Освен, че е бягство от безсмислието на битието, изкуството обединява.Превръща се, всъщност е онази ирационална безмисленост (всичко е енергия)  реалност, която сътворена, пресъздадена, споделена,определена (ли) ни...ужреалност?, която ни  дава възможност да се самоопределяме като хомо сапиенс. (уф, че сложно)



Мислещи, рационални, себични...А защо е изкуството тогава? То ли ни прави заедни? Май да! .

По идея на председателят на представителството на СБХ, ПетърТепсизов, творци и изкушени от изобразителното изкуство, приятели, приятелки и почитатели на Цецо Казанджиев и Коста Стоянов си направиха обща снимка при откриването на поредната им съвместна изложба в галерия "Кирил Кръстев".  Авторството на снимката обаче ще е на сина на Коста Стоянов, главният архитект на Ямбол Стоян Жечев...(приклекналият долу вдясно)

Инженери, юристи, литератори, николко журналисти, малко обществено-влиятелни лица (Орешарски беше в Ямбол, строителите раздаваха наградите си). Е, колкото толкова...
А Цецо си е все същият, а Коста Стоянов става все по-добър и по-добър..."Зеленият му период" разцъфтява...


И, дай Господи, да имат време за още и още..за да пресътворяват и радват...