Структурите на ВМРО-Ямбол и Сливен честваха 117 години от Илинденско-Преображенското въстание
С едноминутно мълчание, падане на колене и поднасяне на венци и цветя пред паметника на легендарния войвода Хаджи Димитър в Сливен членове и симпатизанти на ВМРО от Ямбол, Сливен и Нова Загора почетоха 117-а годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Сред участниците в честването бяха народният представител от ВМРО в ПГ „Обединени патриоти“ Мария Цветкова, общинският съветник в общ. Тунджа Пейо Пеев, кметът на село Маломир Тодор Налбантов, координаторът на ВМРО за област Сливен д-р Спас Спасов, председателят на градската организация Георги Тодоров и на женската организация в Ямбол Доника Панайотова.
„Дълбок поклон пред паметта на Даме Груев, Гоце Делчев, Михаил Герджиков и всички български знайни и незнайни герои, посветили живота си на борбите за освобождението на Македония и Одринско! Преди 117 години българският народ въстава на Илинден, а по-късно на Преображение и Кръстовден и пролива реки от кръв за осъществяването на националния идеал - обединението на Отечеството! Илинденци са продължители на святото дело за освобождение на българския народ от турско робство, което дължим на велики българи, сред които и Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Жельо войвода, които са от нашия край.“, заяви в словото си народният представител Мария Цветкова пред своите съмишленици от ВМРО.
По-късно членове на ВМРО-Ямбол поставиха цветя и пред паметника на загиналите инзовци за Родината в ямболското село Генерал Инзово, а сливенлии се събраха в местността „Даулите“, където почетоха паметта на Илинденци с отслужване на панихида.
На Илинден народният представител Мария Цветкова присъства и на света Божествена литургия, оглавена от Старозагорския митрополит Киприан в храм „Св. Иван Рилски“, позната като Потопената църква в язовир „Жребчево“. Тя е съградена през 1891 година в село Запалня, което е заличено с указ през 1965 г. заради строежа на язовира, а църквата е потопена във водата. През миналата година родолюбиви българи започнаха възстановяване на храма със собствени средства.