Мислиш, че нещо ми трябва ли?
Всъщност трябват ми много неща.
Цял живот са ме ограбвали.
Той е срутен от много години.
Дето се казва нямам врата.
Дали ще влезеш или ще отминеш,
не е болката дето ще тръшне света.
И да удряш по мен - все тая.
От толкова бичове нямам сетивност.
Мога целият гняв да изтрая!!!
Нищо, че се държа наивно.
Нищо, че ме мислиш за луда.
Луда съм, щом понасям това.
Повярвай ми, не живея в заблуда.
И след теб не ще свърши света.
Колкото и да ми се иска(ше)
точно с теб да го споделя.
Спокойно, няма да те притискам.
Свикнала съм да съм сама.
Ръката ми омаля да чака,
да я хванеш и да я държиш.
За пореден път ме разплака.
Как не можеш да устоиш???
Боже, не е за вярване!
Повтарящ се зъл кръговрат.
Поредното неприятно изкарване.
И пак съм тук... На инат...
Вили Русева