×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 55

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Велислава Дърева: Вятърът на промяната Featured

Четвъртък, 10 Април 2014 23:35

ЧАСТ ПЪРВА: Провълът на Запада в поредние поход срещу Русия и краят на еднополюсният свят

от в-к "Дума", бр. 83

Стената “I follow the Moskva/ Down to Gorky Park/ Listening to the wind of change…” (“Минавам покрай парка “Горки” в Москва/ и слушам вятъра на промяната…) С Wind of Change “Скорпиънс” възпяха падането на Берлинската стена. Видяхме с очите си. Падна. Светът ликуваше, хората се обичаха като братя, вятърът на промяната помиташе стария, смразен от омрази свят, дрипите на “желязната завеса” се въргаляха на боклука…

Така беше. Видяхме. Най-същественото е невидимо за очите, казва Малкият принц. За да повярваме на очите си, “Пинк Флойд” накара Стената да пада пак, и пак, и отново. Грандиозно. Не така грандиозно завършва филмът на Алън Паркър и Роджър Уотърс – когато прахоляците се разнесоха, две дечица товареха на камиончета-играчки отломки от Стената, и ги отнасяха някъде, за да построят нова Стена.

Стената не падна. Премести се.
Тя започна своя поход на Изток.
Тя продължи своя поход на Изток.
Drang nach Osten.
Целта беше и е Русия.
Както обикновено.

Мечти
Четвърт век “цивилизованият” Запад смяташе за свое неотменимо право и свещен, “демократичен” дълг да поучава Русия, да я унижава, а тя, Русия, да мълчи и да подсмърча виновно в ъгъла.
Русия няма право да защитава своите интереси.
Русия няма право изобщо да има някакви свои интереси.
Русия няма право да защитава своите сънародници.
Русия няма право да бъде най-голямата държава в света.
Русия няма право да се шири на 17 млн. кв. км.
Русия няма право да притежава 60% от природните богатства на планетата.
Русия няма право изобщо да има каквито и да било права.
Русия има само задължения.
Русия има само едно просто задължение – да легне и да мре. Да бъде така любезна да се саморазпадне и да изчезне от географската карта. В името на “евроатлантическите ценности”, “демокрацията” и “всеобщото благо”.
И така – 25 години. (Ако не броим 1812-а и 1941-а.)
През 1994 г. Бжежински (“Глобален безпорядък”) отправи неприлично предложение към Русия – да се разпадне. На: Сибирски Далечен изток (ориентиран към Китай, Япония и Корея), Санкт-Петербургски регион (който да се сближи с Германия и Скандинавия), още 1-2 рускоезични държави и няколко “неруски държавички”.
Вдъхновен, Соломон Паси (и трима “независими” оракули), произведе през 2000 г. една брошурка – “Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия”. Според Паси – поне на 7 части:
- Европейска Русия (Русия) – столица Санкт-Петербург, евентуален член на ЕС и НАТО, валута – евро.
- Сибир – столица Новосибирск, валута – долар/евро.
- Далекоизточна република – столица Хабаровск, гравитираща към САЩ, Япония, Корея и Тайван, валута – долар/йена.
- Анклавът Калининград, “който притежава особено ценно географско местоположение и е предмет на специален интерес от страна на Балтийските републики, Северните държави и Полша”, статут – зона на “офшорно благополучие”.
- Карелия – благоденстваща офшорка като Калининград.
- Обособяване на Южноруските територии около Каспийския басейн.
- И “като страничен продукт на разпада” – “някои малки независими държавици като Чечня и евентуално други, обособени по етнорелигиозен критерий”.
Според Паси изчегъртването на Русия от картата на света ще донесе вечно щастие и благоденствие на целокупното човечество: “Предстоящото разпадане на Русия ще бъде едно от най-значителните събития в геополитиката на 21-ви век… ще срути остатъците от мита за втори геополитически полюс (ето къде е заровено кучето! – б.а.), построен върху морални норми, противоречащи на евроатлантическата ценностна система… ще бъде триумф на либералните ценности… и принос към утвърждаването на съвременната система на международна сигурност”, за да заживеем – най-сетне! – в “един свят без най-голямата по територия страна, която има почти 60% от ресурсите на полезни изкопаеми и граничи с 42% от населението на света”.
Но окончателният “триумф на либералните ценности” предстои, защото: “Съдбата на предпоследната империя е предвестник на разпадането и на последната, Китайската империя. Но това е предмет на друго есе”, завършва Паси многообещаващо. Друго есе тъй и не се появи. Китай едва преживя този факт.
И както Бог говори чрез устата на младенците, тъй и Менторите говорят чрез устата на Паситата. Те са изпълнителни, целенасочени и вдъхновени, те  разпарчетосват Русия, втикват ни във войни, легитимират терористи, ксенофоби и неонацисти.
Иначе Западът обича Русия. Искрено, безкористно! Особено – нейната безкрайност, ширнала се на 17 млн. 124 хил. 442 кв. км., нейните гори, реки, жито, нефт, газ, въглища, уран, никел, олово, цинк, волфрам, желязна руда, злато, сребро, платина, скъпоценни камъни… И цялото това богатство се намира (неизвестно защо, недемократично някак) на някаква руска територия – черна несправедливост, която обижда, огорчава и направо наранява чувствителния Запад.
За да поправи тази въпиеща несправедливост, Западът хвърли всичките си усилия и енергия да огради Русия с Берлинска стена от запад и юг, да я изолира, да а превърне в геополитически пигмей, в икономически просяк, да я изтласка далече от Европа, в азиатските глъбини, а най-добре – да я натика в Северния ледовит океан. Да не пречи.
Четвърт век Западът не промени своята тактика и стратегия. По западните граници на Русия – държави-членки на ЕС и НАТО, откъм юг-югозапад – надлежно организирани и финансирани от САЩ “цветни революции”. Масово производство на васали, на инструменти за натиск, на остриета срещу Русия. И докато васалите, умилени, “лъжливи уста слушат със вяра”, Западът не откъсва алчно око и от техните природни богатства. “Ударното приемане на България и Румъния, както и на бивши Съветски републики в ЕС и НАТО, беше недопустим натиск върху Русия”, казва днес Робърт Гейтс (бивш шеф на Пентагона).
Елцинова Русия! Това беше въплътената мечта на Запада, златното време, в което превърнаха руската мечка в плюшено мече. Обаче Путин изправи Русия на крака, върна на руския народ самочувствието и достолепието, и обърка самодоволната, егоцентрична концепция на Запада. Тази концепция катастрофира на Майдана, опалена от неонацистка злост и потъна безславно край бреговете на Крим. Язък за 5-те млрд. долара!

Справка.
Украйна (от староруски – оукраина, окраина, окрайна) означава “погранична земя”. До ХVІІІ в. Русия така нарича пограничните военни зони и територии. “Украинци” означава “жители на пограничните земи”. През XVII в. с думата  “украинци” (ukraincy) Полша обозначава полските шляхтичи в граничните източни земи, за да ги отличава от руснаците, които поляците никога не наричат “украинци”.
Държава Украйна няма, но има Киевска Рус – сърцевината, духовната идентичност на Русия. В нейното съграждане участват волжските българи, после пристигат българските монаси и книжовници, донасят кирилицата и православието, и започва великото духовно въздигане на Русия. От ХІ до ХVІІ в. предстоятелите на Руската православна църква носят титулатурата “Митрополит Киевский, Московский и всея Руси”. От 1389 г. до 1406 г. митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия е св. Киприан Български. Той обединява духовно Русия и съхранява единството на руската земя и църква. Той е единственият духовен и политически водач, който не се подчинява на Златната орда, организира (като своя родственик св. патриарх Евтимий) всеобщата съпротива срещу Тимур, и повежда духовенството, армията и божия народ пред стените на Москва, издигнал в ръце чудотворната икона “Св. Богородица Владимирска”, а Тимур се оттегля. Заради това чудотворно избавление руският народ почита св. Киприан като всеруски чудотворец още приживе.
До 1917 г. западните части на днешна Украйна се намират ту под полско, ту под литовско, ту под румънско, ту под австро-унгарско владичество. За първи път държава Украйна се появява на картата след 1917 г. с подписа на един човек, чиито паметници украинските неонацисти събарят в захлас, а полският външен министър позира ухилен пред останките на един такъв паметник. Името на човека е Ленин.
През 1922 г. Украйна влиза в СССР и получава като подарък източни територии, които хич не са “окраина”. През 1954 г. Хрушчов приподнася на Украйна още едно сладко подаръче  – Крим. Крим е завладяван от готи, хуни, прабългари, хазари, Киевска Рус, Византия, кумани, монголи, генуезци, Чингис хан, Османската империя. В Крим през 860 г. пристигат св. св. Кирил и Методий на своята най-деликатна мисия – хазарската.
От 19 април 1783, когато императрица Екатерина II подписва Манифест за присъединяване на полуострова към Руската империя, Крим е интегрална част от Русия. Крим никога не е бил интегрална част от Украйна.
Следва

Велислава Дърева

В. Дума

Read 2934 times
Rate this item
(3 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */