Историята е доказала: едно селище е живо до тогава докато има хора, които да разказват за него, за живота и хората, за събитията. И с.Поляна не прави изключение. Нищо че демографската  и икономическа криза слагат своя тежък отпечатък върху населението, което все повече остарява и оредява. Нищо, че младите отдавна са преселени в големи градове на страната или в чужбина. Все още има достойни жители, които не забравят миналото, умеят увлекателно да разказват за него и да предизвикват възхищение.
Независимо, че е на една преклонна възраст/ на 94г.!/ авторът Жеко Дойчев се заема с нелеката задача да разкаже за с.Поляна, да опише едно отдавна отминало време, да разкаже за хората живели тогава, всеки с конкретен принос за развитието на родното място. Главните герои в тази необикновена книга са обикновени хора , стояли начело на местната власт през годините след Освобождението от турско робство до наши дни. Приятно и полезно за читателя ще бъде да научи интересни подробности за  това малко, но богато на история селище. Жеко Дойчев  припомня времената на чумни епидемии, войни, преселения…Насочва вниманието към  кметовете на Поляна, които понякога се оказват дори неграмотни, но винаги действени, друг път са мъдри и добри, някой -  с организационен талант, други - скромни или напористи, богати или бедни, общителни или затворени, интелигентни или ограничени, но всеки път поемат властта с желанието да бъдат полезни. Книгата е допълнена и с разказ за председателите на ТКЗС/Трудовото кооперативно земеделско стопанство/ в селото и дори партийните секретари. Особено интересно е да се проследи статистиката, която предлага авторът- за броя на населението  от 1828г. до днес, вкл. и за селата Александрово, Каменец, Леярово. Някак естествено стига до тъжните разсъждения за края на българското село. „Стар дом на село?Не го оставяй! Не си продавай нивите!“, призовава достойния българин като се опитва да отговори и на въпроса „Ще има ли кой да работи в България?“
Към края на книгата ще стигнете до най-интересното. Жеко Дойчев е успял да събере данни за извършеното строителство в Поляна от заселването през 1807г. през различните периоди – през турско робство, след Освобождението, от 1944г. до 1989г. Проследява постигнатите успехи в ТКЗС от 1950г. до 1985г. Подредил е списък на учителите учителствали в селото както и директорите на местното училище, списък на загиналите във войните…“Моята главна цел за написаното до тук е да предизвикам размишления у читателите, да се замислят върху бита, културата, добродетелите и душевността, за богатството и уникалността на народното ни творчество, за дълг и всеотдайност към род и родина. За да продължава и занапред от следващото поколение, което идва след нас. Сега, когато отбелязваме 210 –годишния юбилей от основаването на селото, считам, че е необходимо да се обърнем към миналото, за да го преосмислим, да се стремим да го пренесем в бъдещето, сред младото поколение за опазване на селата и техния бит.“, пише Жеко Дойчев. Най-голямата награда за този достоен човек ще бъде повече хора да разгърнат книгата, да прочетат написаните с толкова старание и любов редове, да отдадат заслуженото на предците и да  вземат пример за своя живот в името и за благото на родния край.
Жеко Дойчев е роден на 12 юли 1922г. в с.Поляна , Ямболска област. Основно образование завършва в родното си село. Военна служба отбива в гр.Ямбол в състава на 29-ти пехотен полк. Участва в Отечествената война 1944-1945г.
Автор е на книгите:
-„Летопис на с.Поляна“ 2005г
- „Спомени и преживявания“ 2007г.
- Бележити личности“ 2008г.
- 14 стари родословия в с.Поляна“ 2011г.
- „Един от 29-ти пехотен полк“ 2017г.