за неправилно паркиране /ия?/  в Ямбол - НЯМАЛИ ПРАВО НА ТОВА. Така реши състав на ЯАС през седмицата. Браво на адвоката!  Сетил се. Посочваме казуса. Ама, дали не се отнася и за глобите събирани за това още от основаването на Предприятието, което трябва да го прави. И ако се окаже,че е така и във ВАС, ако междувременно, дотогава, ама внезапно не "намерят забутаната някъде, Заповед, която  всъщност я било имало, ама на, забравили да я представят"...ко прайм. Ще връщат ли на хората парите. Или пито платено? Който таквоз, таквоз. Това  работа за юристи обаче. Нашият е в отпуск...
т
...
От тази законова уредба става ясно, че техническите средства, които са предназначени  за принудително задържане на пътното превозно средство, могат да се използват само от определени от кмета на общината служби за контрол. В настоящия казус заповед от Кмета на Община Ямбол, с която същият да е определил тези служби за контрол, не е представена. Въпреки това, от представените  Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Платени зони за паркиране” – бюджетна дейност към Община Ямбол и Вътрешни правила за дейността на  ОП „Платени зони за паркиране” – гр. Ямбол (последните са утвърдени от Кмета на Община Ямбол), може да се направи изводи, че именно на служители на това предприятие е възложено  прилагането на  принудителните административни мерки, свързани със задържане на пътните превозни средства.  Видно от Приложение № 1 към Правилника за устройството и дейността на ОП „Платени зони за паркиране” – Ямбол обаче, общата щатна численост на персонала на предприятието е 24 щ. бр., а съгласно чл. 11, ал. 1 от тези Вътрешни правила,  правата и задълженията на служителите в ОП „Платени зони за паркиране” са определени с длъжностните характеристики, които се връчват  при започване на работа и се променят от директора по необходимост.

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

№ 154/2.12.2016 г.

Гр. Ямбол

 

 

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТАМАТОВА

 

 

при секретаря Ст. П. разгледа докладваното от председателя адм. д. № 233 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на Г.И.Е. *** против Принудителна административна мярка – „принудително задържане (скоба)” на  ППС от 10.10.2016 г., разпоредена от А.А. – * в Общинско предприятие „Платена зона за паркиране” - Ямбол, обективирана в Констативен протокол № 934/10.10.2016 г.  Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна както от материалноправна, така и от процесуалноправна гледна точка. Иска се отмяната й, както и присъждане на направените по делото разноски. 

Заедно с жалбата против административния акт, жалбоподателят е предявил и граждански иск за заплащане на причинените в резултат на акта имуществени вреди в размер на 20 лева. Същият,  на осн. чл. 206, ал. 1 от АПК,  с Определение от  29.11.2016 г., е отделен за разглеждане  в    самостоятелно производство.

В съдебно заседание жалбоподателят Е., редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа изцяло жалбата си изцяло на основанията, изложени в същата.  

Ответната страна –  А.А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият не изпраща и процесуален представител. В представения писмен отговор вх. № 1951/28.10.2016 г.   депозираната жалба се оспорва, като изразява становище, че същата е недопустима и производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като на оспорване подлежи Съобщение № 1/10.10.2016 г., което обаче не е предмет на обжалване. 

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: 

На 10.10.2016 г. жалбоподателят Г.И.Е. паркирал собствения си лек автомобил  „*” с рег. № **** на паркинга пред ДСК в гр. Ямбол.

В 9:40 часа   А.А. (конституиран като ответна страна в настоящото производство)  и Х.Х. констатирали, че автомобилът е паркиран  без да е заплатена дължимата такса за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Направени били 8 бр. снимки с фотоапарат, като била поставена и скоба на предното ляво колело на автомобила. Изготвено било и Съобщение № 1/10.10.2016 г., в което било посочено, че е наложена мярка принудително задържане (скоба) съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като не е заплатена дължимата такса по чл. 99, ал. 3 от ЗДВП,  което било поставено на предното стъкло на автомобила, както и Констативен протокол №  934/10.10.2016 г., който бил връчен на жалбоподателя от А.А.. След заплащане на сумата от 20 лева,  в 9:41 часа, скобата била демонтирана. 

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

Обжалваната принудителна административна мярка има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК – съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата на мярката. С властническото волеизявление се разпорежда поставяне на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство – „скоба”, като за водача на превозното средство възниква задължението да заплати определена сума, за да бъде демонтирана скобата. В конкретния случай, с предприетото на 10.10.2016 г. принудително задържане на принадлежащия на жалбоподателя автомобил с рег. № ****, органът, който го е постановил, временно е осуетил ползването на автомобила, т. е. засегнати са права на жалбоподателя. В този смисъл процесната принудителна административна мярка представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.  Жалбата против нея  е подадена  в законоустановения срок и поради това е допустима. Разгледана по същество, тя е и ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на  чл. 168 и чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

 За  да е  законосъобразен един  акт е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в  изискуемата форма, при спазване на  административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните изисквания и да съответства на целта на закона.  Липсата на която и да е от горните предпоставки води до незаконосъобразност на оспорения акт  и е основание за отмяната му.

Видно от разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП,  в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено или безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като ал. 3 предвижда, че общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за заплащането й от водачите. Службите за контрол, определени от кметовете на общините  използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

От тази законова уредба става ясно, че техническите средства, които са предназначени  за принудително задържане на пътното превозно средство, могат да се използват само от определени от кмета на общината служби за контрол. В настоящия казус заповед от Кмета на Община Ямбол, с която същият да е определил тези служби за контрол, не е представена. Въпреки това, от представените  Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Платени зони за паркиране” – бюджетна дейност към Община Ямбол и Вътрешни правила за дейността на  ОП „Платени зони за паркиране” – гр. Ямбол (последните са утвърдени от Кмета на Община Ямбол), може да се направи изводи, че именно на служители на това предприятие е възложено  прилагането на  принудителните административни мерки, свързани със задържане на пътните превозни средства.  Видно от Приложение № 1 към Правилника за устройството и дейността на ОП „Платени зони за паркиране” – Ямбол обаче, общата щатна численост на персонала на предприятието е 24 щ. бр., а съгласно чл. 11, ал. 1 от тези Вътрешни правила,  правата и задълженията на служителите в ОП „Платени зони за паркиране” са определени с длъжностните характеристики, които се връчват  при започване на работа и се променят от директора по необходимост. 

В настоящия казус, видно от данните по делото, принудителната административна мярка е разпоредена от А.А.,  като в съставения Констативен протокол № 934/10.10.2016 г.  е посочено, че същият е *.  Доказателства обаче, от които да е видно, че същият заема въпросната длъжност в ОП „Платени зони за паркиране”, както и  какви са правомощията му и по-специално дали разполага с компетентност да разпорежда принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не са представени. Поради това и в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК, с Определение № 381/17.10.2016 г. съдът е дал изрични указания на ответната страна, „че следва да представи доказателства, от които да е видно, че разполага с компетентност да разпорежда принудително задържане на пътно превозно средство”.  Препис от определението е връчен на ответната страна на 18.10.2016 г. Въпреки това, доказателства досежно компетентността не са представени. Предвид на това съдът намира, че  ответната страна следва да понесе неблагоприятните последици от собственото си процесуално бездействие и приема, че  в настоящото производство не се доказа компетентността на органа, наложил принудителната административна мярка.

Липсата на компетентност е най-тежкият порок,  от който може да бъде засегнат един административен акт. Нищожният акт изобщо не поражда правни последици. За този порок, видно от разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК, съдът следи служебно и следва да обяви  нищожността на акта,  дори да липсва искане за това.

С оглед всичко гореизложено единственият извод, който може да се направи е,  че оспорената принудителна административна мярка е  нищожна и следва да бъде обявена за  такава.

При този изход на делото, основателна се явява и претенцията на жалбоподателят  Е. за заплащане на направените от него разноски по делото, поради което Община Ямбол, специализирано звено на която е и ОП „Платени зони за паркиране” - Ямбол следва да бъде осъдена да му заплати такива в размер на 510 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и 10 лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото. В тази връзка следва да се посочи, че адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както твърди в писмения си отговор ответната страна и поради това размерът му не следва да бъде намаляван от съда.     

 

Водим от горното,  Я А С, пети състав

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА принудителна административна мярка „принудително задържане на  пътно превозно средство” чрез поставяне устройство тип „скоба” на лек автомобил  марка  „*” с рег. № ****, собственост на жалбоподателя Г.И.Е., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** * , чрез адв. С.Г.И., приложена на 10.10.2016 г. от  А.А. - * в ОП „Платени зони за паркиране” към Община Ямбол.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ЯМБОЛ да заплати на Г.И.Е. сумата от 510 (петстотин  и десет) лева за направените по делото разноски.

Решението ПОДЛЕЖИ на  обжалване с касационна жалба  пред  ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,  че е изготвено.