Преображение е голям християнски и народен празник, празнуван от всички българи. Според билейския разказ, когато Христос бил кръстен в реката Йордан, той отишъл в пустината и 40 дни се молел в пост и молитва. Когато почнал да проповядва и да учи народа, след него тръгнали мнозина, но той избрал дванадесет свои апостоли (вестители, пратеници) и тях учел как да разпространяват словото Божие, как да привличат народа към Бог, как да го съхранят след смъртта му на кръста и Възнесението. Не вярвали апостолите, че е възможно учителят им да загине така мъченически, не вярвали, че такава участ му е отредена в името на духа и живота. Като искал да убеди учениците си, Учителя решил да им покаже как ще изглежда всичко това, което със сигурност предстояло да се случи, но никой не искал да приеме за възможно. Извикал при себе си трима от апостолите – Петър, Яков и Йоан – и се качил с тях на планината Тавор. Апостолите заспали, уморени от пътя, а Исус започнал да се моли. Изведнъж лицето му засияло като слънце, дрехите му светнали по-бели от сняг. Явили се при него и старозаветните пророци Моисей и Илия, започнали да си говорят тримата – за предателство, за мъченията на кръста, за Възкресението, за всичко, което предстои съвсем скоро на Спасителя. Пробудили се апостолите и онемели от почуда. Петър викнал възхитен нагоре: "Тогава Петър отговори Исусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три скинии (шатри): за Тебе един, за Мойсея един и един за Илия." (Евангелие от Матея, 17:4) Тогава един светъл облак ги покрил и се чул глас: "Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте." (Евангелие от Матея, 17:5) Тримата апостоли паднали по очи на земята, а Исус ги докоснал и рекъл: "И когато слизаха от планината, Исус им заповяда и каза: Никому не обаждайте за това видение, докле Син човеческий не възкръсне от мъртвите." (Евангелие от Матея, 17:9) Така и станало.

ПРАЗНИКЪТ

Народът е превърнал големия християнски празник Преображение Господне в притча за доброто и злото, за позволеното и непозволеното в обикновения делничен живот, пълен с езически суеверия и религиозен респект.

РИТУАЛИ

Носи се в църква, прекадява се и благославя с молитва гроздето, след което вече може да се яде. Където няма грозде, освещават се други плодове – ябълки, сливи.
На места се вярва, че в нощта преди Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде. Затова в тази нощ майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отвори вратата Божия и да се помолят за голямо богатство и късмет.
В Северна България по аналогия с Христовото Преображение смятат, че на Преображение времето започва да се преобразява, водите в изворите и реките изстиват и вече на стават за къпане. Застудяват дните и нощите.

ЗАБРАНИ

До този ден не се бере грозде и не се купува от пазара, дори ако търговците го намалят, и не се вкусва от него.
Преди да узрее гроздето, узряват къпините, но никой не трябва да ги опитва, защото те са дяволското грозде. С тях дяволът, който все се опитва да излъже хората, прелъстява по-нетърпеливите да опитат от къпините преди гроздето и да се присъединят към него. Неслучайно именно чрез къпината можели да се доказват качествата на всяка нова баячка, магьосница, церителка. Само ако посадената от нея надолу с върха къпина се хване, тя може да бъде призната за наследница на магическа и тайнствена сила, баянията є ще хващат и ще церят, обикновените люде ще благоговеят и ще се стряскат от силата є.