Повече от месец продължават протестите с искане за оставка на правителството и на главния прокурор. Доверието в управляващото мнозинство е безвъзвратно загубено. Промените в кабинета не убедиха никого. Репресиите, провокациите и опитите да се неглижира гражданското недоволство само потвърждават необходимостта от исканите оставки. В изявлението си от днес министър-председателят предлага свикване на Велико Народно събрание и серия от конституционни промени. Самият акт показва пренебрежение към Конституцията – чл. 159 от основния закон е категоричен, че правото на инициатива за свикване на Велико Народно събрание принадлежи на не по-малко от половината народни представители и на президента, не и на министър-председателя. Може ли партията-държава, която методично погазва разделението на властите, да инициира промени в Конституцията? Моят отговор е не. Може ли партия, която вчера бойкотира парламентарния контрол, днес да предлага промени в Конституцията? Отговорът е не. Може ли власт, която нарушава закона, не въвежда машинното гласуване и отхвърли електронното дистанционно гласуване, да организира честни избори? Отговорът е не. Може ли власт, която задуши свободата на словото, да предлага дебат за бъдещето на България? Отговорът е не. Може ли мафията да реформира съдебната система? Отговорът е не. Може ли министър-председател, който превърна парламентарната република в автокрация, да предлага промени в Конституцията? Отговорът е не. Разговор за Конституцията и за бъдещето на България е възможен само след исканите от обществото оставки и провеждането на честни предсрочни избори.