформата в областта на административното правораздаване? Какво трябва да се промени, какво да се подобри?
 
Изминаха точно 8 години от момента, в който заработиха административните съдилища в България. През това време те доказаха не само необходимостта от съществуването си, но и умението да работят компетентно. Казвам това, не защото ръководя такъв съд. Административното право има значимо място в нашата правосъдна система, защото най-авторитетният контрол над администрацията е съдебния контрол от съда за законосъобразността на административните актове. Пред нас, административните съдии, стои въпросът за законосъобразността на актовете, на действията и бездействията на администрацията. Това, доколко успяваме да прилагаме правилно закона, рефлектира върху качествата на управленските решения в държавата.
 
Според мен не бива да се прави реформа, заради самата реформа. Необходимо е първо да се направи анализ на положителните и отрицателните страни на сега действащия Административнопроцесуален кодекс (АПК). Например има нужда от реформа в подсъдността - делата да се гледат по настоящ или постоянен адрес на жалбоподателите. Това би помогнало за постигане на по-равномерна натовареност на съдилищата. Като цяло обаче, моето лично мнение е, че АПК се прилага успешно и, ако има недостатъци, те са несъществени.
 
Ако погледнем глобално и извън административното правораздаване, какво мислите за идеята за преструктуриране на Висшия съдебен съвет – две бъде разделен на две колегии и да заседава на сесии?
 
Считам, че въпросът за състава, структурата и правомощията на ВСС е правилно поставен в центъра на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Дали ВСС трябва да е постоянно действащ орган или да работи на сесии, е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно. Струва ми се, че досега не е направен анализ на положителните и отрицателните страни и на двата варианта. Аз съм била административен ръководител и по времето, когато ВСС работеше на сесии и мога да кажа, че и тогава и сега в резултатите от работата има и положителни, и отрицателни страни.
 
Мнението ми е, че днес ВСС, действайки по този начин и в този вид, е стъпка в развитието към по-ефективна работа и не би трябвало да се връщаме назад. По-скоро трябва да се направят такива изменения, които да гарантират, че този най-висш орган, правителството на съдебната система, ще запази собствената си независимост и независимостта на всеки магистрат. И въпросът дали ВСС ще работи на сесии, или ще е постоянно действащ не е толкова важен.
 
По-важното е, хората, които биват избирани в него, да бъдат лидери, с високи морални качества, професионалисти, хора с достойнство. Хора, които имат куража да вземат непопулярни решения, независещи от политическата конюнктура, както и да защитават върховенството на закона. Членовете на ВСС, според мен, трябва да бъдат безспорни авторитети, както в магистратските среди, така и в обществото. Само по този начин ВСС ще може да дава увереност на хората, които ръководи.
 
Така наречената парламентарна квота може да я има, но мисля, че трябва да е редуцирана до по-малък размер и да има по-голяма публичност и прозрачност при избора ѝ. Тази квота е необходима за нас, защото това е гаранция срещу затварянето и капсулирането на съдебната система, което от своя страна води до възникване на проблема за вътрешно въздействие и зависимости. Още нещо - магистратската квота във ВСС е добро решение, но нека членовете ѝ да бъдат номинирани пряко от всички магистрати. Добре би било във ВСС да бъдат избирани представители на всички апелативни райони, защото всеки регион е специфичен като икономика, като демографски показатели, като криминогенна обстановка и други показатели, които пряко или непряко влияят върху работата на съдебната система. Като представители на своите апелативни райони, магистратите ще могат да предлагат много по-адекватни мерки и решения.
 
Приемам идеята за две колегии във Висшия съдебен съвет, но без промяна в Конституцията това не би могло да стане. Защото ВСС е колективен орган и взема решенията си при мнозинство. Една колегия не може да вземе легитимно решение. Поради тази причина, ВСС може да заработи при обособени две колегии, но само след промяна в основния закон.
 
Комисия на ВСС изработва разумна норма на натовареност. При анализа на натовареността на отделните съдилища стана ясно, че някои административни съдилища са много слабо натоварени. Каква е натовареността в АдмС-Ямбол?
 
Да, вярно е, че някои административни съдилища с ниска натовареност. В Административен съд - Ямбол натовареността е под средната за страната. Всички съдии са включени със сто процента натовареност по отношение на всички дела. От юни 2014 г. председателят на съда също участва в разпределението на делата със стопроцентова натовареност.
 
При това положение не са ли много 28 административни съдилища и не трябва ли да част от тях да бъдат закрити?
 
На този въпрос не мога да отговоря с да или с не, но съм убедена, че преструктурирането на административните съдилища не трябва да се прави инцидентно. Защото днес може да няма достатъчно дела в един съд, но какво гарантира, че утре ще е същото? Освен анализ, е необходима и прогноза на тенденциите в обществено-икономическия живот в страната, както и в законодателството. Чак тогава може да се придобие представа за необходимостта от дадени съдилища и за техния брой. Аз нямам такава информация, затова и не мога да отговоря еднозначно. Знам само, че закривайки административни съдилища, се ограничава достъпът до правосъдие.
 
Значи сте по-скоро резервирана към идеите за прекрояване на съдебната карта и закриване на слабо натоварените съдебни органи с преназначаване на хората в по-натоварените?
 
Този въпрос е свързан с предния. Ще допълня само, че даден съд може да е с малка натовареност, но да има отдалечени райони, например, което безспорно ще затруднява хората. Това важи не само за административните съдилища. В окръжните съдилища например на места натовареността е еднаква с тази на административните, дори и по-малка. Затова считам, че са необходими анализ и прогнози, изготвени от различни специалисти. В противен случай непрекъснато ще си играем на откриване и закриване на съдилища.
 
Административен съд-Ямбол е носител на редица отличия. Как се постигат тези положителни резултати и оценки?
 
Да, вярно е, че Ямболският административен съд получи много награди през годините от създаването си досега. Колкото и банално да звучи, това се постига с много работа, но по определени правила. В съда има разработени правила за работа по всички направления на дейността му.
 
Освен това, всяка година измерваме удоволетвореността от работата на съда, след което, в зависимост от резултатите, предприемаме корекционни мерки. Ще цитирам данни от последното проучване на общественото мнение. То беше за нагласите и очакванията на гражданите за правораздаването в Административен съд - Ямбол. Резултатите са следните: около 52% от анкетираните категорично са изразили мнението, че очакват тяхното дело в Административния съд да се придвижи бързо, точно и справедливо. На фона на общото неодобрение и срив в доверието в съдебната система, считам, че този процент говори достатъчно ясно за добрата работа на съда.
 
Основен фактор за оценката, която получаваме, е добрият и професионално подготвен екип, с иновативно мислене и желание за работа.

оригинелният текст на интервюто е публикуван тук
http://www.legalworld.bg/42884.vyv-vss-da-bydat-izbirani-predstaviteli-na-vsichki-apelativni-rajoni.html