Обещах си и ще напиша няколко реда за партия "Възраждане", която следя от известно време. Ще пиша като анализатор, а не с пожелателни и пристрастни мнения. По същия начин, по който казах преди пет години на БСП, че скоро власт няма да видят, ако не променят мисленето и действията си. Та партия Възраждане пределено се е прицелила в партиотичната ниша, която ще се поопразни за следвашите избори, поради коалирането на пишман патриотите с ГЕРБ. Нещо лошо и неочаквано. В цяла Европа набират скорост консервативни патриотични формирования като антитеза на разюздания неолиберализъм. Нормално е част от хората да пренасочат очакванията си към подобен тип формации. Проблемът в България е, че населението има доста неприятен опит с подобни партии. Като започнем от ВМРО, някогашната Гергьовден, и стигнем до доста задържалата се Атака и изродения й клонинг - НФСБ. Целият този спектър на уж патриотичното се задържа и бе възможен именно защото има една маса от хора, които не биха гласували на ГЕРБ (въпреки че част от патриотично настроените са го правели, очаровани от генералската мощ на Баце) :-), нито за БСП, а псевдо десните, с глобалните си залтания и левия си троцкизъм не могат да ги привлекат. И именно тук се появява Възраждане, която още на миналите избори сигнализира за себе си и то доста ясно при това. Даже социолозите я хванаха и даже веднага след изборите имаше скандал относно това къде ще отиде субсидията, която се полага на тази партия.
Към днешна дата Възраждане има свои членове и симпатизанти. Но мен ме притеснява, че дава нереалистични заявки за бъдещите избори. Като например, че ще спечелят мнозинство. Или проявяваната от някои нейните членове и симпатизанти претенция, че ако българският народ не прозре, че именно те са спасителите на България, и не им даде мнозинство в Парламента, този народ си заслужавал тежката съдба за това, че не ги е разпознал като новите възрожденци и четници. От Възраждане няма да ви отговорят на въпроса с кого биха управлявали. Или не искат да кажат с БСП, за да не изгубят част от по-десните си избиратели, или не искат да кажат с ГЕРБ, защото тогава ще е ясно и за малоумните, че евентуално са новата патерица на управляващите. Иначе Възраждане извърши полезно дело и трудоемко. Събирането на подписи за референдум за НЕВЛИЗАНЕ в еврозоната. Бяха активни и компетентни чрез част от съмишлениците им в драмата с избитите в Странджа животни. Пресконференцията им по проблема беше отразена, въпреки че част от журналистическите въпроси бяха типични за слугинското ниво на българската журналистика. Лидерът на възраждане, Костадинов понякога прави разнопосочни патриотични изказвания, някои от които за мен доста безсмислени и несвързани с дневния ред на държавата, но патриотичната реторика изисква определени теми и послания и той си е в правото да ги поддържа.Но да занимаваш аудиторията си, че българки в чужбина не учели на български децата си, за мен е несериозно. Но пък има обединяващ патриотичен ефект. Друг огромен проблем на Възраждане е, че те нямат сериозна и компетентна програма. Тяхната е пожелателна и лишена от конкретика. Всеки може да я види на сайта им. То не, че като Атака конкретно говореха за златото на България, направиха нещо по въпроса, но пък имат оправдание, народонаселението не ги разбрало и не им дало достатъчно гласове, за да управляват сами, та сега се налага да се въргалят с Баце на политическото ложе.Какво ще се случва с Възраждане и дали, ще покаже следващата половин година. Безспорно там има хора родолюбци, има умни и осъзнаващи трагедията на сегашното статукво българи. Но да не забравяме, че и в другите формации имаше такива. Почтените се оттеглиха, а останалите станаха лобисти на разни олигарси. Предстои да видим дали няма да ни се наложи да гледаме стар филм, или ще е нещо ново този път.