Ето че първата страст е измината.
Меко седефен е плажа.
Дай на ухото си ти раковината,
новост една да ти кажа.
-
Впрочем ти чувстваш навярно промяната,
тайно настъпила в мене:
тъй е – усещам се, сякаш съм пяната,
чезнеща с леко шумене,
-
сякаш съм блясъка, сякаш съм крясъка,
идещ от ятото бяло,
сякаш съм чисто кристалче от пясъка,
лепнещ по твоето тяло.
-
Вече не мисля за мнение ничие,
вече съм нейде далече.
Неописуемото безразличие
с отлива свой ме отвлече
-
и – безучастен – ме носи нататъка,
носи ме пенният гребен,
тъй че от времемто мое остатъка
просто не ми е потребен,
-
тъй че аз, земният, страшно суетният,
вярвай, не ще побледнея,
ако ми кажат, че тоз ми е сетния
ден, отреден да живея.
-
Само в момента, във който отида си,
бавно притворил клепачи,
мойто последно видение ти да си -
другото нищо не значи!