Панаири, панаири,
мои детски най-красиви светове
Спомен пеещ, плачещ, свирещ
с безброй незабравими гласове

Панаири свят отрупан
с толкоз хубави примамливи неща
Ах да можех да си купя -
днеска свойто детство, утре младостта

Ах да можех, ала вече
циркът своя скъсан шатър е прибрал
И в една дъждовна вечер
оня толкоз смешен клоун е умрял

На шега е уж задигнал
моя детски смях и моя весел глас
Няма как да го настигна,
няма как да си ги взема вече аз

Мои панаири с толкова измислени слънца
Пак вървя и диря
своите хиляди изгубени лица
И в едно ги сбирам
като куп строшени детски стъкълца