Газета.ру: Ердоган победи парламента
Москва/Анкара. Инициаторът и главния бенефициент на турския референдум Реджеп Тайип Ердоган обяви победа. Опозицията иска ново преброяване, пише Газета.ру.
В Турция приключи националния референдум за одобряването на пакета конституционни промени, предвиждащи преход на страната към президентска форма на управление. По-рано измененията бяха одобрени от парламента и държавния глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган – това направи възможно инициирането на референдума. Не всички в парламента обаче подкрепиха промените. Лявоцентристката Републиканска народна партия (РНП) и прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) се обявиха против реформите, мотивирайки се с това, че Ердоган иска да постигне чрез тях еднолична власт в страната.
Партиите, които подкрепиха президента – центристката [и управляваща – б. пр.] Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и националистическата Партия на националното действие заявиха, че президентската форма на управление ще помогне на Турция бързо да реагира на външните заплахи, включително на терористични нападения, а също така ще стабилизира политическата система на властта и ще се избегне постоянна ротация на коалиционни правителства.
Съгласно пакета конституционни промени се предполага, че властта в Турция ще бъде съсредоточена в ръцете на държавния глава. Поради това ще бъде премахнат премиерския пост. Правомощията на президента ще бъдат сериозно разширени. Той ще може еднолично да назначава вицепрезидента, министрите и високопоставени държавни служители. Нещо повече, държавният глава ще може да взема решения за създаване, разформироване, даване на правомощия и отговорности на министерствата, както и да формира тяхната структура. Промените ще му позволят и въвеждането на извънредно положение в страната без предварително съгласуване с парламента.
С това президентските правомощия не свършват. Той ще може да издава закони и укази без участието на законодателния орган. Народните представители ще могат единствено да анулират дадени закони.
Парламентът също няма да бъде подминат от промените. Местата в него ще бъдат увеличени от 550 до 600. Ще бъде свалена и минималната възраст на депутатите – вместо 25, тя ще бъде 18 години. Освен това лице, назначено в парламента от президента няма да има нужда да напуска редиците на своята партия.
Ще има поправки и в изборните правила. Президентът и парламентът ще бъдат избирани за петгодишен мандат (досега парламентът се избира за срок от четири години). Държавният глава ще има право само на два последователни мандата. Решението за провеждане на повторни избори ще бъде в правомощията и на президента, и на парламента. Изборите за законодателна и изпълнителна власт ще се провеждат в един и същи ден.
В случай, че официалните резултати потвърдят окончателно предложените промени, те ще влязат в сила след изборите, които според резултатите от референдума трябва да се проведат през ноември 2019 г.
| Агенция "Фокус"