ИМА ЛИ НАДЕЖДА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ, ПРИ ДИКТАТУРАТА НА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА, „ГЕРБ” И СЛАВОВ В ЯМБОЛ И КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ, ЖИВОТА ТУК ДА ПРОДЪЛЖИ, ЗА ДА ИМА СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА?
Може би, ако направим опит да изградим: култура, платформа, система,
за обществени дебати, даващи възможност на гражданите да участват пряко в управлението на обществото ни.
По волята на суверена, след общинските избори, в Ямбол се утвърди категорично диктатурата на посредствеността, Славов и „ГЕРБ”. Със структурирането на групата съветници на ГЕРБ в общинския съвет се формира затворена секта-банда, която ще доминира заедно с купените лакеи от продажни съветници, в услуга на феодала Славов.
Както и при диктатурата на пролетариата всички власти, достолепно се наведоха. Диктатора може да е посредтвен, може да е крадец, но е недосегаем. Направлява финансовите потоци на обществените поръчки и така казва кой да живее и кой да гладува. Който не се наведе да мре. Глас народен-глас Божи, а над диктатора е само господ.
Но живота доказва, че понякога, макар и рядко дори и на най-хитрите диктатори Господ се смее. Доказаха го Софиянци на Орлов мост, показване истината за “двете каки” и висшия съдебен съвет и варненци, принуждавайки кмета си да подаде оставка. Когато народът се вземе в ръце нещата му се случват.
Просто капацитета на разума трябва да се освободи и това трябва да направят младите, силните, интелигентните, че дори и старите общественици с непоправим дух за продължаване на живота в града, въпреки удивителната, трогателна действителност.
Всички мърморят, че се краде, че са бедни, че няма протекционизъм, източват се обществените ресурси от кръговете около Славов и ГЕРБ, че съдебната система се унижава, шизофренира, каламбури , как да нагласи, че хем кмета е откраднал два милиона лева и хем да е невинен. Факта че са откраднати два милиона лева да се омаловажава е подлост на съдиите, която вече лъсна, не е издигната във висша форма на професионализъм и сега е дереджето на народа.
Двадесет и пет години преход успяха само да постигнат робско, смачкано достойнство, да принудят да си продадем за петдесет лева честта, че си човек. Общинските структури нямат експертен капацитет. Няма механизми за контрол, дали даден проект ще защити обществения интерес - говорят за усвояване на пари, а за обществената полза няма реални измерители.
В градското планиране трябва да участват ползвателите и собствениците на града - ражданите, а не властта, която е доказано корумпирана. Липсата на права и обратна връзка власт – граждани, гарантира мафиотското харчене на обществения ресурс. Властта уж пита, а после решава така както иска олигархията. Просто обществото ни трябва да се грижи и стопанисва парите си, а не да ги остави в ръцете на доказан крадец.
Липсва местна икономика, младежки развойни центрове, болница, спорт. Града и региона обезлюдява. Достатъчно е да се покаже колко ни струва поддръжката на Безистена, шадраваните и колко ползите от тях и питаха ли някой за събарянето на законния блок 20 и колко бяха загубите и колко сега щяхме да спечелим от санирането му, а това бяха 140 общински жилища. Ами далаверите около Залата, ,,Младежкия дом, Болницата. Пита ли ни бандита за стадиона, че е позорът на града и престъплението към децата на Ямбол?
Повече от половината от ямболци не гласуваха на местните избори, което значи, че са отвратени от статуквото и са отчаяни, че то може да се промени. Просто липсва усещане за общност, че сме едно цяло, не вярват в силата на гражданското общество. “Орлов мост” изненада и показа че може да променим съдбата си за една идеология на справедливостта, а не кой кого ще изяде.
Че организираното недоволство е вече сила. Духът за заедност просто трябва да излезе от бутилката и да даде отпор на олигархо - корпоративните кръгове в Ямбол. Основното противоречие в обществото ни вече е между бедните и богатите. Историите около съдебната система, предаването “Реконструкция” и вече с електронните комуникации на говорене всеки с всички, дават надежда, че диктатурата няма да е дълго на власт и битката с нея не е загубена.
Ако не бъде спрян Славов, да подтиска обществото в полза на корпоративните интереси, ще се увеличи разликата между бедни и богати.
Капитала и мафията нямат милост. За пари са готови на унищожение. Властта е средство за богадство на гербаджиите.
В община Ямбол вероятно има хиляда активни граждани които не се допускат (нарочно от властта за да не създават шум в благополучието), да участват (конституционното им право) при вземането на решенията за съдбата на града. Управлява задкулисието, а не дебата за обществения интерес, за което гражданите трябва да се провокират да използват всички форми за това и най-вече свободата на виртуалното пространство.
- Интелекта на ямболци не е в Георги Славов – едноличният владетел на града, а в тези хиляда граждани които искат да управляват съдбата на семейството си и града;
- Има и десетки бивши управляващи, съветници, ръководители на фирми и сдружения, които са излезли от активния обществен и стопански живот, но могат и искат да продължат да помагат за оцеляването на общината;
- Има десетки активисти, включили се в листите на кандидат съветниците, но останали извън пленарния състав, които следва да участват и да се обучават за решаването на проблемите и начините и средствата за това;
- Има и хиляди младежи в мрежите чиято виталност е неизползвана в настоящето, а са огромен потенциал необходим срещу задкулисието и застоя;
- Има и десетки от бизнеса, които поради спецификата (зависимостта им от властта) не участват пряко при дебатите за приоритетите за развитието.
Но Мунчо винаги го е имало и ще го има за това и ни трябва сега технологията: да говорим за бъдещето чрез днешния ден. Когато хората изразяват позицията си, ще се формулира (събере) критичната маса, която ще налага решенията а не диктатора. Хората трябва да се питат, да се провокират да участват в управлението.
За да оцелее обществото ни има нужда от всички, които са готови да се обединят срещу задкулисието, мафията, корпоративната диктатура, която си има общинската власт. Само обединена критична обществена маса, може да принуди диктатурата да се разпадне, както вече го преживяхме. Няма сила която да може да се противопостави на обществената.
Просто тя трябва да се освободи за да се запази демокрацията и справедливостта. Пробуждането на обществената сила е най-великото нещо, което може да се случи и затова си заслужава да опитаме да спасим себе си, като спасим общността. Ямбол няма вече идентичност. Загубихме гордостта, че сме достойни за уважение. Поборниците винаги са обругавани, но стават икони.
Написах горното хаотично, но искрено, с болка, с мисълта, че знам че можем, трябва да можем да не позволим на елементарни хитреци да ни яхат и правят на глупаци, защото една общност е изворът на живота и винаги изхвърля заразата.
Написал: Александър Петров
(бел. ред. снимката е от предаване на телевизия ДИАНА)