Мими Караколева
Излезе информация, че от януари 2020 учителските заплати ще бъдат увеличени с 17%. Това не е нещо извънредно, а съвсем очаквано, тъй като правителството обеща в 4-годишния си мандат да увеличи двойно възнагражденията в образованието. Както винаги настана едно жужене в обществото – някои казаха „ Разбира се, заплащането на учителите трябва да бъде достойно за труда им”, други , обичайните критикари, измрънкаха „ Ей, даскал да си сега- пак им вдигат заплатите!”.
Реалната ситуация ,всъщност, въобще не е за завиждане.... Простите сметки показват, че 1085 лв ще бъде основната заплата на един учител, който има под 10 години педагогически стаж. Като от брутна направим тази сума нетна излиза, че чистите пари ще са около 850лв. Като се прибавят още няколко процента за прослужено време, квалификация, класно ръководство и др. ще се получи сумата около 1000 лв. Това е добре, че все пак вървим към нормализиране на заплатите, ама има още доста да догонваме западните стандарти, и то не само в образованието.
Истината обаче за нашата образователна система не е никак приятна. Проблемите в родното училище се задълбочават, въпреки 360-те млн.лв повече, предвидени в бюджета за догодина за тази сфера.
Питам се с увеличението на учителските заплати кой точно проблем от образователната система ще се реши?
За съжаление, българските ученици са на последно място по грамотност в ЕС. И това вече е трайна тенденция, която няма да се промени, ако не бъде реформирана цялата образователна система.
За съжаление, в България е най-голям броят на учениците, които са в риск от отпадане от училище.Този показател ще продължава да бъде такъв, ако няма реформи в системата.
За съжаление, в България отпадналите ученици от образователната система са най-много в сравнение с другите страни от ЕС. За да запазим децата в класните стаи, също е нужна кардинална промяна на системата.
За съжаление, качеството на образование в българското училище ( и университети) не е конкурентно в ЕС. Знаем, че преди години сме били първенци по всички възможни показатели за грамотност и образованост и другите държави са черпили опит и добри практики от нас. За да се върне престижът ни, са нужни реформи.
За съжаление учителската професия в България не е предпочитана и недостига на кадри става все по-голям с всяка изминала година. Стигна се до абсурдни решения учител да се става по т.нар „бърза писта” , което ще спаси временно ситуацията, но ще влоши още повече качеството на образование.
За да излезем от тази черна статистика, са нужни промени. Качествените реформи ще решат истинските проблеми в образователната ни система. Ще припомня накрая една моя любима мисъл – „Без особено значение остава какво си направил и какви успехи си постигнал, ако не възпитаваш и образоваш децата си добре „
Мими Караколева, учител