ЯМБОЛСКАТА ПОЕТЕСА ЮЛИЯНА ДОНЕВА ЗАРАДВА ХОРАТА НА ИЗКУСТВОТО С НАЙ-НОВАТА СИСТИХОСБИРКА „КОГАТО СЪМ С МАМА, СТРАШНО НЯМА“

По неписана отколешна традиция народното читалище „Пробуда“ в гр. Ямбол се е превърнало в оазис на духовността. Тук си дават среща, творят и представят своите творби поети, писатели, художници, музикални и други творци на изкуството. Тук е съсредоточен целия духовен живот в нашия град, защото другите творчески институции само формално съществуват. В читалището има изградени и с успех работят хоров и драматичен състав, школа за автентични народни и предимно тракийски песни и танци, като се има предвид, че голяма част от прокудените българи от Западна и Източна Тракия са се заселили в Ямболска тогава околия.
Самото читалище се намира в борческия в миналото квартал „Каргон“, където по време на турското робство заптиетата не са замръквали и бързали с конете си да се приберат в центъра – конака, а пешаците, които са закъснели са ги намирали до и в р. Тунджа, прободени от ланджара на каргонлии затъкнат широкия пояс.
Именно тук в това читалище се проведе поредната среща на твърците на изкуството в нашия град.
Ямболската поетеса Юлияна Донева, която е начеващ художник представи своята седма стихосбирка, посветена за детската аудитория „Когато съм с мама, нищо страшно няма“.
Същата наред със стихосбирката си представи и свои картини и икони, с което възбуди любопитството дошли на това тържество.
Поетесата бе представена от председателя на читалището госпожа Генка Богданова. Същата накратко обрисува нейната и на Бояновския ѝ род биография, което е изпъстрено с богати традиции. В рода има дядо, бивш журналист написал книга, но не издадена, поради внезапната му кончина, има 12 класически музиканта, гастролирали в града, страната и Европа със симфоничния оркестър в града, прославил се в миналото с професионалните си изпълнения.
В такава обстановка е живяла поетесата и сега живее и твори с желанието си да продължава своя корен на дървото.
Да представи нейната творба дойде и нейния редактор, поетът-преводач, ръководител на трупа млади и не млади любители на поезията – Радко Стоянов.
Същия обстойнто се спря на достойнствата, стила и използването на своеобразни изразни средства в творбат ѝ, имайки предвид, че тя е писана за деца. Тук тя слага ударението на неуспоримия факт, че началото на детското развитие и нрав се корени и започва още и само в семейството, в средата където е живота на хората, общуващи един друг в най-близък контакт с детето.
В стихосбирката, лично илюстрирана от авторката с картини от ежедневния семеен бит, празници и ритуали, с които се вдъхва вяра и любов в самите най-обикновени човешки дейности. Стихосбирката е живителна сила, а чрез своите картини и илюстрации тя кара детето да се чувства като член на семейството и самото то да участва в най-леките риутали и човешки дейности чрез изкуството и неговите разнообразни форми.
На представянето дойдоха и голяма част от семейството: съпруг, двете ѝ сестри, зълва ѝ и най-малкия от шесте ѝ внука четиригодишния Самчо.
В творчеството на поетесата проличава искренността и чистотата на изказа и за това е спомогнало много самата илюстрация на стихосбирката от самата нея.
Със сантименталния елемент, тя прави решителна крачка със своята творческа дейност. Стихосбирката „Когато съм с мама, нищо страшно няма“ е нейната седма творба, като поредните са посветени на любовта между човеците и тяхната дружба, взаимопомощ и във взаимното почитане. Наред с тях е застъпена и битовата и социална тематика в днешния живот.
На поетесата бяха поднесени цветя от пачитателите на поезията, като кулминационната част завърши с поднасяне на цвете от малкия Самчо, който с вълнение можа само да промълви „Благодаря, мила, бабо“.
В заключение на своето експозе редакторът подчерта, че с тази си стихосбирка поетесата придава един духовен мир за децата като подчертава дебело, че възпитанието на детето ставало, става и трябва да става в семейната среда, защото винаги казваме, че на еди кой си ми липсват първите седем години. Така детето ще расте и се развива в бъдеще като достоен гражданин на майка България.
Посетителите с интерес разгледаха своеобразната изложба на поетесата от нейни картини и икони.
Всички пожелаха нови творчески достижения и все така да радва стотиците почитатели на българската поезия.
На добър път, Юлияна!

18.04.2016 г. Текст и снимки Георги Ников Киров -
гр.Ямбол пенсионер и дописник на свободна
практика