Да бъдеш капка вино
по устните на влюбен мъж.
И в мъката на лятото къпиново
да бъдеш жаден, чакан дъжд.
Да бъдеш сетен залък
в ръцете на обичаща жена.
И в златните поли на залеза
да бъдеш пристан, рамо, тишина.
Да бъдеш шепот на молитва
в предутринния хлад на самотата.
И сред танца полудял на житото
да бъдеш мир в дланта на вятъра.
Да бъдеш топла есен
в шепата на кротка старост.
И в упойващия дъх на кестените
да бъдеш звездокрила вярност.

Габриела Дамянова