Докато решава кой кой е в партията, БСП се свива и видимо губи влияние.
Изминалата 2019 година бе доста добра за БСП като партия. Тя стигна пикът си на подкрепа като опозиционна сила, но проигра глупаво и необмислено силното рамо, което бяха готови да й дадат хора извън партията, от периферията, част от разочарованите националисти, та дори бивши десни хора. Листата за евроизборите бе първият препъникамък, който столетницата не успя да прескочи и сериозно се нарани, докато падаше. Така наречената парефирея, извън БСП леви хора, очакваха Нинова да не приеме подменената листа и някои категорично отказаха да гласуват за изфабрикувания ерзац. Вътрешната опозиция доказа, че е готова да жертва всичщо, но да води битка със своите и така да помага на окопалите се във властта гербери. Вътрешната опозиция говореше за идеология, но не можа да реши въпроси ще подкрепят ли Истанбулската конветнция, ЛГБТ обществата или пак ще говорят за класовото разделение и защитата на бедните и онеправданите. През цялата 2019 година ГЕРБ даваха сериозни поводи да бъдат свалени от властта, с която отдавна са преяли и са се отдали на шумни политически оргии, злоупотреба с влияние, пари и постове. Но кой и как да ги свали, като в БСП дълго не можаха да се разберат подкрепят ли протестите срещу ЗСУ, Грета Тунберг велик еко активист ли е, или болно дете, което е гнусно използвано от финансовото задкулисие, за да се прокара новата мантра на Зелена Европа, в която всички да плащаме, че имаме наглостта да дишаме. Имаше някаква съпротива срещу СЕТА, ама и тя някак нефелна се стори на жадното за отпор общество. Скандалите в сектор здравеопазване следват един след друг. БСП подкрепя, но някак протоколно, да не кажат, че политизирала въпроса. Та той е политически и никакъв друг! Политически и икономически е въпросът и за умиращата икономика, която отдавна е хванала короновирус и е на командно дишане.
Другата голяма драма на БСП е въпросът за Европейския съюз и всъщност той доколко реално е полезен и доколко е вреден за българската реалност. Това в БСП е тема табу! Сакън! Свещена крава е ЕС и той е прав дори....когато греши. Част от редовите социалисти, предимно в управлението, се държат така, сякаш няма живот извън сенилния съюз и те се надпреварват с герберите кой е по-верен негов син.
На местите избори, през изминалия октомври, партията игра хаотично, разпръсна финансов ресурс навсякъде, остави стари и млади да се разберат за листите и кампанията си н стир и агнето цяло и вълкът сит, и накрая все пак отчете няколко победи, но и изгуби на места, където можеше да спечели , но по мъдър начин.
В образованието социалистите някак свенливо подминават въпроса за бунта на хората срещу ранното сексуално възпитание. Тук терзанието е, че партията иска хем да е модерна, хем да привлече и консервативната част от избирателите, която категорично не се припознава в либералните фантазии на герберите и психо десните.
На местно ниво, по градовете, членската маса на партията е доста възрастна, свикнала да мисли още в категории извън сегашния исторически момент и да стои зад фигури, които изобщо не са любими на обръгналия избирател, извън БСП. Социалистите не искат и не могат да осъзднаят факта, че без широка подкрепа извън БСП, те вече са се превърнали в средна по големина, бутикова партийка, която да обслужва интересите на част от „другарите“. Те хвърлят камъни срещи гражданските квоти, отказват се с лека ръка от знакови обществени личности, за да са лоялни към партийни бездарни членове.
Сега е 2020 година и партията вече не е в своя апогей. Тя бележи спад. Поради десетките важни и маловажни теми, за които тя не зае категорична позиция. А хората просто отказват да се вълнуват кой ще е председател, тъй като все повече подозират, че това няма голямо значение, ако половината тези на БСП ще са като на герберите. И въобще хората си задават въпроса. Кой е по-важен за БСП? Нищонезначещият в България ПЕС, или самите българи?!
Росица Бакалова, политически анализатор