Велко Вълканов
Не изпитвам никакви симпатии към г-н Волен Сидеров. Познавам го от времето, когато бе главен редактор на в. "Демокрация". Чел съм неговите  злъчни статии срещу мен. Не съм му оставал, разбира се, длъжен. Неотдавна в ДУМА публикувах статия, в която разкрих неговата не съвсем приятна двулика природа. Не съм одобрявал неговото поведение в миналото, не одобрявам неговото поведение и днес. Не разбирам какво има той да върши в някакъв магазин, в който били продавани  уж контрабандни стоки. Във всички случаи това е работа не негова, а на полицията. Каква работа има той и в НАТФИЗ заедно с Д. Чуколов, където станал среднощен скандал.
 Заедно с това обаче не мога да остана безразличен пред очевидно грубо пристрастното отношение, което главният прокурор г-н Цацаров  проявява спрямо Сидеров и Чуколов. Загрижен за своята собствена съдба, аз искам справедливо отношение към тези двамата, за да съм сигурен, че при подобни обстоятелства утре ще бъде проявена справедливост и към мен. Само когато и спрямо най-лошия се прояви справедливост, само тогава може да съществува общата увереност, че справедливост в съответни случаи ще бъде проявена към всички, включително и към мен, и към вас.  Правосъдието трябва да почива върху категорично отстоявания постулат, че правата на лошите граждани са гаранция за правата на добрите граждани.
    Спрямо Сидеров и Чуколов очевидно не се прилага безусловно необходимият за истинското правосъдие общ стандарт. Твърде флегматичният иначе главен прокурор изненадващо бързо реагира на проявите на двамата. Само седмица след случката г-н Цацаров внесе в Народното събрание искане за снемане имунитета на двамата народни представители заради извършеното от тях престъпление от общ характер - хулиганство. При това той поиска не само техния имунитет, но и тяхното задържане под стража. Доминираното от ГЕРБ Народно събрание угодливо удовлетвори исканията на г-н Цацаров. Няма как иначе. Той всъщност е поразяващата ръка на ГЕРБ.
    И двете искания - за снемането на имунитета и за задържането под стража на Сидеров и Чуколов, се изправят пред въпроси, които могат да получат  не съвсем еднозначни отговори. Поставя се преди всичко въпросът дали в извършеното от Сидеров и Чуколов откриваме всички признаци на престъплението хулиганство.
Чл. 325, ал.1 от НК дефинира хулиганството като "непристойни действия, грубо нарушаващи обществени ред И изразяващи явно неуважение към обществото". Но дали в поведението на двамата народни представители се съдържа тъкмо този специфичен за състава на престъплението хулиганство елемент - "явно неуважение към обществото"? Би могло да се поддържа и тезата, че със своето поведение двамата народни представители са искали тъкмо да защитят обществото от наркоманията и търговията с контрабандни стоки. Вярно е, че са предизвикали  скандал, но може би тъкмо чрез скандала те са се надявали да събудят заспалото внимание на обществото към тези твърде опасни за него пороци.  
С много повече острота се поставя и въпросът доколко сериозно е мотивирано искането на главния прокурор да се разреши задържането на двамата народни представители. Съгласно чл. 63, ал.1 от НПК мярката за неотклонение задържане под стража се взема, когато освен обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил  престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, съществуват и доказателства за реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Несериозно е да се мисли, че Сидеров и Чуколов ще се укрият или пък, че ще извършат друго престъпление. Това, което може най-много да се очаква от тях, е да стъкмят друг обществен скандал и толкова. Защо тогава трябва те да бъдат задържани?

Така или иначе съществуват всички основания да уличим главния прокурор г-н Цацаров в използването на двойни стандарти спрямо хората, оказали се по някакъв начин в недопустим конфликт със закона.
Все още в общественото съзнание стои споменът за извършени от г-н Бойко Борисов несъмнени  престъпления  от общ характер. Да припомним най-напред казуса с "Мишо Бирата" от 2010-2011 г. Тогава министър-председателят г-н Борисов   изрично нарежда на шефа на Агенция "Митници" Ваню Танов да преустанови извършваната в пивоварната на г-н Михаил Михов проверка. Той бил обещал на Михов, че "няма да го закачат", поради което Танов трябвало веднага да изтегли хората си оттам. Разпореждането на Борисов съставлява деяние, което покрива всички белези на престъпление по чл.282 от НК: "Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация".
Много юристи многократно поставяха въпроса за отговорността на Б. Борисов по посочения по-горе текст от НК, но г-н Цацаров вече 4-5 години остава безсрамно глух за този въпрос.
Главният прокурор Цацаров пренебрегна служебните са задължения и по случая с убийството на Тодор Димов - Чакъра. През декември 2003 г. Тодор Димов, дребен престъпник, се барикадирал във вилата си край Харманли, отказвайки да се предаде на полицията. Борисов, тогава главен секретар на МВР, който ръководи операцията по залавянето на Чакъра, нарежда той да бъде  обстрелван с противотанкови гранати. В резултат на интензивното обстрелване Чакъра е буквално изгорен. Произведеното тогава следствие приема версията, лансирана от Борисов, че Тодор Димов се е самоубил, като се взривил с граната. Защо е трябвало Чакъра да се самоубива, остава да се питаме. Твърде примитивната теза на Борисов, че Димов се е самоубил, е отхвърлена от зам.-главния прокурор Б. Сарафов. Той потвърждава, че междинните резултати от ексхумацията на трупа на Тодор Димов-Чакъра показват, че осколките са проникнали в тялото отзад. Това изключва версията за самовзривяване, категоричен е Сарафов. Освен това съдът в Страсбург, сезиран от близките на Тодор Димов, като приема, че той неправомерно е бил убит, постанови решение, с което осъди държавата България да заплати обезщетение в размер на 50 хил. евро. Делото в България бе възобновено, но неотдавна е било окончателно прекратено. С други думи, лека нощ, деца, виновни няма, Чакъра се е самоубил. Версия за идиоти.
С всичкия риск да привлека гнева на г-н Цацаров, ще кажа, че той, като не е предприел действия, които по служба е трябвало да предприеме, е извършил сам престъпление по чл. 288 от НК: "Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6".
Но има ли в тази държава други прокурори, освен г-н Цацаров?
За да приключа, ще кажа: липсващото правосъдие е толкова лошо, колкото е лошо  и  лошото правосъдие, че дори и по-лошо.

http://www.duma.bg/node/111893

Велко Вълканов Иванов е български юрист и политик.

Роден на 13 ноември 1927 г. в гр. Елхово. Завършва „Право“ в Софийския университет. Става кандидат на юридическите науки (Лайпциг, ГДР) и доктор на юридическите науки. Старши научен сътрудник. Работил е в Института за държавата и правото на Българската академия на науките.

Избран е за депутат в 7-то велико народно събрание (1990-1991), 36-то (1991-1994), 37-то (1994-1997) и 38-то (1997-2001) народно събрание.

На президентските избори през януари 1992 г. е кандидат за президент с подгласник Румен Воденичаров. Кандидатурата им е издигната от инициативен комитет. С подкрепата от Българската социалистическа партия двойката заема 2-ро място в класирането: печели на първия тур 30,44%, а на втория тур - 47,15% от гласовете.

Почетен председател е на Българския антифашистки съюз (правоприемник на Съюза на борците против фашизма). Председател е на фондация „Георги Димитров“.

 
Велко Вълканов е родом от Ямболското Елхово...