×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

ПОЕЗИЯ в Деня на будителите! Станка Пенчева: Цената на доверието

Понеделник, 31 Октомври 2016 18:20

Пред Третия национален литературен конкурс на името на Станка Пенчева „Дървото на живота , Стралджа 2016
РЕКОРДЕН БРОЙ УЧАСТНИЦИ

.


Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

    Близо 500 са постъпилите творби  за участие в Третия Национален литературен конкурс на името на Станка Пенчева „Дървото на живота“  Стралджа 2016. По-голямата част, над 300 са стихотворенията. Като цяло участниците в конкурса достигнаха 217. От тях 121 се представят с поезия и 96-  с проза. Доминиращо е присъствието на жените в конкурса. Общо 125 са дамите, които участват в съревнованието за най-добра творба.
   Петчленно жури с председател Валери Станков направи своя прочит  и независимо един от друг членовете на журито поставиха своите  оценки по шестобалната система. Равносметката  показа , че отличниците са над 50. Всеки от тях със своите шансове да бъде носител на една от определените награди – първа, втора и трета в двата раздела: „ поезия“ и „проза“ и една специална награда на кмета на общината. Окончателното решение е на журито.
Обявяването на резултатите и връчване на наградите ще стане на 1 ноември, Денят на народните будители  от 11,00ч. в  клуба на пенсионера - Стралджа.

Как ли ни се смеят...

Как ли ни се смеят
Тия, късополите,
Тия, дългокраките!
Гледаме се дълго,
Тайно се докосваме,
Гузно се оглеждаме,
Ако се целунем,
Скитаме като замаяни
В нощ на пълнолуние...
И писма си пишем
Пълни с думи ласкави,
И сме се подписали
Във снега и в пясъка,
Крили сме за спомен
Листи жълто-алени...
Сигурно сме смешни
Като изкопаеми
В тоя век на разума
И на лунни полети —
Как ли ни се смеят
Тия, дълgокосите,
Тия, късополите!
И не знаят, бедните,
Колко ни е хубаво
Да сме несъвременно,
Старомодно влюбени..

Read 1255 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */