ОТМЕНЯ Заповед № 160 от 07.03.2022г. на Управителя на Националния осигурителен институт, София, с която, считано от 14.03.2022 г., е прекратено служебното правоотношение на Г.И.М. *** на длъжността „*“ на ТП на НОИ, Ямбол, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността за периода на оценяване 01.01.2021г.-31.12.2021г.
ОСЪЖДА НОИ – София да заплати на Г.И.М. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Бел. Яс по непотвърдена официално информация за втори път е отстранен пък от длъжност директор на ОПУ Ямбол колегата по партия и общински съвет на Г.Миланов, инж. Г. Костов...Инж. Костов преди две седмици беше възстановен на длъжността си след Решение на ВАС. Обаче...Явно съдебните саги тук ще продлжават..
Решението за Миланов
ЦЯЛОТО РЕШЕНИЕ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 105/1.6.2022 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На тринадесети май 2022 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 92 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Г.И.М. ***,*** против Заповед № 160 от 07.03.2022г. на Управителя на НОИ, с която, считано от 14.03.2022 г., е прекратено служебното му правоотношение на длъжността „*“ на ТП на НОИ, Ямбол, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, съгласно формуляр за оценка на изпълнението (приложение №2 към чл.19, ал.1, т.1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) на Г.И.М. за периода на оценяване от 01.01.2021 г до 31.12.2021 г. и формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението (приложение №5 към чл.24, ал.2 от НУРОИСДА) на Г.И.М. за периода за оценяване от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, неправилна, немотивирана и постановена в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон и не съответства на целта на закона.
Акцентува се, че видно от формуляри за оценка изпълнението на заеманата длъжност за периода 2019 г. - 2020 г. годишната оценка на изпълнението, определена от оценяващия ръководител за посочения период е „изпълнението на цялостната работа надвишава изискванията“, при мотиви за изпълнение на всички заложени в работния план цели, изпълнението на част от които е над изискванията. Със Заповед № 1612 от 18.02.2021 г. органа по назначаването е определил индивидуална основна месечна заплата в размер на 3606лв.
Формуляра за оценка на изпълнението на длъжността за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. включва индивидуален работен план (ИРП) с общо пет цели, всяка от които с период на изпълнение от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. На 16.06.2021 г. е проведена междинна среща, като в коментара на оценяващия ръководител е посочено, че заложените цели се изпълняват текущо, при спазване на сроковете и без затруднения, като не е необходимо промяна в индивидуалния работен план.
Годишната оценка на изпълнението, изготвена на 26.01.2022 г., е „неприемливо изпълнение”, с бланкетни констатации. Сочи се още, че противоречието между междинната оценка и окончателната прави последната необоснована и поставена в нарушение на изискванията на чл. 18 от НУРОИСДА.
Излагат се съображения и за съществено нарушение на чл. 13, ал.2 и ал. 3 от Наредбата.
Претендира се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител адвокат А.Д. от *, която поддържа жалбата на посочените в нея основания. В дадения от съда срок представя писмена защита.
Ответникът – Управител на НОИ – София, редовно призован, изпраща процесуален представител – старши юрисконсулт А.С., която счита жалбата за неоснователна и претендира отхвърлянето ѝ с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки. Акцентува се за наличие на сериозни дефицити, както по отношение на целите на ИРП за 2021г., така и по отношение на демонстрираните от него знания, умения и поведение през оценъчния период. В писмената защита е изразено становище и по отношение стратегическата компетентност, лидерската такава, управленска, работа в екип и фокус към клиента.
По делото са събрани писмени доказателства, като е приложена адм. преписка по издаване на оспорената заповед, ведно със заверено копие на служебното досие на оспорващия.
След като извърши цялостна преценка на всички приобщени по надлежния ред доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № 160 от 07.03.2022г. на Управителя на НОИ, считано от 14.03.2022 г., е прекратено служебното правоотношение за длъжността „*“ на ТП на НОИ, Ямбол, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, съгласно формуляр за оценка на изпълнението (приложение №2 към чл.19, ал.1, т.1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) на Г.И.М. за периода на оценяване от 01.01.2021 г до 31.12.2021 г. и формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението (приложение №5 към чл.24, ал.2 от НУРОИСДА) на Г.И.М. за периода на оценяване от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
В приложеното към делото лично служебно досие на оспорващия М. се съдържат актовете за назначаване и освобождаване от длъжността; длъжностната характеристика; формуляри за оценка на постигнати резултати от служителите за определяне на допълнително възнаграждение за постигнати резултати – Приложение № 5, формуляри за оценка на изпълнението за заеманата длъжност Приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от НУРОИСДА за периодите от 01.01.2012 г. до 30.12.2012 г., 01.01.2013г.-31.12.2013г., 01.01.2014г.-31.12.2014г., 01.01.2015г.-31.12.2015г., 01.01.2016-31.12.2016г., 01.01.2017-31.12.2017г., 01.01.2018-31.12.2018г., 01.01.2019г.-31.12.2019 – с поставена оценка –„изпълнението напълно отговаря на изискванията“. А през оценявания период 01.01.2020г.-31.12.2020г. е посочено като годишна оценка на изпълнението на длъжността, че изпълнението надвишава изискванията.
В досието се съдържа и формулярът за оценка на изпълнението на длъжността, касаещ процесния период от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. Той включва индивидуален работен план (ИРП), съгласуван на 25.01.2021г. с общо пет цели, всяка от които с период на изпълнение от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., като самите цели са формулирани по следния начин: 1. Спазване на регламентираните срокове при издаване на разпореждания по отпускане на пенсии, парични обезщетения и помощи от ДОО и решенията при обжалването им; 2. Законосъобразно и целесъобразно разходване на финансовите средства за издръжка на ТП на НОИ - Ямбол в рамките на разпределения бюджет на поделението; 3. Законосъобразно провеждане на процедурите по ЗОП за сключване на договори за доставка и услуги; 4. Извършване на обективно, точно и мотивирано оценяване на началниците на отдели и пряко подчинените му служители и осъществяване на ефективен контрол върху процеса на оценяване по НУРОИСДА в ТП на НОИ - Ямбол; 5. Запазване удовлетвореността на клиентите от качеството на обслужването при предлагането на административни услуги в ТП на НОИ – Ямбол.
В графата „Изисквания/критерии за изпълнението”, в работния план е записано: за цел № 1 - „всички издадени разпореждания по пенсии, ПДБ и ПОВН и решения по чл. 117 от КСО са издадени в регламентираните срокове; за цел № 2 - „всички плащания са извършени в рамките на разпределените средства и според изискванията за поемане на задължение и извършване на разход.; за цел № 3 – „Липса на нарушения по ЗОП, закъснения и просрочия“, за цел № 4 – липса на основателни жалби, за цел № 5-провеждане на анкета за определяне степента на удовлетвореност-минимум 91%”. Индивидуалният работен план е изготвен на 25.01.2021г. и е подписан от оценявания и от оценяващия ръководител.
На 16.06.2021 г. е проведена междинна среща, обсъдено е изпълнението на длъжността относно постигане на целите, определени в индивидуалния работен план за 2021 г., като в коментара на оценяващия ръководител е посочено, че заложените цели се изпълняват текущо, при спазване на сроковете, без затруднения, както и че не е необходима промяна в индивидуалния работен план.
На 14.02.2022г. е изготвен формуляр, приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от НУРОИСДА за оценка на изпълнението на длъжността, заемана от Г.М. за периода 01.01.2021-31.12.2021г., като годишната оценка на изпълнението е неприемливо изпълнение. Посочени са мотиви от оценяващия ръководител, най-общо са твърдения за спад в мотивацията, липса на инициативност за работа, което рефлектира в неприемливо за длъжността му изпълнение на задълженията, не търси активно обратна връзка за предлаганите от ТП услуги.
Видно от приложения към делото формуляр, годишната оценка на изпълнението, определена от оценявания ръководител, е „неприемливо изпълнение”, като е прието, че „за оценявания период г-н М. не е изпълнил преобладаващата част от поставените му цели в ИРП на нивото на определените изисквания, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от оценявания служител“.
Оспорващият Г. М. е подписал формуляра, като изразил несъгласие с поставената му оценка. Депозирано е възражение от оценявания Г.М., който намира оценката за немотивирана. Счита, че е налице противоречие между коментарите на оценяващия ръководител на междинната среща и на заключителната такава. Възражение срещу определената годишна оценка е обективирано във Формуляр за възражение срещу годишна оценка на изпълнението на длъжността. Във възражението Г.М. е посочил, че оценката е необоснована и поставена в нарушение на изискванията на чл. 18 от НУРОИСДА. Счита още, че е налице и съществено нарушение на чл. 13, ал. 3 от Наредбата, изискващ на заключителната среща оценяващият ръководител и оценяваният да обсъдят степента, в която са постигнати целите в индивидуалния работен план, степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност и подходящи действия за развитие на служителя. На проведената на 25.01.2022г. среща с оценяващия ръководител сочи, че не са обсъждали изпратената от него предварително самооценка, а единствено възможността и желанието му да приеме прекратяване на служебните му правоотношения по реда на чл. 107а от ЗДСл.
Във връзка с постъпилото възражение, на 24.02.2022г. като контролиращ ръководител – Управителя на НОИ потвърждава оценката- неприемливо изпълнение, видно от Формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността, представляващ Приложение № 5 към чл. 24, ал. 2 от НУРОИСДА.
За решението по възражението оспорващият е уведомен на 24.02.2022 г., а със Заповед № 160 от 07.03.2022г. на Управителя на НОИ, считано от 14.03.2022 г., е прекратено служебното правоотношение на длъжността „*“ на ТП на НОИ, Ямбол, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, съгласно формуляр за оценка на изпълнението (приложение №2 към чл.19, ал.1, т.1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Заповедта е връчена на Г. М. на 08.03.2022 г., а на 21.03.2022 г. той е депозирал жалба против нея, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес от оспорването, против акт, подлежащ на оспорване и в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява и основателна по следните съображения:
Съдът проверява законосъобразността на оспорения адм. акт с оглед изискванията на чл. 146 от АПК и при условията на чл. 142 от АПК, а съответствието на адм. акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при съществени нарушения на административно-производствените правила, в нарушение на материалния закон и на целта на закона, при което са налице отменителните основания по смисъла на чл. 146, т.3, т.4 и т. 5 от АПК.Този извод съдът прави, въз основа на следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал.2 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Съгласно чл. 2 от НУРОИСДА оценяването на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация се извършва ежегодно въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и на показаните компетентности. В процесния случай са изпълнени трите етапа на процедурата по оценка на държавния служител, регламентирани с НУРОИСДА, но са допуснати нарушения на чл. 9, ал. 3 и чл. 18, ал.1 от НУРОИСДА, които са съществени и сами по себе си обуславят незаконосъобразност на издадената заповед.
Съгласно чл. 18, ал.1 от НУРОИСДА оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и да мотивира писмено своята оценка. От представения формуляр за оценка на жалбоподателя се установява, че на 16.06.2021г. е проведена междинна среща, при която коментарите на оценяващия ръководител са, че „заложените цели се изпълняват текущо, при спазване на сроковете и без затруднения, както и че не е необходима промяна в индивидуалния работен план.“
При оценяването на заключителната среща са направени коментари в противоположен смисъл, като е прието, че оценяваният не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото, на изискванията за обем и качество. В крайната годишна оценка липсва конкретна преценка по изпълнението на петте цели/в случая са оспорени три от тях/, заложени в индивидуалния работен план, а използваните изрази и квалификации, дадени от оценяващия ръководител за годишната оценка на изпълнението са общи, неконкретни и противоположни на коментарите, дадени на междинната среща, от което следва извод за необективност и некоректност на дадената годишна оценка на оценявания за „неприемливо изпълнение“. В този смисъл настоящият състав приема, че е налице нарушение на чл. 18, ал.1 и ал.2 от НУРОИСДА. Съгласно цитираните разпоредби оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността от служителя безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, което в случая не е изпълнено, тъй като липсва обективен анализ по отношение изпълнението на целите, посочени в индивидуалния работен план, което води до опорочаване на процедурата по атестиране и до невъзможност за преценка на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности и препятства упражняването на съдебен контрол в тази насока. Направените изводи от оценяващия ръководител относно липсата на компетентностите и знанията на оценявания също са общи, без да са посочени конкретни и обективно установими факти и обстоятелства в тази насока, нито пък доказателства, които да подкрепят тези изводи на оценяващия ръководител. Този краен извод е в противоречие с направения коментар в тази насока на междинната среща, проведена на 16.06.2021 г., завършила без забележки и корекции. Изводите на оценяващия ръководител, както и на контролиращия ръководител в окончателната годишна оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателя относно липсата на знания и компетентности, както и липсата на инициативност, са общи, неподкрепени с доказателства и в този смисъл необективни и недоказани. Оценката на контролиращия ръководител съгласно формуляр /приложение № 5 към чл. 24, ал.2 от НУРОИСДА/ е лишена от обективност и неподкрепена с писмени доказателства, потвърждаващи изведените крайни изводи.
След преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът приема, че административният орган не е изпълнил изискването на чл. 170, ал.1 от АПК, като не е установил фактическите основания за издаване на оспорената заповед. Съгласно цитираната разпоредба административният орган носи доказателствената тежест да установи наличието на фактическите основания за издаване на административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, която тежест на доказване съдът е указал на ответника с определението си от 30.03.2022г.
Административният орган не е установил и не е представил годни доказателства, чрез които да установи наличието на факти и обстоятелства, обосноваващи кумулативното наличие на предпоставките по чл. 16, ал.1, т.5 от НУРОИСДА, които дават основание за определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателя „неприемливо изпълнение“. Съгласно цитираната разпоредба оценка „Неприемливо изпълнение“ се определя, когато оценяваният едновременно: а/ не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б/ е показал преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1. В случая административният орган не е доказал кумулативното наличие на тези предпоставки.
По никакъв начин не се доказа от представените писмени доказателства как от оценка „изпълнението надвишава изискванията“ за 2020г., се е достигнало в рамките на половин година/след 16.06.2021г.-след проведената междинна среща/ такъв спад в работата, уменията, качествата на оспорващия, че да се достигне до поставяне на най-ниската оценка-„неприемливо изпълнение“. Такова неизпълнение не доказаха и представените извън адм. преписка и извън служебното досие писмени доказателства от ответната страна и приети в съдебното заседание от 13.05.2022г., които съдът намира за неотносими в конкретния правен спор.
Спорът в конкретния казус се свежда до въпроса дали атестирането е проведено при спазване на относимите административнопроцесуални норми и дали фактическите основания за издаване на заповедта съответстват на обективната действителност.
Съобразно изискванията на НУРОИСДА, оценяването на изпълнението на длъжността за служителите на ръководни длъжности, включва три етапа: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план, чиито цели, трябва да са в максимална степен постижими и да не надвишават седем; 2. провеждане на междинна среща, на която оценяващият ръководител и оценяваният служител правят преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, както и на показаните компетентности от служителя, като при необходимост се набелязват конкретни действия за подобряване на изпълнението; 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението, на която се обсъждат съгласно чл. 13 от НУРОИСДА нормативно въведени задължителни въпроси и се попълват съответните раздели от формуляра. Държавният служител трябва да отговаря на нормативно установените изисквания за заемане на държавна служба не само към момента на назначаването, но и във всеки един момент докато трае служебното правоотношение. Едно от изискванията, на които държавният служител трябва да отговаря във всеки един момент, е професионалната му пригодност да изпълнява служебните си задължения. Тогава, когато държавният служител престане да изпълнява задълженията си, свързани със заеманата длъжност, по начин, който държавната служба изисква, той престава да бъде адекватен на потребностите на тази служба. Средството, чрез което се осигурява периодична преценка на професионалната пригодност и на компетентностите на държавния служител, е оценяването на изпълнението - резултатите от него показват приноса на съответния служител за ефективно изпълнение на държавната служба. Поради това, законодателят, в чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, е предвидил получаването на най-ниска оценка на изпълнението – „неприемливо изпълнение“, като основание за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаването. Чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА повелява, че за да се приеме, че изпълнението е неприемливо, оценяваният следва едновременно да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, както и да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в Приложение № 1 към чл. 15 от Наредбата. От анализа на цитираната нормативна уредба се налага извод, че резултатите от оценяването на държавния служител са материалноправна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение, поради което процесът на оценяване като елемент на фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл подлежи на контрол за законосъобразност. Правилността на оценката не подлежи на съдебен контрол, но условията и редът за оценяване, както и наличието на установената нормативно оценка са елемент на фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение и съдът е длъжен да извърши контрол за тяхното спазване, като получената в нарушение на производствените правила и на материалния закон оценка не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и прави акта незаконосъобразен.
При извършения контрол за законосъобразност на процедурата по оценяване съдът установи, че в конкретния случай същата не е изпълнена в съответствие със законовите изисквания. Съобразно правилата на чл. 9 от НУРОИСДА, определените на служителя цели следва да бъдат в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура и измерими по обем, качество и срокове. Видно е от посочените пет на брой цели в индивидуалния работен план на жалбоподателя, че всъщност същите не представляват конкретни цели, които могат да бъдат измерими по обем, качество и срокове.
За оценявания период са оспорени 3 от целите, а именно по 1, 4 и 5. По отношение на цел № 1 „Спазване на регламентираните срокове при издаване на разпореждания по отпускане на пенсии, парични обезщетения и помощи от ДОО и решенията при обжалването им“; във формуляр приложение № 5 към чл. 24, ал. 2 от НУРОИСДА, за корекция на годишна оценка за изпълнението на длъжността за оценявания период е посочено, че е налице формално придържане към законоустановените срокове, без желание за развитие на дейността на администрацията и адаптиране потребностите на клиентите в условията на здравна и икономическа криза в страната. Анализирайки изпълнението на цел № 1, оценяващия ръководител е излязъл извън пределите на целта. От една страна е констатирал изпълнение на регламентираните срокове, но от друга е разширил обхвата на целта. Макар, че междинната среща е проведена в сроковете, посочени в чл. 12, ал. 1 НУРОИСДА и формулярът за оценка в тази част е подписан от оценяващия ръководител и от служителя без възражения и забележки относно начина на провеждане, съдът счита, че при нея не е направен преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в индивидуалния работен план, или на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика/възложените конкретни задачи, на показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят изпълнението на длъжността, каквото е изискването на чл. 12, ал. 2 от НУРОИСДА. Липсват набелязани конкретни мерки за подобряване на изпълнението, каквито следваше да са налице в случай, че оценяващият бе констатирал неизпълнение на преобладаващата част от целите на нивото на изискванията, което е посочено в годишната негативна оценка. Преценката на оценяващия ръководител, че не е необходима промяна в ИРП, както и че през първото шестмесечие Г. М. е изпълнявал поставените цели текущо и без затруднения, при спазване на сроковете не е съобразена и взета предвид при определяне на общата годишна оценка, която е в обратния смисъл.
Относно цел 4. „Извършване на обективно, точно и мотивирано оценяване на началниците на отдели и пряко подчинените му служители и осъществяване на ефективен контрол върху процеса на оценяване по НУРОИСДА в ТП на НОИ – Ямбол“, като причина за оспорване на изпълнението й оценяващият ръководител е посочил общо и без конкретни доказателства: „формализиране на процеса по оценка на изпълнението на служителите в ТП на НОИ, чрез изместване и подмяна фокусите на процесите по целеполагане и поставяне на годишната оценка“.
Относно цел 5. „Запазване удовлетвореността на клиентите от качеството на обслужването при предлагането на административни услуги в ТП на НОИ – Ямбол“ като причина за оспорване на изпълнението й оценяващият ръководител е посочил общо и без конкретни доказателства: “изкривена и неадекватна обратна връзка за удовлетвореността на клиентите от качеството на обслужването, в резултат на проявена пасивност при нейното търсене и получаване“.
Имайки предвид начина на формулиране на целите в работния план, заложените в него цели са твърде общи. А крайната оценка, по силата на чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, следва да бъде изготвена съобразно степента на постигането на целите в работния план. В конкретния случай поставената на М. оценка не е основана на обективно установими факти и обстоятелства, което е в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл и чл. 18, ал.1 от НУРОИСДА.
На следващо място липсва конкретно посочване и примери за неизпълнение на оспорените цели. За цел 4, в какво се изразява „формализиране на процеса по оценка на изпълнението на служителите в ТП на НОИ и изместване и подмяна на фокусите на процесите по целеполагане и поставяне на годишната оценка“, за кои конкретно служители. Именно поради това се налага декларативен характер на соченото неизпълнение, необосновано и неясно по своята същност, водещо до нарушаване на правото на защита на оценявания.
По същия начин е неясно и неподкрепено с доказателства как оценяващият ръководител е преценил “изкривена и неадекватна обратна връзка за удовлетвореността на клиентите от качеството на обслужването, в резултат на проявена пасивност при нейното търсене и получаване“, като в този смисъл се налага декларативният характер на оспорването на изпълнението и на цел № 5.
С оглед изложеното напълно обосновано е било възражението на Г. М. срещу поставената оценка, с искане на корекция на същата, посочвайки, че оценяването не е извършено въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, че оценката е немотивирана и неотразяваща целогодишното изпълнение на работния план, съдържаща противоречия между коментарите на междинната среща и по време на заключителната такава.
С оглед изложеното, съдът намира, че постановявайки оспорения адм. акт адм. орган е нарушил основен принцип в административното правораздаване, заложен в чл. 6 от АПК, а именно: принципа на съразмерност, изразяващ се в следното – адм. акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Освен това адм. органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Така изложените мотиви на оценяващия при проведената заключителна среща не съставляват оценка на компетентностите съобразно Приложение № 1 към чл. 15 от Наредбата, а общи и декларативни изводи, лишени от конкретика. Тези общи и декларативни изводи не биха могли да се квалифицират като мотиви и не съставляват оценка на компетентностите съобразно Приложение № 1 към чл. 15 от Наредбата; не става ясно и дали тези цели са приети за изпълнени, а ако е счетено, че е налице неизпълнение липсва конкретика относно обем, качество и срокове.
В заключение оценяващият ръководител напълно недоказано и необосновано е приел: „През изтеклия оценъчен период се наблюдава сериозен спад в мотивацията за работа и ангажираността на *а с целите и задачите на института, което рефлектира в неприемливо за длъжността му изпълнение на задълженията. Независимо, че формалните срокове се спазват, липсва желание и инициативност за развитие на дейността на териториалното поделение в посока, която да отговаря на променените приоритети на администрацията във връзка с адаптирането й към предизвикателствата, отправени към нея вследствие необходимостта от справяне с последствията на здравна и икономическа криза в страната. В представените отчети надделява рутината, като отсъства стратегическо виждане за необходимата промяна в организацията на работа в териториалното поделение, в т.ч. във връзка с нейната дигитализация, активно предлагане на услуги, улеснен достъп, работа с уязвими групи, прогнозно планиране на ресурсите и др. Ръководителят на териториалното поделение не търси активно обратна връзка за предлаганите от ТП услуги, като проведените анкети са малко и не представляват представителна извадка. Това допълнително стеснява перспективата на стратегическо планиране за необходимите подобрения в организацията на работа и е сигнал за сериозна неангажираност към прякото оперативно управление на дейността в териториалното поделение. Липсват индикации и за проактивна политика на ръководителя за изграждане на позитивно обществено мнение към администрацията на НОИ.“
Повече от очевидно е, че посочените съображения съставляват общи и декларативни изводи, същите са неподкрепени с конкретни факти, Следователно, необосновано е твърдението на оценяващия ръководител, че преобладаваща част от поставените цели не са изпълнени на нивото на определените изисквания поради обстоятелства, зависещи от оценявания служител.
Като най-съществено нарушение съдът отчита констатирано очевидно противоречие с коментара на оценяващия ръководител при междинната среща, проведена на 16.06.2021г., и определената крайна годишна оценка. Съгласно практиката на ВАС, обратът в мотивите на оценяващия ръководител в различните етапи на процедурата следва да бъде обоснован. Видно от формуляра за оценка на изпълнението на длъжността е, че при междинната среща коментарът на оценяващия ръководител не е негативен, а напротив – отбелязано е, че „заложените цели се изпълняват текущо, при спазване на сроковете и без затруднения, както и че не е необходима промяна в индивидуалния работен план, т.е. налице е положителна констатация относно изпълнението на целите по плана. В този коментар липсват изводи относно постигнатите цели – такива са направени едва в крайната годишна оценка. Ето защо съдът приема, че при проведената междинна среща не е отчетено от оценяващия ръководител неизпълнение на някоя от поставените с индивидуалния работен план цели, поради което и необосновано при определяне на крайната оценка само няколко месеца след това е поставена най-ниска годишна оценка. Ако например ефективността и качеството са на нужното високо ниво и няма забележки по отношение на това, е нелогично в края на периода да се твърди, че липсва резултат. Това се отнася и за компетентностите на служителя - ако служителят ги притежава на междинната среща, няма как да се приеме, че може да ги загуби изцяло след шест месеца. По отношение на компетентността твърдението е немотивирано и в разрез с изискванията на чл. 18 от НУРОИСДА. Дадената крайна оценка не обхваща целия атестиран период, както и не съответства на всяка една от седемте поставени цели с индивидуалния работен план. Константна е практиката на съдилищата, че би се обезсмислила междинната среща, ако в същата не са констатирани конкретни препоръки относно неизпълнение на някоя от целите на индивидуалния работен план. В този смисъл съдът намира, че са нарушени разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 2, чл. 12, чл. 13 и чл. 18 от Наредбата. В същия смисъл е и практиката на ВАС: Решение № 6494 от 01.06.2016 г. по адм.д. № 12622/2015 г., Решение № 6624 от 06.06.2016 г. по адм.д. № 12910/2015 г., Решение № 7478 от 21.06.2016 г. по адм.д. № 2179/2015 г., Решение № 8252 от 05.07.2016 г. по адм.д. № 10396/2015 г., Решение № 1137 от 03.02.2016 г. по адм.д. № 656/2015 г., Решение № 2988 от 18.03.2015 г. по адм.д. № 7735/2014 г. и др.
Нещо повече, налага се извод, че всички посочени от страна на контролиращия ръководител проблеми в работата на Г. М. касаят втората половина на атестационния период, т. е. периода след междинната среща. С оглед на това и след като при междинната среща оценяващият ръководител, който има преки наблюдения върху работата на жалбоподателя, не е имал забележки към изпълнението от страна на последния на задълженията по длъжностната характеристика и на възложените задачи, необосновано е общата годишна оценка да е „неприемливо изпълнение“. Изцяло в противоречие с коментара от първата половина на периода за оценяването на оспорващия, при заключителната среща са направени коментари за неприемливо изпълнение на служебните му задължения, без да е обвързана степента на това неизпълнение с отразеното изпълнение през първата половина от едногодишния период на оценяването и без да са взети под внимание фактите и обстоятелствата, касаещи времето след междинната среща до края на периода за атестиране.
В заключение, настоящият съдебен състав приема, че получената от служителя обща оценка за изпълнението, като съставена в нарушение на административно производствените правила и на материално правни разпоредби, не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно, изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с целта на закона и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, НОИ-София следва да заплати на оспорващата страна сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие серия Я № 0000095082 от 28.04.2022г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 160 от 07.03.2022г. на Управителя на Националния осигурителен институт, София, с която, считано от 14.03.2022 г., е прекратено служебното правоотношение на Г.И.М. *** на длъжността „*“ на ТП на НОИ, Ямбол, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността за периода на оценяване 01.01.2021г.-31.12.2021г.
ОСЪЖДА НОИ – София да заплати на Г.И.М. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се чете