Беше вчера, а изглежда толкова отдавна - билети за студийното кино се купуваха с голямо чакане, отделно си бе въпрос на интелектуален престиж да си гледал почти цялото творчество на Фдерико Фелини, Марлон Брандо или Франсоа Трюфо.
Сега не не мога да понасям "Птиците" на Алфред Хичкок, но тогава, докато бяхме млади, диви, и представете си,красиви го гледах с голямо упоение.
Възможно е възлова роля в унеса ми е да е имала нежната длан на една моя състудентка, която много се страхуваше от филмите на ужасите и притискаше, освен дланта си, и пищното си тяло до моето, търсейки закрила.
В салона нямаше грам празно място, въпреки че не всички бяха дошли със страхливи (ах този благословен страх, къде изчезна под тепетата?) дами, а някои си бяха соло, но отдаваха истинска почит на Хичкок.
После, имаше разбор на филмите, подсилван от черното вино в механите на Стария град, където потънах в земята от срам, когато отидох с Мария Шнитер.
Мария Шнитер не е улица в Пловдив, тя е доцент по стара българска литература, а има улица на дядо и, един от най-големите тамошни архитекти.
Мария ми се явяваше ""началник", тъй като бе асистент по тая пуста старобългарска литература, от която почти никакви текстове не са запазени., понеже такъв бил в оная епоха литературният етикет. Аз обаче бях хлътнал по нея, а тя, може би просто се забавляваше с мен, поради липсата на по-добра партия в момента.
Донесоха виното в някаква кошничка, черно вино, полегнало в нея. Келнерът изискано изчакваше, но моя милост изобщо не знаеше как да налее по два пръста в чашите, за да се получи етикецията, нарачена дегустация.
Мария Шнитер много се смя с моето невежество и после покри с буржоазната си длан устните ми, които искаха да й обяснят, че по Ямболско алжирката не я пием така.
Но пък я пием в големи количества.
Беше вчера, а изглежда толкова отдавна - Мария е доцент с анонс за професор по една литература, от която няма запазени почти никакви текстове.
И продължава да живее на улицата, носеща името на дядо й - видният архитект.
Някога тя ми каза, с пръст на устните, че иска да опита алжирка.
Аз й казах, че предпочитам да я заведа на Хичкок.
Кога - когато и тя ли се превърне в улица?...
Борислав Ненов
бчм