Министерският съвет прие оперативната си програма за периода 1 януари - 30 юни 2021 г.

Министерският съвет прие оперативната си програма за периода 1 януари - 30 юни 2021 г. Законът за нормативните актове предвижда одобряването на проекти на закони и приемането на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет да се осъществява въз основа на законодателна и оперативна програма за шестмесечен период. Програмите осигуряват планиране на актовете, които Министерският съвет ще разгледа и приеме през периода, както и планиране на процеса по извършването на оценка на въздействието.

Оперативната програма дава информация за основните положения на предлаганата уредба и последиците от прилагането й, цели, основания за приемане на актовете и сроковете за тяхната подготовка, съгласуване и приемане.

Оперативната програма дава възможност за повишаване на прозрачността на процеса по приемане на нормативните актове и създава условия за по-широко гражданско участие в обществените консултации по проектите на нормативните актове, включени в програмата.

Включването на проекти на актове в оперативната програма се осъществява след извършена частична предварителна оценка на въздействието.

Оперативната програма предвижда да бъдат разгледани 26 проекта на нормативни актове от компетентността на Министерския съвет.

Съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове и Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, програмата ще бъде публикувана заедно с извършените частични предварителни оценки на въздействието на Портала за обществени консултации www.strategy.bg.

Одобрен е План за изпълнение на заключителните препоръки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания

Правителството прие План за действие за изпълнение на заключителните препоръки към Република България, отправени от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания (2021-2026). Основната цел на документа е да допринесе за развитието и усъвършенстването на политиките, насочени към хората с увреждания, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и други международни актове, които имат за цел да гарантират човешките права и по които България е страна.

В Плана са разписани мерки и дейности, чрез които е постигнато изпълнението до момента на част от препоръките, както и такива, които целят усъвършенстване на законодателството за гарантиране на правата на хората с увреждания. Документът включва и дейности за преодоляване на стереотипи и дискриминационни практики и за разширяване на възможностите за участие на хората с увреждания на пазара на труда, както и мерки за насърчаване на активното им участие в политическия и обществен живот. Мерките за изпълнение на препоръките на ООН включват още обучения за повишаване на капацитета на магистрати, разследващи полицаи, педагози и социални работници; дейности за насърчаване на участието на жените и момичетата с увреждания в различни сфери на обществения живот.

Реализирането на Плана за действие има за цел да подпомогне изпълнението на ангажиментите на Република България по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като допринесе за по-добра защита и гарантиране на възможности за активно им включване в обществения живот.

Одобрено е индикативно разпределение на средствата от ЕФРР по програми за транснационално и трансгранично сътрудничество за България за периода 2021 - 2027 г.

Министерският съвет одобри Методика и индикативно разпределение на средствата от Европейския фонд за регионално развитие по програми за транснационално и трансгранично сътрудничество за България за програмен период 2021 - 2027 г. Предвижда се страната ни да получи 133,6 млн. евро за финансиране на програмите за териториално сътрудничество, в които ще участва за периода 2021-2027 г. От тях към двустранните програми на България с Румъния, Гърция, Сърбия, Република Северна Македония и Турция, както и към програмата „Черноморски басейн“, се насочват 111,2 млн. евро, а към бюджета на транснационалните програми „Дунав 2021-2027“ и „Интеррег Евро Средиземноморска зона 2021-2027“ - 22,4 млн. евро.

При определяне на бюджетите са отчетени демографски и териториални показатели, както и икономическите и социалните предизвикателства пред регионите, като приоритет е поставен върху по-слабо развитите територии.

Одобрени са промени в Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта

Правителството прие изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта. Причината за промените е Законът за изменение и допълнение на Закона за хазарта, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 69 от 2020 г., чрез който бяха приети редица промени в регулирането на хазартната дейност.

Навсякъде в Тарифата актовете и действията на бившия хазартен регулатор, Държавната комисия по хазарта, се прехвърлят като правомощия на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Намалява се размерът на таксата по чл. 5, т. 3 за увеличаване броя на пунктовете за приемане на залози, във връзка с възможността в един пункт да се организират повече от една лицензирана хазартна игра и свързаното с това събиране на повече от една такса по тази норма за един и същи пункт. Отменят се таксите по чл. 5, т. 5, букви „г“, „д“ и „е“ от Тарифата, свързани с подмяната или промяната в броя на игрални модули на игрален софтуер, поради установено несъответствие с разпоредбите на закона. Отменя се и таксата за разглеждане на документи по подадено искане за утвърждаване на изпитани типове и модификации на игрално оборудване, както и на игрален софтуер и всяка нова версия на софтуера на комуникационното оборудване по чл. 8, както и таксата по чл. 9 за извършване на първоначална проверка на игрално оборудване и на игрален софтуер на комуникационно оборудване, поради отпаднали основания в закона за събиране на тези такси. Промените в Тарифата отстраняват терминологични несъответствия и непълноти.

Министерският съвет утвърди годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд за 2021 г.

Правителството утвърди годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд за 2021 г. С решението се осигурява финансов ресурс за ефективно и ефикасно изпълнение на проектите, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост, програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на EC, REACT-EU, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на ЕС и други инструменти за финансова помощ.

Решението се приема в изпълнение на разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Чрез него се гарантира прозрачността при разходването на публични средства.

Правителството отпусна 20 млн. лева за изграждане на иновативни STEM центрове в училищата през 2021 година

Министерският съвет одобри 20 000 000 лв. за 2021 г. за финансово осигуряване на дейности по Национална програма „Изграждане на училищна STEM среда”, която е насочена към училища с иновативни практики и такива с потенциал за развитие на иновации в областта на природните науки, дигиталните технологии, инженерното мислене и математика (STEM).

По програмата ще бъдат финансирани проектите на още 113 държавни и общински училища, преминали успешно етапите на кандидатстване и представили всички необходими документи през 2020 г. Средства ще получат 67 училища с над 300 ученици и 46 по-малки образователни институции. За големите училища максималното финансиране е до 300 000 лева, а за по-малките - до 50 000 лева.

Училищата имат пълна готовност да изградят иновативни учебни центрове с фокус върху STEM през 2021 г., както и мотивирана необходимост от модернизиране на училищната среда. Проектите предвиждат и промяна в методите на преподаване по отношение на интегрираното учебно съдържание, обучения за учители и работата в малки групи, включително и прилагане на проектно-базираното обучение.

През миналата година 150 училища получиха финансиране в размер на 20 000 000 лева за изграждане и оборудване на модерни кабинети.

Одобрени са допълнителни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел II, г. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.

С Постановлението се одобряват 14 498 262 лева за извършване на дейности за намаляване на риска от бедствия, възстановяване на разходи за проведени спасителни и неотложни работи при овладяване на бедствени положения, за възстановяване на инфраструктурни обекти и за доставка на противоградови ракети за провеждане на активния сезон по противоградова защита през 2021 г. Сумата се осигурява от резерва за непредвидени и неотложни разходи по Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.

Правителството се разпореди с имоти

Поради отпаднала необходимост с решение на Министерския съвет управлението върху имот - публична държавна собственост в гр. Ловеч се отнема от Министерството на земеделието, храните и горите. Теренът с площ 38 049 кв. м., заедно с построените в него осем сгради, става частна държавна собственост и преминава в управление на Областна администрация - Ловеч.

С друго решение на Министерския съвет се отчуждават имоти - частна собственост, за изграждане на обект „Модернизация на железопътната линия София - Драгоман, участък „Гара Волуяк - гара Петърч“. Той се реализира по проект „Модернизация на железопътната линия София - Драгоман, част от Трансевропейската железопътна мрежа“. Имотите се намират в землището на град Костинброд, община Костинброд, Софийска област. Средствата за обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Отчуждават се имоти - частна собственост, за изграждане на обект „Модернизация на железопътната линия София - Пловдив, жп участъци София - Елин Пелин и Елин Пелин - Септември”. Имотите се намират в землищата на град Белово и село Момина клисура, община Белово, област Пазарджик. Средствата за обезщетяване на техните собственици, респективно правоимащи лица, са предвидени за финансиране от Механизма за свързване на Европа, съгласно сключения Договор за безвъзмездна финансова помощ за проекта. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Консулството на Филипините в България става генерално почетно консулство

Министерският съвет одобри промяна на класа на консулството на Република Филипини в България. С решението дипломатическото представителство става генерално почетно консулство, като неговото седалище и консулски окръг се запазват. Почетният консул на Република Филипини у нас Огнян Георгиев Траянов става генерален консул.

Република Филипини няма дипломатическо представителство у нас и акредитира за България своя посланик в Будапеща. Нашата страна също няма дипломатическо представителство във Филипините и акредитира посланика в Ханой, Виетнам. Това обстоятелство придава още по-голямо значение на институцията на почетните консули за поддържането и разширяването на двустранния диалог и обмен.

Промяната на класа на консулството ще допринесе за по-нататъшно разширяване на сътрудничеството между България и Филипините в областта на търговско- икономическите отношения, инвестициите, образованието, културата и туризма.

Правителството одобри годишен доклад за дейността на Съвета по европейските въпроси

през 2020 г.

Министерският съвет прие Годишен доклад за дейността на Съвета по европейските въпроси през 2020 г. Годишният доклад съдържа информация за взетите от Съвета по европейските въпроси (СЕВ) решения и за изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС, през 2020 г. През изминалата година СЕВ прие общо 543 решения, отразени в 60 протокола от 16 присъствени заседания, 6 заседания, проведени чрез видеоконферентна връзка, и от 38 процедури за неприсъствено вземане на решения по чл. 6а, ал. 11 от ПМС № 85/2007 г.

През 2020 г. променената организация на работа в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС, поради възникналата пандемия от COVID-19, при продължаващ висок интензитет на работа, налагаше активна и адаптирана към условията дейност на Съвета по европейските въпроси. И през 2020 г. продължи да се наблюдава тенденция на нарастващ обем въпроси с хоризонтален характер на ниво ЕС, което изискваше високо ниво на координация и предварителна съгласуваност в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС. Публикувайки информация на Facebook страницата на координационния механизъм по въпросите на ЕС относно взетите решения на СЕВ, както и по актуални теми от дневния ред на ЕС, се осигуряваше публичност и прозрачност в работата, като през отчетния период са публикувани 166 съобщения - за сравнение през 2019 прессъобщенията са били 95.

И през 2020 г. координационният механизъм по въпросите на ЕС в България чрез адаптиране на дейността на СЕВ към променените условия, затвърди своята основна роля както за изготвянето на единни и съгласувани национални позиции, което осигури последователно отстояване на националния интерес в процеса на взема на решения в ЕС, така и по отношение на мониторинга на изпълнението на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС.

Правителството одобри позиция на страната ни по поставени от Съда на ЕС въпроси във връзка с дело С-490/20

Правителството одобри позиция на страната ни по поставени от Съда на Европейския съюз към Република България въпроси за устен отговор във връзка с насроченото на 9 февруари 2021 г. съдебно заседание по дело С-490/20, Столична община район Панчарево пред Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Административен съд София-град по реда на бързото производство.

Поставените към българското правителство въпроси за устен отговор са свързани с правното действие на акта за раждане според българското законодателство и неговото правно значение за определяне на произхода на едно лице, както и със способите за придобиване на българско гражданство, регламентирани в националната правна система, включително относно възможността за придобиване на гражданство от лице осиновено от българска гражданка.

В одобрената позиция се посочва, че правните способи за установяване произхода от майката са установяване с акт за раждане, иск за установяване на майчинство и припознаване и се уточнява, че редовно съставеният акт за раждане е официален писмен документ, който има единствено удостоверително действие. Посочва се още, че освен въз основа на биологична родствена връзка, българско гражданство по произход може да бъде придобито и въз основа на юридическа родствена връзка - чрез припознаване. В допълнение се отбелязва, че детето, осиновено от български гражданин, би могло да се сдобие с българско гражданство по натурализация, ако е осиновено при условията на пълно осиновяване.

В заключение и като коментар към въпросите, отправени към всички участници в съдебното заседание, в одобрената позиция се подчертава, че в рамките на Европейския съюз според постоянната съдебна практика компетентността на държавите членки да уреждат правния режим на гражданството и свързаната с него национална правна уредба на произхода е израз на националната идентичност на държавите членки.

Одобрена е българската позиция за неформалната видеоконференция на Съвета по конкурентоспособност на ЕС

в част „Научни изследвания“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформалната видеоконференция на Съвета по конкурентоспособност на Европейския съюз в част „Научни изследвания“. По време на видеоконференцията министрите ще обсъдят как да насърчат повишаването на привлекателността на изследователската кариера в Европа и как да подобрят кариерното развитие на младите учени в рамките на Европейското научноизследователско пространство. Целта е да се увеличи значително броят на изследователите в Европа и да се спре процеса по т.нар. „изтичане на мозъци“.

България подкрепя тезата за необходимостта от общоевропейски подход при разрешаването на тези предизвикателства и необходимостта от допълнителни усилия за развитието на рамковите условия за изследователска кариера, подобряване на работната среда и условията на заетост. Българската страна споделя и позицията, че подобряването на системите за наемане и подбор, оценяване и възнаграждение също би се отразило благоприятно върху повишаването привлекателността на научната кариера. Като добра възможност за частично осъществяване на целите е актуализирането на Кодекса за поведение при подбор на изследователи и Европейската харта на изследователите.

Сътрудничеството с частни организации също е ключово в развитието на условията за работа на учените в Европа. В рамките на форума България ще подкрепи и взаимодействието Европейското научноизследователско пространство, Европейското пространство за образование и други европейски инициативи.

Правителството одобри също така резултатите от българското участие в проведената на 22 януари неформалната видеоконференция на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС, част „Образование“. Основен акцент на срещата беше приносът на образованието и обучението към Европейския стълб на социалните права. Беше подчертана необходимостта от трансформиране на образованието и обучението във всичките му измерения и на всички нива.

България подчерта значимостта от постигането на Европейско образователно пространство до 2025 г., и подкрепи принципите на Европейския стълб на социалните права в областта на образованието и обучението, които са свързани с устойчивото прилагане на политиката на равенство, достъп, приобщаване и качество на образованието в страната. Като пример заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева посочи приетата Стратегия за развитието на образованието и ученето през целия живот (2021-2030), в която основен фокус се поставя върху приобщаването, качеството, развитието на уменията, плана за дигитално развитие и социалния аспект на образованието. Беше подчертана ролята на Механизма за превенция на ранното отпадане от училище и значителните инвестиции, насочени към осигуряване на необходимите устройства за обучение в електронна среда и към равен достъп до образование в условията на COVID-19. Във всички училища се изграждат STEM центрове, които ще допринесат за развитието не само на ключовите, но и на новите компетентности и креативност у учениците. България сподели, че образованието е един от основните стълбове, одобрени от Правителството в рамките на Плана за развитие и устойчивост, тъй като наред с качествено образование, обучаемите трябва да бъдат осигурени и с подходяща инфраструктура, отговаряща на дигиталната и зелена трансформация.

Правителството одобри мярката - отлагане на плащането на концесионното възнаграждение за първото шестмесечие на 2020 г. за летищата във Варна и Бургас

Правителството одобри мярка - отлагане на плащането на концесионното възнаграждение за първото шестмесечие на 2020 г. за летищата във Варна и Бургас. С това Решение срокът за плащането на концесионното възнаграждение се удължава е още 150 дни, като вноската, отложена от 31 юли 2020 г. за плащане до 31 януари 2021 г., да бъде отложена до 30 юни 2021 г. С последното изменение на Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19 (С (2020) 1863), приета от ЕК на 19 март 2020 г., е предвидено удължаване на срока до 30 юни 2021 г. на вече одобрената помощ.

Прилагането на тази мярка е наложителна е оглед справянето е тежките последици за дружеството от продължаващата пандемия от COVID-19 и предприетите мерки за ограничаване на разпространението й, които оказват негативно въздействие върху финансовото състояние на дружеството, оператор на летищата във Варна и Бургас.

Министерският съвет прие законодателната си програма за периода 1 януари - 30 юни 2021 г.

Министерският съвет прие законодателната си програма за периода 1 януари - 30 юни 2021 г.  Законът за нормативните актове предвижда одобряването на проекти на закони и приемането на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет да се осъществява въз основа на законодателна и оперативна програма за шестмесечен период. Програмите осигуряват планиране на актовете, които Министерският съвет ще разгледа и приеме през периода, както и планиране на процеса по извършването на оценка на въздействието.

Законодателната програма дава информация за основните положения на предлаганата уредба и последиците от прилагането й, цели, мотиви за приемане на актовете и сроковете за тяхната подготовка, съгласуване и приемане.

Законодателната програма дава възможност за повишаване на прозрачността на процеса по изготвяне и приемане на нормативните актове и създава условия за по-широко гражданско участие в обществените консултации по проектите на нормативните актове, включени в програмата.

Програмата предвижда да бъдат разгледани общо 19 предложения за законопроекти, като за 2 от тях ще бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието.

Съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове и Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, програмата ще бъде публикувана заедно с извършените частични предварителни оценки на въздействието на Портала за обществени консултации www.strategy.bg.

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

Правителството прие промени в Наказателния кодекс, с които пределът на максималното наказание за сексуална злоупотреба с деца под 14-годишна възраст, придружена с принуда, се привежда в съответствие с изискванията на европейското законодателство.

С настоящите промени се осигурява пълното въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография.

Със законопроекта се криминализира производството и разпространение на неразрешени и фалшиви продукти за растителна защита.

Предвидено е и наказание до 4 г. лишаване от свобода и глоба от 2 до 4 хил. лв. за пренасяне на продукти за растителна защита през границата на страната, когато извършеното не представлява маловажен случай и е в нарушение на установения ред.

„През последните години в практиката се наблюдава зачестяване на случаите на нелегален внос и разпространение в страната на неразрешени и фалшиви продукти за растителна защита. Тези продукти съдържат забранени за употреба в Европейския съюз и в България субстанции, които са опасни за здравето и живота на хората и животните (пчелите) и имат дългосрочно негативни последици за околната среда“, пише в мотивите към проекта.

ПСР тестовете на командировани в чужбина служители ще се заплащат от работодателите

Разходите за ПСР тестове на служители, командировани в чужбина, ще се покриват от работодателя. Това реши правителството с одобрението на допълнение в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Промените се въвеждат с оглед на това, че служителите изпълняват своите служебни задължения в страната, в която са командировани. Ако за влизането на територията на конкретна страна се изисква отрицателен резултат от тест за COVID-19, то би следвало медицинското изследване да е за сметка на ведомството или предприятието, което е командировало работниците.

Одобреното допълнение е в съответствие със задълженията на работодателите да осигурят здравословни и безопасни условия на труд на своите служители.

Изменя се Наредбата за Националния туристически регистър

Министерският съвет прие изменения и допълнения на Наредбата за Националния туристически регистър, приета с ПМС № 252 от 2019 г. С промяната се допринася за повече яснота и прецизност посредством определяне на конкретна информация, която следва да се вписва в Националния регистър на туристическите забележителности, фестивали и събития.

Чрез предложените промени в Наредбата за Националния туристически регистър, свързани с функционирането на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), се осигурява стабилност на данните с оглед правилното прилагане на Закона за местните данъци и такси. Вписванията чрез ЕСТИ на категоризираните места за настаняване, които се намират в труднодостъпни или отдалечени райони, за които липсва комуникационна свързаност, се извършват в срок не по-късно от 7 дни след изтичане на месеца. Също така след изтичане на описания срок не се допуска промяна на данните за изтеклия месец, вписани в ЕСТИ от лицата, извършващи дейност в местата за настаняване.

Приетите изменения и допълнения в Наредбата за Националния туристически регистър привеждат в съответствие и синхрон подзаконовата уредба на материята във връзка с измененията и допълненията, настъпили по силата на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма. Установяват се ясни и конкретни условия и процедури за събирането, систематизирането и актуализирането на информацията относно съществуващите туристически забележителности и провежданите фестивали и събития на територията на цялата страна от интерес за туристите.

Изменя се Устройственият правилник на Агенцията за ядрено регулиране

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенцията за ядрено регулиране. Целта е оптимизиране дейността на Агенцията чрез промени във функциите на дирекции.

Общата координация по разработването на нормативни актове ще се осъществява от дирекция „Международно сътрудничество“, която координира изпълнението на задълженията по международни договори, произтичащи от членството на България в Европейския съюз и в Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/.

Функциите, свързани с квалификацията и правоспособността на персонала, извършващ дейности в ядрени съоръжения, както и издаването на лицензни за специализирано обучение на лица, професионално заети с дейности в ядрени съоръжения и с източници на йонизиращи лъчения, ще се изпълняват от Главна дирекция „Ядрена безопасност“.

Функциите за предоставяне на информация, връзки с обществеността и протокол ще се изпълняват от дирекция „Административно-правно, финансово и стопанско обслужване“, като общи административни функции.

В съответствие с промените в Закона за безопасно използване на ядрената енергия от февруари 2020 г. са актуализирани и прецизирани контролните функции на Главна дирекция „Ядрена безопасност“ и дирекция „Анализи и оценки на безопасността", по отношение на зоните за защитни мерки и контрола на съоръженията с повишена опасност на територията на ядрена централа.

Промените в Устройствения правилник ще допринесат за повишаване ефективността на Агенцията при изпълнение на нормативно заложените й функции.

Правителството одобри промени в структурата на УС на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства

Министерският съвет одобри промени, с които се оптимизира структурата и дейността на Управителния съвет на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.

След настъпили нормативни изменения от създаването на центъра през 2005 г. отпада необходимостта в Управителния съвет да членува представител на Министерството на финансите, тъй като дейността на центъра е извън преките компетентности на служителите на министерството и контролът при разходването на средствата не се упражнява от Управителния съвет.

Съгласно действащото законодателство директорът на центъра се разпорежда с финансовите средства, след като се отчита пред министъра на образованието и науката и спазва принципите за законосъобразност, добро управление и прозрачност.

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата

Министерският съвет прие Решение за одобрение на проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за пътищата. С проекта на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за пътищата (ЗП) се въвеждат в националното ни законодателство правилата на Директива (ЕС) 2019/1936 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година за изменение на Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури, чрез:

• разширяване на приложното поле на прилагането на процедурите за управление на безопасността на пътната мрежа, в съответствие с предвиденото в Директива (ЕС) 2019/1936;
• уреждане на нов вид процедури - цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа, чрез която се извършва периодично оценяване на състоянието на пътната инфраструктура и на нейната безопасност и целенасочени инспекции по пътна безопасност;
• въвеждане на нормативно установено задължение за предприемане на последващи действия в резултат от проведени процедури за цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа, изразяващи се в планирането и извършването на целенасочени инспекции за пътна безопасност или в предприемането на преки коригиращи действия.

В допълнение, законопроектът цели засилване на ролята на одитора по пътна безопасност и въвеждането на систематична уредба в закона на правомощията на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, включително по отношение на процедурите за управление на безопасността на пътната инфраструктура.

Одобрен е проект на програма за сътрудничество с китайското министерство на културата и туризма

Министерският съвет одобри проект на Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерство на културата на Република България и Министерство на културата и туризма на Китайската народна република за периода 2021-2024 г.

Настоящият проект на Програма за сътрудничество в областта на културата удовлетворява взаимните интереси на двете страни и съдържа всички необходими текстове за развитие на отношенията в областта на културата между Република България и Китайската народна република.

Предлаганият проект на програма регламентира възможностите за сътрудничество в областта на музиката и танца, библиотечното и музейно дело, изобразителното изкуство, киното, фолклора, театъра и цирка.

В проекта на програмата се уточняват ангажиментите на двете страни по опазването на културното наследство и на реставрацията на културни и исторически ценности, акцентира се върху подкрепата и активното участие на двете страни в инициативи и събития в рамките на сътрудничеството в областта на културата между Китай и страните от Централна и Източна Европа.

Чл. 22 от проекта на програма предвижда влизането й в сила от датата на нейното подписване и валидността й до 31 декември 2024 г.

Открива се процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Стамополу - перла“

Министерският съвет взе решение да бъде открита процедура за възлагане на концесия за част от морски плаж „Стамополу - перла“, община Приморско, област Бургас. С нея се цели обезопасяване на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията.

Процедурата се провежда по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесията да е 15 години. Той е обоснован от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морския плаж.

Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение е 118 554,72 лева без ДДС. Той е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове - обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Морският плаж ще бъде обезпечен със задължителните дейности по ЗУЧК - осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.

Близо 2,9 млрд. лева са предвидени за подкрепа на земеделските производители през 2021 г.

Близо 2,9 млрд. лева са предвидени за подкрепа на земеделските производители през 2021 г. Те са предвидени за финансиране на директните плащания на площ, пазарните мерки, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г) и Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. От тях 2 млрд. 636 млн. лева са за сметка на ЕС и 247 млн. лева са от националния бюджет. Това одобри Министерският съвет, като прие годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд "Земеделие" за 2021 г.

731 млн. лв. са предвидени за развитие на селските райони. Основно плащанията ще се насочени по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, мярка 6 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ и мярка 19 ЛИДЕР.

По линия на директните плащания от ПРСР са заложени 393 млн. лв., които ще обхващат направленията агроекология и климат, биологично земеделие и Натура 2000, както и мярка 21 за справяне с последствията от COVID-19.

1 млрд. 607 млн. лв. са определени по схемата за единно плащане на площ, както и за обвързани с производството плащания за животни, плодове, зеленчуци и други.

По Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. са разчетени 38 млн. лв. 114 млн. лв. са предвидени за пазарни мерки, включително за Националната програма по пчеларство, схема „Училищен плод“, схема „Училищно мляко“, Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор, преструктуриране на лозовите масиви, промоционални програми и други схеми.

Промени в ОПРЧР осигуряват допълнително финансиране по механизма REACT- EU

Правителството прие пето изменение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., с което се осигуряват допълнително 315 млн. лева по механизма на Европейската комисия REACT-EU. Със средствата ще се финансират мерки за насърчаване запазването на заетостта в предприятия, засегнати от последствията от COVID-19, продължаваща подкрепа за медицинския и немедицинския персонал, патронажна грижа за уязвими лица и подкрепа за адаптиране на предоставянето на социални услуги. По този начин се цели възстановяване на икономиката на страната чрез ограничаване и преодоляване на последствията от коронавируса.

Одобрена е план-сметката за разходите по подготовката и произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.

Правителството одобри план-сметката за разходите по подготовката и произвеждането на изборите за народни представители през 2021 година. Одобрените средства са в размер на 65,251 млн. лева.

Дейностите, които ще се финансират с тях включват: подготовка и отпечатване на избирателните списъци; закупуване и изработване на необходимите изборни книжа и материали; отпечатване на бюлетините; логистично осигуряване на областните и общинските администрации и на администрацията на Министерския съвет; възнаграждения на членовете на районните и секционните избирателни комисии; компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите; провеждане на разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и начина на гласуване; организиране на местата за гласуване и за обезпечаване гласуването с подвижна избирателна кутия или в отделна избирателна секция на избирателите, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация, както и за лицата е COVID-19, настанени в лечебни заведения; всички необходими средства за защита (предпазни маски, ръкавици, дезинфектанти и др.) за създаване на здравословни и безопасни условия за произвеждането на избори по време на извънредна епидемична обстановка, с които да се гарантират живота и здравето на избирателите, членовете на избирателните комисии и другите участници в изборния процес.

Актът на правителството е в изпълнение на чл. 18 от Изборния кодекс. Необходимите средства за финансирането на одобрените е план-сметката разходи ще се осигурят за сметка на предвидените в централния бюджет за 2021 г. разходи за произвеждане на избори по Изборния кодекс.

Правителството осигури допълнително над половин милион лева за социални услуги за хора с психични разстройства и с умствена изостаналост

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни трансфери за 2021 г., е което осигури 516 855 лв. за финансиране на шест нови социални услуги за резидентна грижа за хора с психични разстройства и умствена изостаналост. Със средствата ще се обезпечи дейността на два центъра за настаняване от семеен тип за лица с психични разстройства в община Стара Загора, един център за настаняване от семеен тип за лица с психични разстройства в община Алфатар, един център за настаняване от семеен тип за лица с умствена изостаналост в община Гоце Делчев и два центъра за настаняване от семеен тип за лица е умствена изостаналост в община Симитли. Средствата ще се осигурят по бюджетите на общините Стара Загора, Алфатар, Гоце Делчев и Симитли.

В шестте социални услуги ще бъдат настанени хората, които в момента живеят в Дома за пълнолетни лица е психични разстройства в с. Говежда и в Дома за пълнолетни лица е умствена изостаналост в с. Куделин. Тези домове предстои да бъдат закрити поради лошото качество на предлаганата от тях грижа. Осигуреното финансиране цели хората да получат качествена грижа в новите социални услуги.

Правителството одобри проект на Спогодба за въздушни съобщения между Република България и Кралство Саудитска Арабия

Правителството одобри проект на Спогодба за въздушни съобщения между Република България и Кралство Саудитска Арабия като основа за водене на преговори.

Между Република България и Кралство Саудитска Арабия няма действаща спогодба за въздушен транспорт, което препятства извършването на превози на пътници, товари и поща по редовни въздушни линии.

Подписването на Спогодбата и последващото й ратифициране и влизане в сила ще поставят правна основа на отношенията между двете страни в областта на въздушния транспорт. Това ще създаде условия за развитие на двустранното търговско-икономическо сътрудничество; ще стимулира туризма; ще отговори на потребностите на гражданите за удобен директен превоз по въздуха, ще доведе до приходи за летищата, ще подобри свързаността на страната ни с региона на Близкия Изток и ще разкрие нови възможности за достъп до по-отдалечени пазари.