НАГРАДИ ЗА ТВОРЧЕСТВО И ДУХОВНОСТ
    На Първи ноември община Стралджа съвмести два празника – Денят на народните будители и отчитане резултатите от  Третия Национален литературен конкурс на името на Станка Пенчева „Дървото на живота“. В залата се събраха местни педагози, културни дейци, общественици и участници в третото издание на литературния конкурс. Приветствайки ги сърдечно кметът Атанас Киров отдаде заслуженото на българските възрожденци дали своя дан за духовността на България, благодари за всеотдайността на съвременните будители, отправи призив към младите да се учат от примера им, за да се съхрани българщината, за да я има България.
      Стихове на лауреати от предишните две издания на конкурса, прочетени от Силвия Йорданова и Ивайло  Русев, създадоха онази неповторима атмосфера , която повишава самочувствието и дава крила. С ръкопляскания и одобрение беше посрещнато връчването на наградите/ плакет с герба на общината, златна значка и грамота/  на изявени стралджански общественици - Димитър Стоянов, педагог, учител по български език и литература, ръководител на театрален състав, общественик и Георги Стоянов, историк, краевед с дългогодишна проучвателска, изследователска и  събирателска дейност.
   Празникът продължи с обявяване резултатите от Третия литературен конкурс на името на Станка Пенчева „Дървото на живота“. Преди да прочете протокола председателят Валери Станков не пропусна да благодари на организаторите от община Стралджа, да отдаде и заслужена почит към обичаната българска поетеса Станка Пенчева.  Той сподели удоволствието на журито от работата , която се оказа доста трудна  при положение, че участващите творби са  близо… 500.“ Журито, чиито членове са още Станислав Марашки, Димитър Бечев, Димитър Стоянов и Надя Жечева достигнаха до пълно единодушие определяйки носителите на наградите“, подчерта г-н Станков. 
    С великолепното стихотворение „Дървото на живота“ наградата на кмета спечели Валентина Шейтанова. В раздел „Поезия“ Ники Комедвенска стана носител на Първа награда със стихотворенията „Дърво за огън“, „Пътуване до мама“ и „Ден за обичане“. Носителят на втора награда  за поезия е поетесата Валентина Йотова, която лично прочете своите стихове „Ръкопис, изгубен в есента“, „Пролетно стихотворение“ и „Из моите памукови поля“. Мария Панайотова стана носител на трета награда със стихотворенията „Ножче“, „Сладко от костилки“ и „Снимка на калта без ретуш“.
     В раздел „Проза“ журито присъди първа награда  на писателя публицист Владимир Шумелов за разказа „Деветият кръг“ и есето „Краят“. Втората награда отиде при Ивелина Никова за свръхсетивният разказ „Алтъна“, както го определи председателя на журито,  а третата спечели Денка Илиева с разказа „Ромео и Жулиета от махалата „Манастирци“- една наистина великолепна творба.
За присъстващите в залата беше истинско удоволствие да чуят наградените стихотворения от самите автори, които получиха наградите си лично от кмета на общината.

ДЪРВО ЗА ОГЪН
Вече нищо не давам.И нямам какво:
Лист по лист – разпилях се направо…
И стърча на баир – чепато дърво,
Ни за плод, ни за сенчица ставам.

И не спират изгубени птици по здрач
Да нощуват по голите клони.
Само северен вятър – ръка на палач,
От сърцето ми спомени рони.

За такива самотници – само сатър!
Няма друга възможна отплата.
И се моля насън: бог дано е добър,
Някой блуден секач да ми прати.

Да е бил и преходил по целия свят,
Но не вкусил такава магия.
И измръзнал от студ, и изсъхнал от глад,
Във душата ми брадва да впие.

Без да пита коя съм, къде и какво,
Да забрави и дом, и съпруга,
Господ сам го е казал – чепато дърво
Топли тъй, както никое друго.
НИКИ КОМЕДВЕНСКА

ПЪТУВАНЕ ДО МАМА

 И когато животът озъбен над мен се намръщи,
И ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма,
Аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи
С девет цветни лехи и усмивката топла на мама.

Мама прави юфка.И разстила корите на двора
Върху чисто платно, от брашно и любов натежало…
И присядат смирено край нея животни и хора,
Всеки стиснал във скута си своята купичка бяла.

Тя разсипва наред. Дава толкова, колкото има.
Не оставя за себе си даже строшена коричка.
И със своята обич и своята сила за трима
До небето израства. И всъщност е майка на всички.

Някой ден ще се спра, ще разстеля корите по пладне –
Вие идвайте тихо, сами или двама по двама.
Аз ще давам по равно на всички, които са гладни,
И ще расна полека… Додето достигна до мама.

ДЕН ЗА ОБИЧАНЕ
     В памет на Цеци
Колко е кратък животът ни! Колко е кратък!
Тропнеш с клепачи и вече си минал Оттатък,
А по средата – чертичката, чака готова
С бившите вече омрази и бивши любови.
Колко е малък животът ни! Колко е малък!
Дните ни, бели и черни, се сбират във залък.
А насред мъката, дето след нас ще остане,
Всъщност разбираме колко е жива смъртта ни.
Как се смалява тогава човешката хищност…
Само доброто остава – сегашно, предишно.
И коленичим пред чуждата  болка, защото
Само смъртта има право да съди живота.
Нека е късно! Но някога трябва да стане –
Пръст при пръстта и сол във солените рани!
Ние, човеците, Господи, твоите грешки,
Вярваме още в последната обич човешка.
НИКИ КОМЕДВЕНСКА

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
Катеря се , прегърнала дървото,
Все по-внимателно и все по-бавно.
Тънеят клонките под мен защото
Последни са и крехко – своенравни,
А аз тежа от грешки и победи.
Под мен/ с листата/ съхнат кротко дните,
Но продължавам и нагоре гледам.
Боли ме мисълта за висините.
Усещам по гърба ми пух напира.
Поникват ми криле макар и късно,
Но гравитацията ме възпира
От моето дърво да се откъсна.
Катеря се.Бера си плодовете,
Невзрачни, прости, просто съвършени…
Редеят клоните  и горе свети
Едно небе, създадено за мене.
ВАЛЕНТИНА ШЕЙТАНОВА

РЪКОПИС, ИЗГУБЕН В ЕСЕНТА
Септември гази в тъмното дере
И пише в жълто първите си ноти.
Дрънчат в кутийчици – като с дайре! –
Зрънца, прикътали в съсъд живота.

Нехаят семенцата за студа,
За ветровете с хищните им нокти.
Земята ложе им е – засега! –
Уютна като женска гръд – и топла.

Нощта ще бъде дълга – до април.
Те ще сънуват взрив от пеперуди
Да дирижира утринния бриз,
С надеждата, че пак ще се събудят.

Земята дълго се превръща в гроб.
Но тя сама съвсем не подозира,
Че пътят към смъртта е кратък скок
Във рибешкия ирис на всемира.

Въртоп от кръгове сълзи след тях,
Очакването бавно го изглажда.
Но в склерата кълни – без дъх и страх!
Животът – най-присъщата ни жажда.
ВАЛЕНТИНА ЙОТОВА

ПРОЛЕТНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Разбудена след пролетния дъжд,
Гората е готова да зачене.
Отекват в здрача стъпките на мъж
И раменете му за прошка стенат.

Зелената й роба от озон
Ще го наметне или приласкае.
И липов чай, и мирис на сено
От пазвите й дълго ще ухаят.

А мракът – морен, и подвил нозе,
На любовта им ще се наслаждава,
Тъй както припка мартенско козле
След майка си във тучната морава.

И после бръмбари, пиянски хор
Жужащ, загубил вярната посока,
Във шумата под някой тъмен бор
Предсънно в тишината ще се хока.

Такава е гората пролетес
И гложди като червей дробовете,
Навярно сбъркал точния адрес.
Ала – да спи! –
                      Сега я оставете.
ВАЛЕНТИНА ЙОТОВА





НОЖЧЕ
Отеснява ми делникът.
Пак е в кърпена риза.
Наклони се от чакане.
Като кулата в Пиза.
Отеснях и на себе си.
Аз съм мъртва сред живи.
Два ръкава белеят.
Но душата ми – сива.
С тях прегръщам по изгрев.
Слънценосна измама.
А в прегръдката – никой.
Даже мене ме няма.
Изчислявам ъглите.
Между страх и съмнение.
Прецъфтявам от истина.
В мен слепецът е с мнение.
А зениците – свити.
Любовта е мишена.
Зная кой е на спусъка.
И защо е ранена.
Кърпя риза отново.
За едно недоносче.
Но сърдито е слънцето.
Реже с лъч като с ножче.
МАРИЯ ПАНАЙОТОВА

В Деня на народните будители в Стралджа

НАГРАДИ ЗА ТВОРЧЕСТВО И ДУХОВНОСТ

    На Първи ноември община Стралджа съвмести два празника – Денят на народните будители и отчитане резултатите от  Третия Национален литературен конкурс на името на Станка Пенчева „Дървото на живота“. В залата се събраха местни педагози, културни дейци, общественици и участници в третото издание на литературния конкурс. Приветствайки ги сърдечно кметът Атанас Киров отдаде заслуженото на българските възрожденци дали своя дан за духовността на България, благодари за всеотдайността на съвременните будители, отправи призив към младите да се учат от примера им, за да се съхрани българщината, за да я има България.

      Стихове на лауреати от предишните две издания на конкурса, прочетени от Силвия Йорданова и Ивайло Русев, създадоха онази неповторима атмосфера , която повишава самочувствието и дава крила. С ръкопляскания и одобрение беше посрещнато връчването на наградите/ плакет с герба на общината, златна значка и грамота/  на изявени стралджански общественици - Димитър Стоянов, педагог, учител по български език и литература, ръководител на театрален състав, общественик и Георги Стоянов, историк, краевед с дългогодишна проучвателска, изследователска и  събирателска дейност.

   Празникът продължи с обявяване резултатите от Третия литературен конкурс на името на Станка Пенчева „Дървото на живота“. Преди да прочете протокола председателят Валери Станков не пропусна да благодари на организаторите от община Стралджа, да отдаде и заслужена почит към обичаната българска поетеса Станка Пенчева.  Той сподели удоволствието на журито от работата , която се оказа доста трудна  при положение, че участващите творби са  близо… 500.“ Журито, чиито членове са още Станислав Марашки, Димитър Бечев, Димитър Стоянов и Надя Жечева достигнаха до пълно единодушие определяйки носителите на наградите“, подчерта г-н Станков. 

    С великолепното стихотворение „Дървото на живота“ наградата на кмета спечели Валентина Шейтанова. В раздел „Поезия“ Ники Комедвенска стана носител на Първа награда със стихотворенията „Дърво за огън“, „Пътуване до мама“ и „Ден за обичане“. Носителят на втора награда  за поезия е поетесата Валентина Йотова, която лично прочете своите стихове „Ръкопис, изгубен в есента“, „Пролетно стихотворение“ и „Из моите памукови поля“. Мария Панайотова стана носител на трета награда със стихотворенията „Ножче“, „Сладко от костилки“ и „Снимка на калта без ретуш“.

     В раздел „Проза“ журито присъди първа награда  на писателя публицист Владимир Шумелов за разказа „Деветият кръг“ и есето „Краят“. Втората награда отиде при Ивелина Никова за свръхсетивният разказ „Алтъна“, както го определи председателя на журито,  а третата спечели Денка Илиева с разказа „Ромео и Жулиета от махалата „Манастирци“- една наистина великолепна творба.

За присъстващите в залата беше истинско удоволствие да чуят наградените стихотворения от самите автори, които получиха наградите си лично от кмета на общината.