Нашето време все по-настоятелно изисква да пробудим вътре в себе си непримиримостта на Левски. Да си припомним какво е лично и национално достойнство. Да осъзнаем, че ние сме решението на всички предизвикателства, че свободата е път, който трябва да измине всеки един от нас. Да не забравяме, че Левски е нашият застъпник пред времето, но и нашият съдник пред историята – защото ни завеща своя морален пример, с който днес мерим и думите, и делата си.

Стремежите на Левски са живи и днес. Нима е отживелица борбата му срещу „правото на силата“, нима са загубили смисъл думите му, че за народното зло не трябва да се мълчи, а да се действа - тук и сега? Нима е изгубил смисъл заветът му, че срещу тиранията и неправдата трябва да се борим с всички сили, обединени и заедно?
Дали ще сбъднем завета на Левски за чиста и свята република зависи само от нас. От нашата непримиримост, особено днес, от нашата обединена воля и нашите дружни усилия. Само тогава пътят на Апостола отново ще стане нашият път. Път като личности, път като нация с ясна визия и с ясно бъдеще.

В днешния светъл празник пожелавам на всички български граждани здраве, енергия и висок дух, за да продължите горди да носите името на Левски, за да градим всички заедно тази свободна и достойна България, за която той ни завеща да се борим до край.

Поклон пред паметта и делото на Апостола на свободата!

Да живее България!