Накуп...При това за една година назад. Но издръжката на  пълнолетно дете студент не е безпрекословна. Доходите на бащата, видяни от съдебня състав, са под минималната работна заплата (изплащал кредит къб банка) Третокурсникът английска филология вав Велико Търново ще трябва да плати и съдебните разноски.В делото, разгледано миналата седмица, в Ямболския окръжен съд, сатана дума и за майката от разведеното семейство, която работела....

съдът приема, че в случая, изискванията на закона по см. на чл 142 СК,  не са налице, т к ответникът има ниски доходи под МРЗ за страната, няма имоти от които да реализира доходи, заплаща и заем по договор за кредит към банка и месечните му средства са недостатъчни за собствената му издръжка. Съдът приема, че ответника  ще е особено затруднен, ако бъде осъден да плаща издръжка и за сина си месечно, още повече, че издръжката за пълнолетно дете не е безприкословна.

Няма данни, дали майката на ищеца работи и какви доходи получава, но т к същата е в трудоспособна възраст, би могла да получава поне МРС за страната към настоящия момент и да отделя средства за издръжката на сина си до размер, който не би я затруднил  особено.



 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

   

                             Гр Ямбол  17.02.2015 г.

 

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 10.02.2015г /две хиляди и петнадесета година/ в състав:  

                                       

                                                      Председател: Д.Кючуков

                                                         Членове:1.Ж.Бозукова

                                                                       2.Н.Иванов                 

при секретаря  Л.Р. ............  и в присъствието на прокурора       

 като разгледа докладваното от съдия Бозукова вт. гр. дело №22 по описа за 2015 г.

 За да се произнесе съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба  на С.Д.Д., чрез пълном. адв.А.К.-ЯАК срещу  Решение №803/23.12.14г,  пост. по гр. д №2823/14г по описа на ЯРС, с което  предявените  искове с пр.осн. чл 144 и чл 149 СК са отхвърлени.

В жалбата  се навежда оплакване, че в атакуваното решение съдът е направил неправилни и незаконосъобразни изводи,  за липса на възможност от страна на ответника да отделя за ищеца без особени затруднения суми за издръжката му, поради изплащане на месечни вноски по договор за кредит.Според въззивника, съдът  немотивирано е игнорирал всички  обстоятелства от съществено значение за делото и е отхвърлил исковете, въпреки безспорните доказателства за необходимостта от месечна издръжка на ищеца, в размер на  600 лв. Страната сочи, че ответникът работи на поС.ен ТД и получава ТВ от 415лв, а притежава и недвижим имот, от чието ползване може да реализира допълнителни доходи. В жалбата се излагат аргументи, че ответника няма здравословни проблеми, изискващи допълнителни разходи, няма задължение за издръжка на друг свой низходящ и може да отделя месечно за ищеца по 150 лв, а сумите, които заплаща по договора за кредит е правно ирелевантен факт, т.к той сам се е поставил в състояние на задлъжнялост.

С оглед изложеното се иска от ЯОС, да отмени обжалваното решение и постанови нов съдебен акт, с който уважи предявените искове до размер на 150лв, както за бъдеще, така и за минало време и присъди на страната направените по  делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл 263 ал 1 ГПК  е постъпил отговор по жалбата от  Д.  С.Д. ***, чрез пълном. адв.К.Д.-ЯАК, в който се твърди, че жалбата е допустима, но е  неоснователна и следва да бъде отхвърлена, докато  решението на РС като правилно, законосъобразно и постановено след съвкупна преценка на събраните доказателства и съобразено практиката на ВКС, следва да бъде потвърдено, като на страната се присъдят и направените по делото разноски.

 Според въззиваемия, в случая не е налице втората предпоставка на чл 144 СК-бащата да може да заплаща издръжка на пълнолетното си дете, без това да го поставя в особено затруднение, а според  ППВС №5/70г, ако детето учи редовно във ВУЗ и не може да се издържа от доходите си или от използване на имущество, следва да бъде установено, че даването на издръжка не създава особени затруднения за родителя, като задълженото лице следва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, за да може без затруднения да издържа и пълнолетното си дете. В отговора се твърди, че ответника получава месечно възнаграждение близко до МРЗ и изплаща банков кредит от 230 лв месечно, а  свид. показания сочат, че заема е теглен за ремонт на жилището, на което ключовете се държат от ищеца и ответника не може да го ползва. Страната  навежда аргументи, че след приспадане на сумата по кредита, месечно ответника остава със средства под прага на бедността и не може да изплаща дори минимална издръжка за сина си. Въззиваемият сочи, че с жалбата е направено от въззивника  и изменение на иска- от  250лв на 150лв месечна издръжка, което е недопустимо, предвид  разп. на чл 214 ал 1 ГПК.

В с.з жалбата се поддържа от проц. представител на въззивника, като се твърди, че ключовете на процесното жилище са предадени от ищеца на ответника, чрез неговия пълномощник. Страната твърди, че с възз. жалба не е направено изменение на иска, а е поискано уважение на претенцията, поне до размер на 150лв месечна издръжка.

Въззиваемата страна, чрез проц. си представител поддържа отговора,иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на атакуваното решение.Пълномощникът на въззиваемия-адв.Д.  признава, че на 04.02.15г, ключовете за въпросния апартамент на ответника са й предадени от  пълномощника на ищеца-адв.К., но това жилище е единствено за ответника и  аргументите на ищеца, че жилището може да се отдава под наем и да се реализират доходи е тенденциозно.Претендират се още и направените по делото разноски.

След като се запозна с оплакваниятао по жалбата  и отговора, атакувания съдебен акт и извърши преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС установи следното по фактите:

Според приложеното у-ние за раждане от 29.01.02г на Общ. Ямбол, ищецът С.Д.Д.,род.на 31.10.91г е с баща:Д.С.Д. и майка В. Р. Д., а препис от влязлото в сила решение №1547/01.11.01г по гр. д №150/01г на ЯРС сочи, че брака между родителите на ищеца е прекратен и по споразумение на страните, ползването на сем. жилище в гр Ямбол, к-с”Зл. Рог”  е предоставено на жената, а в дял на Д.С.Д. е възложен ап. №22 от 42.30 кв м, в бл 18, находящ се в гр Ямбол, к-с”Диана”.

Според Уверение №4997/10.10.14г на Великотърновски университет”СВ.св Кирил и Методий”, ищецът учи редовно обучение-ІІІ курс-английска филология, а вн.  бележки от 30.09.2013г и от 26.09.2014г на „Алианц банк България”, БЦ сочат, че С. Д. е заплатил такси за обучение във ВУЗ, в размер на по 290 лв. Видно от  Договор за наем от 01.09.2012г и вн.бел. от 08.09.2014г на „ПИБ” АД-гр.Ямбол, ищецът заплаща месечен наем за жилище в гр. В.Търново в размер на 130 лв, а  според наличните системни бонове на „Български пощи” ЕАД, ищецът е  заплащал и суми за ел.енергия  и вода  за 2014г, с общ размер от 38,51 лв.

От У-е №12/14.11.2014г на „Трак мобайл” ЕООД-Ямбол се установява,че Д.Д. е получил за периода 06.2014г-10.2014г, БТВ  в общ размер на 1827.68лв, като е приложен и  Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 24.03.08г, сключен от ответника  с „ОББ” АД за сумата 15000лв, с месечни погасителни вноски по 229,37лв и срок за погасяване на кредита до 28.03.16 г.

От съдържанието на нотариална покана от 14.05.14г,изхождаща от С.Д.С. и З. М. С. до отв.Д.С.Д. и лицето З. К. В. е видно, че родителите на ответника са претендирали, синът им да освободи собственият им недв. имот в гр Ямбол, ж к”Зл.рог”, който той е ползвал в продължение на 15години, а в отговор е налице др. нот. покана от 17.06.14г,изхождаща от Д.  Д. до родителите му, с която  той претендира от тях, доброволното връщане на ключовете  за собственото му жилище в гр.Ямбол, к-с”Диана”.

Липсват данни дали  дали майката на ищеца работи и дали реализира  доходи от ТВ или други източници.

По делото са събрани и гласни доказателства.Св. С.-баща на ответника твърди, че той и съпругата му плащат  обучението на внука си- по 300лв на семестър, отделно плащат  квартира, ток и вода, като ищеца има и месечни транспортни разходи по 10лв, а и разходи за учебници и свидетелят му е пращал по 10, по 20 и по 50лв, а му е купил и лаптоп за 1000лв, като отделно изпращат със съпругата си  и храна за внука си да го подпомогнат.Според свидетеля, ответникът е работил като тираджия до преди година и половина и е получавал по 1200-1300 евро и в момента работи-кара стоки от границата в България, като притежава и жилище. С. твърди, че ищецът е търсил работа през летните месеци, но е получил отказ. Св. В. заявява, че  ответникът е освободил по искане на родителите си  жилището на баща си, в което двамата с нея са живеели и са се настанили в наследствен имот на нийния баща.Свидетелката твърди, че ответника получава като шофьор месечно по 415лв, от които внася по кредитния си заем 230лв, а кредита е теглен за  ремонт на жилището, където преди са живяли.

Въз основа на изложеното, ЯОС прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове, с пр. осн. чл.144 и чл.149 от СК.

Съгласно разп. на чл.144СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако те учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и до двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, ако децата не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, а родителите могат да дават издръжката, без особени затруднения.

Законът не предвижда пълна  безусловност на задължението за издръжка на навършилите пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от полване на имуществото си, при условие, че продължават образованието си в редовна форма на обучение, а само когато издръжката не съставлява особено затруднение за родителя. Същият трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение, да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете, като възможността за даване на такава  се определя от имуществото и доходите на задълженото лице.В тази връзка е и ППВС №5/70г според което,при издръжка за пълнолетни деца, винаги се преценява, дали плащането й няма да създаде особени затруднения на родителя.

В случая, при преценка на дължимостта на месечната издръжка, която ищецът претендира от своя баща, следва да бъдат отчетени обстоятелствата, не само обуславящи нуждата на ищеца-необходимостта от средства за обучение,учебни пособия,наем за квартира, средства за транспорт, храна, облекло и пр., но следва да бъдат отчетени и тези обстоятелства, касаещи възможностите на родителя  да издържа детето си, без това да създава особени затруднения за задълженото лице.

Доказателствата категорично сочат, че ищецът е навършил пълнолетие и учи редовно във ВУЗ, но не е навършил 25 години, като при редовна форма на обучение, безспорно месечно прави разходи, изразяващи се в  заплащане  такси за семестрите - по 290лв, наем за жилище от 130лв, за консумативи на жилището, за транспортни разходи,за учебници, а се нуждае и от средства за храна, за облекло и пр.

От друга страна,  бащата на ищеца-отв.Д. Д. няма задължения към други нуждаещи се от издръжка лица, освен сина си и получава месечно БТВ в размер на 415лв/свид.В./, но има сключен договор за кредит от дата  24.03.2008г с „ОББ” АД, като изплаща  месечни погасителни вноски по 229,37лв и за ответника остават месечно по 136.17лв- много под минимума на МРЗ за страната към наст. момент-360лв.

С оглед изложеното се налага извода, че ответникът не може да заплаща месечна издръжка на пълнолетния си син  без особени затруднения, т к  месечният му доход е под минимума на МРЗ  и е недостатъчнен за неговата собствена издръжка, а ответникът не  получава и доходи от имущество, от които да се издържа. По отношение на собствения на ответника апартамент в гр Ямбол к-с”Диана”бл 18, доказателствата сочат, че ответника не е можел да го ползва, т к ключовете са били у ищеца и макар в хода на въззивното производство, ключовете за жилището да са предадени на ответника, това не  означава реализиране на доходи извън трудовото му възнаграждение, т к това е единствено жилище за ответника, а същият временно се е настанил в наследствено жилище на жената, с която понастоящем живее.

Ето защо съдът приема, че в случая, изискванията на закона по см. на чл 142 СК,  не са налице, т к ответникът има ниски доходи под МРЗ за страната, няма имоти от които да реализира доходи, заплаща и заем по договор за кредит към банка и месечните му средства са недостатъчни за собствената му издръжка. Съдът приема, че ответника  ще е особено затруднен, ако бъде осъден да плаща издръжка и за сина си месечно, още повече, че издръжката за пълнолетно дете не е безприкословна.

Няма данни, дали майката на ищеца работи и какви доходи получава, но т к същата е в трудоспособна възраст, би могла да получава поне МРС за страната към настоящия момент и да отделя средства за издръжката на сина си до размер, който не би я затруднил  особено.

Предвид горните съображения, съдът намира иска по чл 144 СК за неоснователен и счита, че същия не следва да бъде уважен.

Съдът намира , че  иска  по чл 149  СК –издръжка за една година назад, считано от подаване на ИМ е също неоснователен.

По делото липсват писмени и гласни доказателства за размера на доходите на ответника през процесния период. В тази връзка св. С. сочи за получавани от сина му доходи / „преди около година и половина”-считано от датата на с.з в РС.-15.12.14г,но не и за една година назад от подаване на  ИМ-30.10.14г/, които са били достатъчни по размер за заплащане на издръжка, но в случая са  релевантни доходите, получавани от ответника през процесния период: от 29.10.2013г до 29.10.2014г, за който липсват данни. Ето защо съдът приема, че доходите на ответника към цитирания период са били в размер на МРЗ -340лв /до 31.12.14г вкл./, като и през този период е съществувало задължението за ответника, да заплаща кредит на банката, при което средствата за неговата собствена  издръжка са били изключително  ниски и той би бил изключително затруднен, да изплаща издръжка за пълнолетно дете.

Предвид изложеното съдът приема, че иска по чл.149 СК като неоснователен,следва да бъде отхвърлен.

Претенцията за разноски на ответника е основателна до размер на сумата 100 лв- заплатени в брой по договор за правна защита и съдействие от 17.11.14г между отв.Д. Д. и пълномощника му-адв.Д.. В тази връзка е и т.1 от ТР №6 от 06.11.13г на ВКС по ТД №6/12г на ОСГТК- съдебни разноски се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.Претендираните разноски над тази сума са неоснователни, поради липса на доказателства , такива да са направени.

С оглед изложеното ЯОС приема, че атакуваното решение като правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на осн чл 78 ГПК, въззивникът ще следва да заплати на въззиваемия, направените съдебни разноски пред въззивната инстанция за адв. хонорар в размер на 300лв, предвид наличния договор за правна помощ и съдействие от 19.01.15г.

Водим от горнтото, ЯОС

                                          Р   Е    Ш    И    :

Потвърждава Решение №803/23.12.14г,  пост. по гр. д №2823/14г по описа на ЯРС.

Осъжда С. Д.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес:*** 5-4-12, чрез пълном. адв.К., да заплати на Д.С.Д. с ЕГН ********** *** 17-Г-119, направените по делото разноски през Въззивната инстанция, в размер на 300/триста/лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

Председател:                              Членове:1.            2.