В полунощ започва Нова година и вратите на дома се отварят за гости. Първо обаче децата трябва да осурвакат възрастните за здраве и късмет, в замяна получават бонбони и други лакомства, пари. На места се сурвакат само членовете на семейството, на други - децата минават на 14- ти сутринта през махалата и сурвакат наред.
В някои краища на страната, сред някои родове, идва самият Банго Васил. Обикновено той е близък на семейството, преоблечен вехто така, че да не го познаят децата. Идва на вратата на къщата, домакините го канят, но той отказва да влезе, докато не му направят мост, по който да мине. Домакинът нарежда банкноти по земята и Банго Васил минава по тях. Провиква се: „Банго Васил ти е дошъл!”, отговорът е: „Да влезе, да влезе”. Щом престъпи стаята, накуцвайки, мъжете разливат ракия и домакинът казва на Банго Васил: „Както ти си ме почел, така и Господ”.
Пият за наздраве и така се почва веселбата, която трае двата дни 14 и 15 януари. Ромската веселба е всеизвестна - на оркестъра не му е нужна репетиция, а свирнята може да трае повече от денонощия без да спре и за минута.
В кючека се включват всички роми, но на момичетата се пада централна роля. Те се обличат в лъскави дрехи, обсипани с пайети и парички - за блясък и звън. Това, което правят с телата си, докато танцуват, е просто невероятно.
На третия ден се прави „крива” ( вита ) баница, да се почете Куция Васил и да няма сакати хора и животни. В някои къщи по първия човек, престъпил прага, се гадае за годината. Ритуалът е подобен на православния Игнажден – т. нар. „Полазване”.
Ромите много почитат Василица. Може би не толкова, колкото Гергьовден, но всички, и най- бедните, и по- заможните, спазват обичаите. Пестят, заработват допълнително, само и само да има на трапезата от необходимото и да дарят сурвакарите. Също както и ние правим по Коледа. Както и сред други етноси и националности, така и сред тях, спазването на традициите осъществява връзките между поколенията и гарантира оцеляване на рода като такъв. В това отношение не сме много различни, а за да преценим, дали нещо е добро и си струва, трябва поне малко да го познаваме.