БАЛЧО БАЛЧЕВ:
Тази нощ ненадейно се пукна
цирея тъп на порядките.
Разлудяха се болните. Хукна
бясна сестра по креватите.
Две спринцовки се бяха забили
здраво в бедрата ѝ евтини.
В коридора, пияни от сили,
болните биеха лекаря.
И запалени, всички лекарства
пръсваха с гръм опаковките.
И без страх от зарази, коварства
пихме дълго водите на локвите.
Тази нощ се целунахме с вяра
и на съмване бяхме студени.
Двеста болни и аз – санитаря –
с доброволно прерязани вени.