РИТУАЛИТЕ НАВРЪХ И НА ПРАЗНИКА БОГОЯВЛЕНИЕ

Йордановден е един от най-големите християнски празници. На този ден св. Йоан Кръстител кръстил Божия син в реката Йордан. Тогава Исус бил на 30 години, но все още имал малко последователи. Едва след великото тайнство на кръщаване с вода и дух той бил готов да служи на хората и да изпълни своята спасителна мисия. Това е неговото второ, истинско раждане за хората и за мисията, която трябва да изпълни. Българинът вярва, че както тогава небето се отворило и от него се чул глас, казващ "Това е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение", така и във всичките следващи години в нощта преди Йордановден небето се отваря и сам Господ застава на небесната порта и изпълнява желания. По същия начин вярвали и предците ни езичници, когато на същия ден се молели на Даждбог, който изпълнявал желания в същата тази нощ.

Ритуалите преди Йордановден и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целия свят. Народът ни нарича този ден още Водици, Водокръщи и пр.
Старите българи са вярвали, че точно в полунощ реките спират да текат и стават лековити.
През нощта срещу празника, в потайна доба, небето "се отваря" и сам Господ застава на небесната порта и изпълнява желания. Който дочака и успее да види чудото с очите си, и да изрече онова, което най-много иска, ще бъде възнаграден. Желанието ще се сбъдне.
Водата се освещава. След службата с тържествено шествие се отива на реката и попът хвърля кръста. За него скачат нечетен брой младежи. Който успее да го открие, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с реликвата и получава отвсякъде дарове. Кръстът може да се откупи с наддаване. Също и кумството в местата, където се избира кум за цялото селище.
От светената вода се носи вкъщи, ръси се, пие се за здраве, пази се за лек през годината. Някое от момичетата сипва по малко във врата на всеки от семейството, а именниците направо залива целите.
Болните се къпят или пръскат с вода, взета от мястото, откъдето е изваден кръстът, за да оздравеят. Всеки отпива по глътка вода на гладно, измива лицето и ръцете си за здраве. На реката се носят иконите от вкъщи, топят се и се освещават. Момите умиват лицата си, за да са бели и червени през годината. Топи се палешникът от ралото, за да е бяло житото. В реката се хвърлят три трески от бъдника, да се изтече всяко зло. На стомните се връзва кръст от босилек. От светената вода се слага във виното и зелевия сок, да не се развалят. С нея се накисва и квасът за хляба.
След връщане от църква насред къщата се слага брадва с острието нагоре и се прескача, за да се спрат болестите. Който скочи най-високо, той пръв напива светената вода.
Две моми, преоблечени като младоженец и младоженка, ходят по къщите и ръсят с кръстена вода.
Девойките ходят рано сутринта за вода и докато я наливат, мълчат.
Жените, който са станали майки наскоро, раздават по къщите питки кравайчета за здравето на децата си.
На Йордановден е добре да се кръщават децата. Това важи особено за родители, които дълго време не са имали рожба или са взели хранениче (тоест осиновили са дете), или пък ако детето е скоро родено и има здравословни проблеми. Кръщаването е голям семеен празник. Кръстниците са на особена почит поради духовния смисъл на кръщаването. Обикновено те избират името и го съобщават в самия ден. По стара традиция първородното момче се кръщава на бащиния родител, първородното момиче – на майчиния.
Символ на кръщаването е обичаят да се къпят пеленачета или сгодени, или младоженци. По къщите ходят по пет-шест души, извеждат, когото са си набелязали, хвърлят го три пъти в река, извор или чешма, както три пъти се потопил във водата Исус, и призовават магията на духовното раждане, което да ги защитава, да им помага да са здрави, да живеят, да се радват. Но защото толкова важни решения се взимат само по своя воля, всеки би могъл да се откупи. С откупа се реди празнична трапеза.
В Югозападна България се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. Затова празникът се нарича Мъжки водици. По тези места избират кум на цялото селище до следващия Йордановден и той ръси със светената вода. В Родопите обредът се нарича "хаскане" – по възклицанията, които придружават трикратното потапяне във водата.
На Йордановден се събира пепелта от огнището, несъбирана през всичките дни от Коледа. Тя има магическа сила, лекува, предизвиква плодородието на дърветата, гони вредоносните същества.
На Водици сгодените ергени отиват на гости на избраницата. Свекървата мие лицето є, дарява я със златна паричка и китка. Започва периодът на сватбите до Великденските заговезни.