Отново е пролет и аз остарявам –
остарявам с още една пролетна зеленина.
А от горите високи, възседнал магаре,
слиза прадядо ми Йото с бяла брада.
Аз го зная от снимки този прадядо вечен –
страшно висок и страшно красив.
Отново е пролет и светът е обречен
цяла пролет да е жив, да е жив.
А прадядо ми Йото е умрял и е ясно,
че това негово идване не е за добро.
Отново е пролет и потрепват пораснали
най-различни цветя от сребро.
Отново е пролет, а прадядо ми Йото
е есенно същество и есенен край.
Да му имам брадата и да му имам живота –
дай ми ги, дядо, сега ми ги дай!
Дай ми ръста си, лицето и ушите големи –
дай ми дългите си слонски уши,
дай ми пръстите и сърцето си и в горите зелени
още един път се върни.
Ти си дядо на всички ни и прадядо на времето
и си чак до небето – и голям, и красив.
Ще ти гледам магарето, ще му чеша корема
и дано да е пролет, и аз да съм жив.
Николай Милчев