Трофеят

Украйна! Най-мечтаният трофей, перлата в короната на Запада! Най-тежкото русофобско копие, вклинено между Русия и Европа. Геополитическият ключ към “окончателното решение на руския въпрос” (ако си послужим с терминологията на Химлер, Хайдрих и Айхман от конференция край Ванзее) и главно – към увековечаване на безразделната световна власт на хегемона САЩ.
Украйна и Крим са съблазън жива за НАТО. Една човеколюбива ракетка може да прехвръкне от Харков в Русия за 2 (две) минути. А който държи Крим, той контролира Черноморието и Проливите. За НАТО отцепването на Косово е прекрасно, защото затвърждава стратегията за разпарчетосване на Балканите на малки, удобни за поглъщане хапки. Обаче всенародният референдум в Крим е агресия, защото превърна в химера мечтаното владичество над “непотопяемия самолетоносач на Средиземноморието”.
Русия с Украйна е велика държава, Русия без Украйна е азиатски парий, ерго – да им (си) вземем Украйна, постанови Бжежински през 1997 г. (“Голямата шахматна дъска”).
Днес Бжежински и Кисинджър говорят за “финландизация на Украйна”, за “съседски отношения, взаимно уважение, обширни икономически контакти с Русия и ЕС”; за Украйна, която “не трябва да влиза в НАТО”, за да е “мост между Русия и Запада”, а “Западът трябва да разбере, че за Русия Украйна никога не може да бъде чужда страна”.
Греъм Алисън (съветник на Картър) предлага “белгийско решение за Украйна” – неутралитет, гарантиран от Изток и от Запад.
САЩ не искат Украйна като мост. А като предмостие в настъплението срещу Русия. По същия начин гледа Хитлер на Украйна. Хитлер употреби бандеровските главорези за мръсната работа. САЩ употребиха техните политически потомци в тройния преврат в Киев – държавен, неонацистки и геополитически. Ако някой е забравил – Хитлер се провали. Ако някой не вижда – САЩ се провалиха. Колко непоносимо!
На САЩ им трябваха 25 години, грузинския фарс (останал в историята с изяждането на една васална вратовръзка), серия “цветни революции” и “арабски пролети”, и майданския позор, за да изтрезнеят от самовлюбеното опиянение на планетарен хегемон, който дресира света с преврати, “човеколюбиви” бомбардировки и “мироопазващи операции”, след които избуяват терор, нищета, диктатури, сриват се държави, изчезват култури. В интернет има едно списъче (5 нагъчкани вестникарски страници) на превратите и войните, организирани от САЩ само през ХХ и ХХІ в. 

Въженцето
ЕС се провали, защото връчи на Украйна не документ за асоцииране, а договор за капитулация, смъртна присъда, просната на 1000 страници. От Украйна се искаше да въведе 20 000 “стандарта” на ЕС, да убие собственоръчно своята индустрия и селско стопанство; да промени за своя сметка стандарта на своя релсов път (30 000 км), за да прекъсне ЖП-връзката с Русия; да се откаже от безмитния режим с Русия; да се подчинява на решенията на ЕС, без да е в ЕС и без право на глас; и да плати за това удоволствие 165 млрд. евро.
Украйна нямаше право дори на плахото питане “Сами ли да си носим въжето, или ще ни го осигурят по брюкселска линия?”. Брюксел вече беше оферирал цената на въжето. Няма нормален политик, който да подпише подобно издевателство, бил той и корумпе като Янукович.
ЕС се провали, защото не е нито европейски, нито съюз, а пиколо, момче за поръчки на САЩ. Мадам Нюлънд, като суща солистка на “Пуси райът”, възнагради пиколото с изтънчената реплика  “Fuck the EU!”, а нашите истеричави мегарусофоби примряха от кеф и потънаха в сладостна нирвана, понеже са архипоклонници на пуситата и тяхната префинена стилистика.
САЩ се провалиха, защото продължиха най-нагло да представят войната срещу Русия като битка за Украйна, и завладяването на Изтока – като благотворителен коктейл. Пука им на тях за не`ква шибана Украйна и за не`къв шибан ЕС!
Западът се провали, защото 25 години гледа на бившите соц. страни като на плячка, на територии, предназначени за заграбване, разграбване, разпарчетосване и опустошаване – икономическо, историческо, институционално, духовно, морално, нравствено, човешко и всякакво. В името на всемирното благо.
В Украйна Западът се провали политически, дипломатически и морално. Опозори се невъзвратимо.

Позорът
Всичко започна като граждански протест срещу едно корумпирано управление, изроди се във фашизоиден погром и завърши като неонацистки държавен преврат. Антиолигархичната “революция” на Майдана приключи с овластяването на олигарси, нацита, ксенофоби, расисти, русофоби и антисемити.
Загинаха 82 души. Честват ги като “небесната сотня”. Всъщност честват антигероите на Майдана – Барозу и Тягнибок, Аштън и Ярош, Маккейн и Музичко. И Нюланд. Тези 82 души не “жертваха живота си в името на евроинтеграцията”. Те са жертви на подготвените, инспирираните, финансираните, легитимираните, разкрасяваните престъпления на украинските неонацисти. Които немедленно бяха закичени със званията “носители на евроценностите”, “борци за европейско бъдеще” и прочее лицемерна комплиментарност, тъй щедро изливана откъм ЕС и САЩ, и от нашите възторжени медийни пусита под зоркото око на СЕМ, който бди да не би някой да накърни крехката душевност на бандеровските шпицкоманди.
За неонацизма трябва да се говори конкретно. С факти и картинки, понеже в България цари бездънна, грижовно отгледана безпаметност и блажена безпросветност.

ТЕ
Всичко започна като граждански протест срещу една корумпирана власт. На Майдана държаха речи, пееха, скандираха, свиреха на пиано и си поделяха черпак гореща супа.
После дойдоха ТЕ.
Щурмоваците, шпицкомандите, наказателните отряди, погромаджиите. С маски, каски и щитове, с бухалки, вериги, метални пръти, коктейли “Молотов”, катапулти и 15 000 огнестрелни оръжия. Дойдоха, украсени със своите нацистки символи. Символи, които нашите медии и патологични русофоби не забелязаха. Не ги забелязаха и западните приносители на “евроценности” – ценности, подплатени с 5 млрд. долара и подсладени с курабийките на мадам Нюланд. Не ги забелязаха, защото не искаха. Или защото, поради невежество, не знаят какво означават.
Шпицкомандите на Тягнибок (“Свобода”) дойдоха под знака Wolfsangel на своите жълти ленти и знамена. Wolfsangel означава “вълча кука” (когато е вертикален), но и “върколак” (когато е хоризонтален). Това е един от символите на СС; на 4-а полицейска танково-гренадирска СС дивизия (4. SS-Polizei-Panzergrenadier-Division); на 2-а моторизирана СС дивизия “Дас Райх” (2.SS-Panzergrenadier-Division Das Reich); на две холандски СС дивизии (23-а и 34-а), всички те – с един девиз – “Моята чест се нарича вярност” (Meine Ehre hei?t Treue). “Мистериозните” снайперисти, които избиха беззащитни хора, носеха жълти ленти. Баронеса Аштън знаеше кой ги е организирал. Знаеше и мълчеше.
Върху щитовете на щурмоваците от “Десен сектор” на Ярош изгряха “черни слънца”, придружени с посланието “14/88″. “14″ означава “14 думи”. Те са: “We must secure the existence of our people and a future for white children” – “Ние трябва да осигурим съществуването на нашия народ (нашите хора) и бъдеще за белите деца”. Как? С вярност към Хитлер – “88″ означава “Heil Hitler” (осмата буква в латиницата е “Н”). Автор – Дейвид Лейн, ултрадесен американски расист, ръководител на терористична група, чиито специалитети са въоръжени грабежи, бомбени атентати и расистки убийства, с доживотна присъда, умира в затвора през 2007 г.
“Черното слънце” (Schwarze Sonne) е 12-лъчна свастика, основен символ в нацисткия мистицизъм, носител на тайното арийско учение; то придава на нордическата раса особени сили и способности, можели да го видят само духовно извисени личности, но ако го види някой непосветен, обезумява. В централната “Зала на оберупенфюрерите” в училището по идеологическа подготовка на офицерите от СС във Вевелсбург (“SS Schule Haus Wewelsburg”), което си е окултният център на СС, на пода има огромна мозайка на “Черното слънце”. Прочее, “черното слънце” е символ на “Ерата на Водолея”, в която ще тържествуват свръхчовеците, а другите ще пукнат – поне така си вярват нашенските свръхчовеци – тинк-танкове и “експерти”.
Връхлетя “елитът” на погрома – “Бели молот”. “Белият чук” е символ на расизма, неонацизма и ксенофобията, на ненавистта към “жидовете” и “черните”, към “боклука”, сиреч – към “неукраинците”, чието съществуване накърнява расовото превъзходство на “чуковете”.
Шпицкомандите на “Тризуб” дойдоха с черно-червените знамена на бандеровците от ОУН и УПА; с бандеровския символ  – кръст, който преминава в меч – мечът, който трябва да посече “москалите” (московците, руснаците), “жидовете” (евреите) и “кацапите” (руснаците, които живеят в Украйна); с бандеровския възглас “Слава Украине! – Героям слава!”.
Развилняха се “бойците” от УНА-УНСО – организация, създадена от Юрий Шухевич, който е син на Роман Шухевич, който е дясната ръка на Степан Бандера и един от ръководителите на ОУН (Организация на украинските националисти) и главнокомандващ на нейното военно крило – УПА (Украинска въстаническа армия), командир на батальона Nachtigall (“славей”), и на 201-ви охранителен полицейски батальон (201.Batalion Schutzmannschaft). “Славеите”, под командването на Шухевич само за месец в Белорусия избиват 2000 съветски партизани, само на 4 юли 1941 г. избиват 4000 евреи в Лвов (от 100 000 евреи в Лвовското гето оживяват по чудо 300). В Лвовската касапница загиват 46 университетски професори-поляци, избити по списък. Председател на Политическия съвет на УНА-УНСО и координатор на “Десен сектор” беше Сашко Белий, който размяташе автомат по медиите.
Не изостанаха и хората на Белия вожд – несменяемия лидер на “Патриот Украины” Андрей Билецкий, който проповядва нациокрация, авторитаризъм, великодържавен и ядрен статус на Украйна, забрана на партиите и частните медии и – внимание! – “Конфедерация на страните, разположени в геополитическия триъгълник Балтика-Балкани-Кавказ, с лидиращата роля на Украйна”.
Майданистите посрещнаха с овации живите бандеровци и галичинци, нахтигаловци и роландовци, накичени с нацистки ордени, обвеяни от зловеща, кървава слава.
Това се ТЕ.
(следва)

Велислава Дърева