необходимото образовние и квалификация, за да бъде  такъв -  това било лична информация, в която нямало надделяващ обществен интерес,  смята и Регионалния инспекторат и Административния съд.

Законът за достъп до обществена информация, измислен, за да е такъв,  от (уж по-малко Държавата- НДСВ) действа успешно...Като Закон за ограничаване на достъпа до (особено актуалната)  обществената информация. Ама Закон ..:( А ДУХЪТ НА ЗАКОНИТЕ?

Частни детективи ли да наемаш, за да узнаеш какво е образованието на хората, които учат, ще учат, детето ви на ум и разум??? 

И други: В ОбС на Ямбол има, например, човек, комуто беше повдигнато обвинение за документна измама за кражба на  оббществени пари...При това е в Комисията по Бюджет и финанси"...Комисията, която "разпределя" обществените - нашите пари!!! Съдът върна обвинението за  доразследване от Прокуратурата.

По този Закон, няма как да стигнем навреме до истината...А мандатът на този ОбС изтича...Съществува ли обвинението, изчистена ли е биографията му...? Стои си съветникът, по логиката - всеки е невинен до доказване на противното, с влязла в сила присъда"...И с надежди за давност?

КАЗУСЪТ КОЙТО ВЛЕЗЕ В СИЛА
( в него не става ясно дали точно и именно родител иска да получи информацията или колега, но според нас, който и да е, трябва да има правото да бъде наясно кои са учителите, будителите и т.н. За да ги уважаваме!!!)  Ако учителите не са обществени личности и ако тяхната дейност не представлява обществен интерес, то тогава...) Още повече, че тук става дума не за частно, а за държавно образование...)
И  възниква съмнението - отказват да отговорят - какво КРИЯТ?

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 7/22.1.2014 г.

Гр. Ямбол, 22.01.2014 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТАМАТОВА

 

 

при секретаря Гр. Т., разгледа докладваното от председателя адм.д. № 258 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във връзка с чл. 145 - 178 от АПК.

Образувано е по жалба на В.Г.Ч. *** против Решение № ЗДОИ – 1/07.10.2013 г.  на Началника на Регионалния инспекторат по образованието – Ямбол, с което е отказан достъп до обществена информация по заявлението й с вх. № 4174/26.09.2013 г.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, като се сочи се, че заявителят има право на достъп до исканата от него обществена информация и не е налице основание да му бъде отказан такъв. Иска се съдът да отмени оспореното решение  на Началника на РИО – Ямбол   и да постанови съдебен акт по същество, с който да  се задължи ответната страна да  предостави информацията, поискана със  заявлението. 

В съдебно заседание жалбоподателката Ч., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Същата не взема и писмено становище по депозираната жалба.

Ответната страна – Началника на РИО - Ямбол, редовно призована, не се явява. Упълномощеният от нея процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана. Претендира се и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.  

След като обсъди доводите на страните и извърши цялостна преценка на всички събрани и приети по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

Със заявление за достъп до обществена информация вх. № 4174/26.09.2013 г., на основание разпоредбите на ЗДОИ, В.Г.Ч. е поискала от Началника на РИО - Ямбол, да й предостави достъп до цялата налична информация, свързана със следния въпрос: „Притежава ли Й. Й. – учител в Професионална гимназия по строителство и  геодезия „К. Ф.” необходимото образование и професионална квалификация за заемане на посочената длъжност. Какви са притежаваните от Й. образование и квалификация?”. Поискан е достъп до цялата налична информация, включително документацията, в която тя се съдържа и е обективирана, като е конкретизирана и формата, в която се иска предоставянето й,  а именно копия на хартиен носител.

Във връзка със заявлението, с  писма изх. №№ 1082/27.09.2013 г. и 203/03.10.2013 г. е поискано изричното писмено съгласие от Й. Й. за предоставяне на информация относно  притежаваните от него  образование и професионална квалификация, но Й. е заявил, че не е съгласен. 

С Решение № ЗДОИ - 1/07.10.2013 г., на осн. чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, Началника на РИО – Ямбол е отказал достъп до обществена информация, относно притежаваните от Й. Й. – учител в Професионална гимназия по строителство и геодезия „К. Ф.” – гр. Ямбол, образование и професионална квалификация за заемане на посочената длъжност. Като правно основание за отказа е указана разпоредбата на  чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ.  В мотивите към решението е отбелязано, че заявлението е неоснователно, тъй като достъпът засяга интересите на трето лице – Й. Й. и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, както и че в  случая не е налице и надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, който би бил достатъчен за предоставянето на достъп до исканата обществена информация. Именно това решение е предмет и на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

По делото липсват конкретни доказателства,  от които да се установи моментът на връчване на оспореното решение, като в жалбата си Ч. сочи, че е получила същото  на 09.10.2013 г.

С оглед на така установената  фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: 

Оспореното Решение №  ЗДОИ – 1/07.10.2013 г. на Началника на РИО - Ямбол следва да бъде подложено на съдебен контрол на първо място относно компетентността на неговия издател като задължен субект по смисъла на ЗДОИ да предоставя обществена информация, от която произтича допустимост на оспорването с оглед наличие на административен акт, подлежащ на съдебна проверка за законосъобразност по реда на АПК, вр. ЗДОИ. Едва при положителен отговор на този въпрос е необходимо изследване на спазването на сроковете за обжалване и валидността на решението по чл. 38 от ЗДОИ.  В тази връзка е необходимо да са налице следните предпоставки: РИО – Ямбол  да е задължено лице по смисъла на ЗДОИ;  да няма друг ред за предоставянето на информацията (арг. чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ);  информацията да е създадена или съхранявана от  РИО – Ямбол.

Настоящият съдебен състав счита РИО - Ямбол за задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1  -  същият е  териториална администрация към министъра на образованието, младежта и науката, създаден с цел да задоволи обществени интереси, а именно -  управление и контрол на системата на народната просвета,  и е свързана с  осигуряване правото на гражданите на образование съобразно държавните образователни изисквания, като приходите му се осигуряват от държавния бюджет.  Горният извод следва от разпоредбите на чл. 2 от Правилника за устройството и дейността на инспекторатите по образованието.  Следователно, като задължен субект по смисъла на ЗДОИ РИО – Ямбол  (чрез представляващото го лице – началника на РИО) е длъжен да предоставя обществена информация, легално определение за която се съдържа в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ.  С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимият ЗДОИ  (предмета и целта на закона), и при изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 и 39 от ЗДОИ за формата и съдържанието на административното решение, както и за връчване на решението за отказ на достъп до информация, е налице императивна законова разпоредба, която задължава и изисква субектите по чл. 3 на закона да се произнесат писмено в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. По редовността, допустимостта и основателността на искането за предоставяне на достъп до обществена информация, органът е длъжен да се произнесе писмено и това е сторено с оспореното Решение № ЗДОИ – 1/07.10.2013  г. на Началника на РИО - Ямбол, (който е и компетентния субект за това), като са изложени и  мотиви за отказа да се предостави поисканата информация.  

Следователно, налице е административен акт, който е годен да бъде подложен на съдебен контрол за законосъобразност и жалбата е процесуално допустима.  Разгледана по същество обаче, тя се преценя от съда  като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Съгл. разпоредбата на чл. 4, ал.1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е  предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.  Обществена информация по смисъла на ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти (чл. 2, ал. 1 ЗДОИ). Основанията за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация са предвидени в чл. 37, ал. 1  от ЗДОИ,   а именно: когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставявне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес и когато обществената информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.

В конкретния случай, видно от данните по делото, жалбоподателката Ч. е поискала информация относно обстоятелството притежава ли Й. Й. – учител в Професионална гимназия по строителство и  геодезия „К. Ф.” необходимото образование и професионална квалификация за заемане на посочената длъжност, както и какви са притежаваните от Й. образование и квалификация, като е поискала  достъп до цялата налична информация, включително документацията, в която тя се съдържа и е обективирана. Конкретизирала е и формата, в която иска предоставянето й,  а именно копия на хартиен носител.

На първо място следва да се посочи, че предоставянето на поисканата   информация изобщо не се е дължало от страна на ответната страна. Същата не представлява обществена такава, тъй като не е свързана с обществения живот в страната и не цели съставяне на собствено мнение относно дейността на задължените по ЗДОИ субекти. Искането на жалбоподателката Ч. касае лични данни за лицето Й. Й.. Данните, свързани с образованието и квалификацията на дадено физическо лице са данни относно неговата социална идентичност и в този смисъл безспорно представляват лични данни както по смисъла на чл. 2 от ЗЗЛД, така и  по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ.

Въпреки това преценяйки, че информацията засяга интересите на трето лице  (Й. Й.), съобразявайки се с изискването на чл. 31, ал.1 от ЗДОИ, ответната страна е поискала изричното писмено съгласие на Й., но последният не е дал такова съгласие, което е пък от своя страна е дало основание  за постановяване на решението за отказ да се предостави исканата информация.  Това решение е законосъобразно и е в пълно съответствие с изискването на закона, тъй като в  конкретния казус не е налице и хипотезата на чл. 31, ал.5 от ЗДОИ, съгласно която не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й.   А както вече бе посочено по-горе, информацията за притежаваните от Й. Й. образование и професионална квалификация не е обществена такава.

С оглед изложените съображения съдът намира, че оспореното Решение № ЗДОИ-1/07.10.2013 г. е Началника на РИО – Ямбол е напълно законосъобразно. Подадената против него жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК,  жалбоподателката Ч. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна  юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Водим от горното  Ямболският административен съд, пети състав

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Ч. ***, партерен против Решение № ЗДОИ - 1/07.10.2013 г. на Началника на РИО – Ямбол, с което е отказан достъп до обществена инфопрмация по заявлението й с вх. № 4174/26.09.2013 г.

ОСЪЖДА В.Г.Ч., да заплати на РЕГИОНАЛНИЯ ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО – ЯМБОЛ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба   пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 
                                                СЪДИЯ:/п/не се чете