Жега е!
И циркът си тръгна.
Останаха само местните клоуни.
Кандидат-инвеститорите хапнаха, пийнаха и се измъкнаха на талази.
Рекламната фирма си прибра флагчетата от центъра и отиде да чака някой друг Свети Дух.
Само шефското общинско тяло не се крие от жегата.
Не му трябва жега за това.
Това е този град, в който аз съм роден и просто няма какво да се случи.
Жега е!
И селянинът с колелото дори почерня от слънцето и неусетно се превърна в циганинът с колелото.
Пустия, но нов център става все по-пуст.
Сутрин към девет часа, може да се мярнат последните пенсионери, бързащи и позакъснели от сутрешна разходка, но пък тананикащи си свой собствен оранжев код.
После – никой!
А..да, сутринта може и да се засекат из кафетата на центъра, вече сварени, почти млади сервитьорки, които повечето с поглед, отколкото с глас на Лорд Вейдър питат: "За подслаждане, искате бяла или кафява лъжичка?"
Малките фонтанчета по средата на главната (наричани от зевзеците „ямболски бидета” - не ги е срам!), не работят само в жегите.
После следва след празничната градска атракция.
Едрогърди циганки метат старателно под дърветата. Не под всички. Само под липите. Прецизно с метли и лопатки за боклук, прибират прашеца в чували. И досущ, като пчели майки около тях бръмчат дузина невръстни, но вече с тен наследници на бъдещето.
Изобщо всичко си е ок!
Чай по ямболски.
Сърбаме усърдно боклуците си.
Харесва ми