Камелия Кондова:

        "Госпожице Любов, случайна,

        в едно квартално кафене..."

                Недялко Йорданов

Прощавам ти, госпожице Любов.

Изтупаният барман те изпраща.

И да си купи ласка е готов.

Какво пък, всичко трябва да се плаща.

Да си плати, докрай да си плати -

за счупената стомна и за друго...

Не само затова, че точно ти

пак ще заместваш грозната съпруга.

Не само затова, че е глупак

и съвестта му пет пари не струва.

Побъркай го в разплакания мрак -

да плаща всеки път като целува.

Последните стотинки да брои,

да не му стигнат, за да те докосне.

Спомни си най-лукавите игри.

Нощта е само твоя - високосна.

Обичай го с измъчената страст

на любовта, която те забрави.

Закарай го на седмия екстаз -

и там го остави да се удави.

Да се удави в собствената кал,

да падне, очилата си да счупи.

И да не може да си купи жал.

И да не може сили да си купи.

Госпожице Любов, тогава ти -

не себе си - живота ще повториш.

Ще бъдеш всъщност всичките жени,

които нямат смелост да го сторят.