Мотиви към Присъда №54/****. по ВНЧХД №73/2018г. по описа на ЯОС

Производството е по реда на Глава XXI НПК.

С Присъда №21/08.02.2018г., постановена от Ямболски районен съд по нчхд №1590/2016г., подсъдимият Б.Х.П. *** е признат за виновен в това, че на ****г. в гр. Я., чрез печатно произведение - в статия на брой №**на вестник „Н.“, е разгласил позорно обстоятелство за длъжностно лице - Г.И.С., в качеството му на *на О.Я. при изпълнение на службата му с думите: „Реакцията на *е, знам, че е незаконно, но след като го разрушат, съдете ме. Него закони не го събарят, нищо не го притеснява. Той е с усещането за божество, за човек извън закона“ - престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2 и т.З, вр. чл.147, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78А, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложена глоба в размер на 1000лв.

Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен в това на ****г. в гр. Я., чрез печатно произведение - в статия на брой № **на вестник „Н.“ да е разгласил позорно обстоятелство и да е приписал престъпление на длъжностно лице - Г.И.С., в качеството му на *на О.Я. при изпълнение на службата му с думите: „Рекетът е започнал срещу него още през 2008 г. При него са идвали посредници, за да го изнудват. Първото предложение беше магазинът да се раздели наполовина - половината за него, половината за нас, което категорично отхвърлихме на секундата. Следващите предложения бяха за колосални суми. Единият от които впоследствие се разбра, че е сливналия, тоя, който най-много идва, мъж на около 54-55 години, прилично облечен, с изискан речник, първоначално се опита да ми каже, че парите, които ми искат, са отчисление за партията и аз поисках документ, защото ставаше въпрос за сумата от 50 хиляди лева. И аз като дарение или като какво, а той ми отговори, че това е персонална помощ за партията, защото тя е в много тежък финансов момент. И аз попитах: Коя партия сте, Вие представител на коя партия, всъщност кой Ви праща. Отговори ми праща ни *. Попитах кой *. Каза Вашия *- С.. Като ни отнеха басейна всички атаки бяха пренасочени към магазина, от една година и половина спряха да ме рекетират. * прецени, че ние не сме податливи на корупция и се започнаха административните мерки срещу нас по всички възможни трасета. Аз ще си търся правата в съда - и за басейна, и за магазина, но най-лошото е, че о.та и всички данъкоплатци ще понесат щетите, а не този, които е издал неправомерните заповеди, защото * не носи персонална отговорност“, като Б.П. е оправдан по така предявеното му обвинение в тази му част.

С присъдата подсъдимият е осъден по предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД да заплати на Г.И.С. сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието, за което е осъден неимуществени вреди, като искът е отхвърлен за разликата над сумата 1000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител Г.С. направените разноски по делото в размер на 1101.85лева, а по сметката на ЯРС - 50 лева д.т. върху уважения размер на гражданския иск.

Срещу така постановената присъдата, в наказателната й част, с която подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание глоба, в наказателно-оправдателната й част и в гражданската й част, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 1 000 лева до предявения размер 20 000 лева, е постъпила въззивна жалба от повереника на частния тъжител Г. С., която жалба е допълнена с писмено изложение от ****. Оплакването е, че присъдата в наказателно-осъдителната й част и в наказателно-оправдателната й част е незаконосъобразна и явно несправедлива, а в гражданската й част по отхвърлената част от иска за вреди е неправилна, постановена в противоречие с материалния закон и е необоснована. Поради това се моли от ЯОС да отмени присъдата на първата инстанция в посочените части, като за деянието, за което е признат за виновен, на подсъдимия се наложи наказание при условията на чл.148, ал.1, т.2 и т.3 НК, вр. с чл.147, ал.1 НК; да признае подсъдимия за виновен за деянието, за което е оправдан и му наложи наказание; както и да уважи гражданския иск в пълен размер, ведно със законната лихва от деня на увреждането, с присъждане на разноските във въззивната инстанция. Според изложеното във въззивната жалба на частния тъжител, от събраните по делото доказателства е установено, че подсъдимият е изрекъл клеветническите твърдения и приписал престъпления, които са възприети от пострадалия и това е засегнало неговата чест и достойнство - основание за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане на наказание при условията на чл.148, ал.1, т.2 и т.3 НК, вр. с чл.147, ал.1 НК и за уважаване на гражданския иск изцяло.

Присъдата на първата инстанция, в наказателно - осъдителната й част и в частта на уважения граждански иск, е обжалвана и от защитника на подсъдимия, с искане Б.П. да бъде признат за невиновен за престъплението по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2 и т.3 НК, вр. с чл.147, ал.1 НК и да бъде оправдан, като бъде отхвърлен предявения граждански иск за сумата 1000 лева, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. В жалбата и допълнението към нея подсъдимият поддържа, че не е извършил инкриминираното престъпление, тъй като първото изречение не е адресирано към частния тъжител, второто изречение представлява една негова оценка по вътрешно убеждение, предвид множеството спечелени дела, водени между фирмата, в която е съдружник и О.Я., а в третото изречение употребената дума „божество“ не е позорна. В обобщение сочи, че нито един от изнесените факти не са позорни, а частният тъжител като *е публична личност и като такъв поведението му е обект на засилен медиен интерес, поради което по необходимост следва да понася и повече намеса в личното му пространство. На следващо място излага, че не е налице и пряк умисъл за клевета.

В проведеното открито съдебно заседание всеки от въззивниците поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Защитникът на подсъдимия е направил и възражение за изтекла абсолютна погасителна давност, поради което моли за прекратяване на наказателното производство.

В предоставената му последна дума подсъдимият заявява, че поддържа казаното от неговия защитник.

ЯОС, като съобрази доводите на страните, изложени във въззивните им жалби и в с.з., и извърши служебна проверка за правилността на присъдата, намира за установено следното:

Производството по нчхд №****., преобразувано в нчхд №1590/2016г. по описа на ЯРС, е образувано по тъжба на Г.И.С. срещу Б.Х.П. за деяние, квалифицирано от тъжителя в тъжбата като такова по чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.З, във вр. с чл.147 от НК. В тъжбата са изложени фактически обстоятелства за това, че на ****. във в.“Н.“ бр.**на главната страница, в публикувана статия (журналистическо разследване) със заглавие “Б.П. “Искаха ми половината от магазина или 50000 лв.“ с подзаглавие на статията “Атрактивното място на ул.“Т.“ №* буни апетитите на мнозина“, изготвена от екип на вестник Д., обвиняемият прави конкретни твърдения, с визирани в публикацията изрази - внушенията и дословно цитираните изрази, изречени от обвиняемия П. целят да повдигнат общественото напрежение, да настроят обществеността на гр.Я. против тъжителя С. в качеството му на длъжностно лице - *на О.Я., да предадат неверни твърдения за административни и/ или престъпни действия в изпълнение на задълженията на Г.С. ***. В последователност в тъжбата след визиране на конкретни изрази тъжителят С. счита, че думите “рекет“, “тормоз“, такса “спокойствие“, “неправомерните заповеди“, са употребени в техния придобил широка гражданственост смисъл, като в тези думи се съдържат поясняващи или допълващи я конкретни фактически действия, описвайки белезите на изпълнителното деяние на изнудването. Съгласно НК, последното се изразява в упражняване на принуда спрямо някого, чрез сила или заплашване, за да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята си и с това да бъде причинена на това лице или другиму имотна вреда, с цел наказателно отговорното лице да набави за себе си или за другиго имотна облага. Сочи се, че подобни твърдения се съдържат в изразите на обв.П., цитирани в статията на вестника, като същите са пряко заявени, разпространени с печатно издание, станали публично доС.ие. В последователност в тъжбата се прави извода, че съдържащите се в статията журналистически изводи, основани на взетите твърдения и изводи от обв.П., целят създаването на негативно отношение у гражданите на гр.Я. срещу Г.С., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на НК. Думите, изречени от обвиняемия, цитирани в статията, уронват името, достойнството и престижа на Г.С. ***.

Първоинстанционният съдебен състав е възприел следната фактическа обстановка, която след цялостен анализ на надлежно приобщените доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, се установява и от въззивната инстанция:

Тъжителят Г. *** е избран за *на О.- Я. на 23.10.2011г. и встъпил в длъжност с Решение № *****. на Общинската избирателна комисия за местни избори в О.-Я..

На *****. на търговското дружество „*****“ООД гр. Я., с управител св. Р.Д.П. - съпруга на подс. Б.Х.П., с когото са съдружници в търговското дружество, било връчено писмо изх.№ ****/*****. на *на О.- Я.. С писмото се уведомява управителя на дружеството, че до ****. търговецът трябва да освободи общински терен, находящ се на ул. “Т.“ №* в гр. Я., ******по КК на гр.Я., върху, който е разположен павилион на „*****" ООД - гр. Я., след като подадената от търговеца жалба против Заповед ******. на *на О.- Я. за изземване на общинския терен, е била отхвърлена с Решение №******г. по Адм.Д.№******. на ВАС. В писмото е посочено, че при неизпълнение, заповедта на *ще бъде приведена в изпълнение със съдействието на РУП - Я. при ОД на МВР - Я. на ******.

На ******. св. Р.П.подала чрез адвоката си жалба в Административен съд - Я. против действията на О.-Я., обективирани в писмо изх.№ ****/*****. на *на О.- Я., на основание чл.294 от АПК. С жалбата е било направено и особено искане за спиране на изпълнението на обжалваните действия. По жалбата е било образувано Адм.Д.№***г. по описа на АС-Я.. С Определение от ******. административният съд е постановил препис от жалбата и приложенията към нея да се изпратят на *на О.Я., а с Определение №***/******. по същото Адм.д. №*****. съдът е спрял действията на О.-Я., като орган по изпълнението, обективирани в писмо изх.№ ****/*****. на *на О.- Я. до приключване на производството по Адм.Д.№*****. с влязъл в сила съдебен акт. С постановеното по делото влязло в сила Решение №*****. на АС-Я. са отменени действията по изпълнението на влязлата в сила Заповед ******. на *на О.- Я., по съображения, че като изпълнително основание заповедта е погасена по давност.

На ******., рано сутринта, около 07.00 часа, служители на О.-Я. от ОП “Комунални и обредни дейности“ били готови да пристъпят към премахване на павилиона на „*****" ООД - гр. Я., находящ се на ул. “Т.“ № *. Там били и зам.-*на О.- Я. св. С.Т.Д., ****на ОП “Комунални и обредни дейности“ св.С.Х.С.и св.К.Д.С.- ф.. В близост до павилиона се намирали наемателите му и журналисти, след които била и св. Д.Г.И., която работила като ж.във вестник „Н.“. На ******. павилионът на фирмата на подс. Б.П. не бил съборен, след като на служителите на о.та било връчено Определение №***/******. по Адм.Д.№ ****г. по описа на АС-Я. за спиране на изпълнението. Подсъдимият дал интервю на св.Д.И., която направила аудиозаписи. В аудиозаписите подс. Б.П. казал пред св. Д.И. следното: “... Първото предложение беше да се раздели наполовина - половината за него, половината за нас, което категорично отхвърлихме на секундата. Следващите предложения бяха...Чрез посредници. Единият от които впоследствие се разбра, че е сливналия, тоя който най-много идва, един възрастен мъж. Възрастен, възрастен, колкото нас, 54-5 годишен, прилично облечен, с така много изискан речник. Първоначално се опита да ми каже, че парите, които ми искат, са отчисление за партията и аз поисках документ, защото ставаше въпрос за сумата от 50 хиляди лева. И аз казах като дарение или като какво?: “Неее, това е персонална помощ за партията. В момента партията е в много тежък финансов момент“. И аз попитах: Коя партия? Вие представител на коя партия сте, всъщност кой Ви праща? „Изпраща ни *“. Кой *, на коя о., защото * много. Той ми каза: “Вашия *- С.“.... И се почна една въртележка от натиск, включително и психологически.... На въпроса на св.Д.И.: “Ама те Ви поискаха и басейна или само 50 %?“, подсъдимият отговаря: “Не, те ми поискаха и тука 50 % от магазина. Впоследствие стана въпрос за въпросните 50 000 лв., които аз изумях. Нали 50 000 лв. са изключително сериозна цифра и те ми казаха: “Какъв е проблема? Вие вадите достатъчно от басейна, по този начин ще си гарантирате сигурност за в бъдеще “....На въпроса на св.Д.И.: “Опитали се пак да Ви иска пари или ...?“, подсъдимият отговаря: “Не. Оттам нататък...На следващия въпрос:„От кога спряха?“, подсъдимият отговаря: “От година и половина вече. Той прецени, че ние не сме податливи на корупция и се започнаха административните мерки срещу нас по всички възможни трасета....“ На въпрос на св.Д.И.: “За обезщетения, евентуално нанесени щети.“, подсъдимият отговаря: “Разбира се, че ще ги търся. Но най-лошото е, че О.а.като цяло ще понесе отговорността и ще плати щетите, а не персонално тоя, който е издал заповедта. В случая *С.. Тея пари, които ще ни бъдат постановени от съда, в съответното бъдеще, когато се разгледат всичките казуси и бъде приключена темата, ще бъдат платени от данъците на гражданите на града. Той не носи персонална отговорност.“ На друг въпрос на св. Д.И.: “А той какво има в момента С., той има заповед за ...?“, подсъдимият отговаря: “Той има заповед да дойде да разрушава. И чака в момента екипите от хора, които ще си дойдат с техниката и ще почнат да рушат. И реакцията на *е: “Да. Знам, че е незаконно, но след като го разрушат, съдете ме. Това е. Точка по въпроса. Него закони не го събарят. Нищо не го притеснява. Той е с усещането за божество, за човек извън закона“.

На ****. в бр.**на вестник “Н.“ била публикувана статия от св. Д.И. под заглавие: “Б.П.: “Искаха ми половината от магазина или 50 000 лева“. В тази статия е посочено от св.Д.И.а, че подс. Б.П. е заявил в проведеното интервю на ******. следното: “Рекетът срещу него започнал още през 2008г. При него непрекъснато идвали посредници, за да го изнудват. Първото предложение беше магазинът да се раздели наполовина - половината за него, половината за нас, което категорично отхвърлихме на секундата. Следващите предложения бяха за колосални суми. Единият от които впоследствие се разбра, че е сливналия, тоя който най-много идва, мъж на около 54-55 години, прилично облечен, с изискан речник, първоначално се опита да ми каже, че парите, които ми искат, са отчисление за партията и аз поисках документ, защото ставаше въпрос за сумата от 50 хиляди лева. И аз казах като дарение или като какво, а той ми отговори, че това е персонална помощ за партията, защото тя е в много тежък финансов момент. И аз попитах: Коя партия сте, Вие представител на коя партия, всъщност кой Ви праща. Отговори ми праща ни *. Попитах кой *, той ми каза Вашия *- С.. Като ни отнеха басейна всички атаки бяха пренасочени към магазина, от година и половина спряха да ме рекетират. * прецени, че ние не сме податливи на корупция и се започнаха административните мерки срещу нас по всички възможни трасета. Аз ще си търся правата в съда - и за басейна, и за магазина, но най-лошото е, че о.та и всички данъкоплатци ще понесат щетите, а не този, които е издал неправомерните заповеди, защото * не носи персонална отговорност. Реакцията на *е, знам, че е незаконно, но след като го разрушат, съдете ме. Него закони не го събарят, нищо не го притеснява. Той е с усещането за божество, за човек извън закона“.

За статията на вестник „Н.“ тъжителят Г.С. бил уведомен от св. А.Ж.К. - с.на О.- Я., който му показал статията, след нейното издаване на ****.

От Удостоверения на ЯРП и ЯОП от ****. и ****. е видно, че спрямо тъжителя Г.С. не са образувани наказателни производства за извършени престъпления по чл.213а от ИК или други незаконни действия, касаещи търговски обект, находящ се в гр.Я., ул.“Т.“ №*.

Изложената фактическа обстановка сьдьт приема за установена отчасти от обясненията на поде. Б.П. и отчасти от показанията на свидетелите Д.И.а и К.С., както и изцяло от показанията на свидетелите А.К., Р.П.., С. Д., С.Ж., П.М., М.Д., С. С., В.К.,К.К., И.И., Р.П., М.М., които са логични, последователни и безпротиворечиви.

От показанията на свидетелите А.К., Р.П.., С. Д., С.Ж., П.М., М.Д., С. С., В.К.,К.К., И.И., Р.П. и М.М. се установяват отношенията между подсъдимия и тъжителя, водените разговори между подсъдимия и неустановени по делото лица, които са го изнудвали, спекулирайки с името на *на О.- Я., разговорите, които подсъдимият е водил и с ж., в частност със св. Д.И., както и това как е протекла процедурата на ******. по събарянето на процесния павилион и участието на св.Ст.Д. в тази процедура като зам.-*на О.- Я.. От показанията на св. А.К.е установено как тъжителят е научил за публикуваната в процесния вестник статия и как * е приел изложените в тази статия факти. От показанията на св. Р.П.., които кореспондират с обясненията на подсъдимия, е установено, че Б.П. е бил изнудван от непознати лица, които са злоупотребили и с името на *на О.-Я.. От показанията на наемателите на процесния обект на ул.Т. № * - С. Ж.,Пл. М., М. Д.- е установено, че на ******. процесният павилион не е бил съборен, че подсъдимият е присъствал при неуспешния опит да бъде съборен павилиона, че е имало журналисти около павилиона, че подсъдимият и св.Ст.Д. не са разговаряли помежду си. От показанията на свидетелите Ст.Д., Ст.С., В.К., К.К., Ив.И., Р.П.и М.М.също е установявено, че на ******. павилионът не е бил съборен, че рано сутринта до павилиона са били подсъдимия, а по-късно и неговата съпруга, както св. Ст.Д., че св. Д. и подсъдимият не са разговаряли помежду си, че подсъдимият е давал интервю на ж., които били в близост до търговския обект. Показанията на тези свидетели кореспондират и с приетите от съда други доказателствени материали, от които се установява изложената фактическа обстановка - бр.**на вестник „Н.“ от ****., който е бил с тираж 375 бр., като съдът кредитира изложеното в статията само в частта, касаеща думите на подсъдимия, които се потвърждават от аудиозаписите, изслушани в с.з. пред първата инстанция

Така възприетата фактическа обстановка се установява от надлежно приобщените по делото доказателства - показанията на посочените свидетели, от материалите по Адм.Д.№ ***г. по описа на АС-Я., заповедта и писмото на *на О.-Я., Удостоверение на ЧСИ, справки за съдимост на подсъдимия, удостоверения от РП-Я. и ОП-Я. от ****г. и ****., както и аудиозаписи на DVD+R и MAXELL DVD+R от ******., направени от св. Д.И., неоспорвани от страните и изслушани по чл.284 от НПК в с.з. За достоверни се приемат данните, записани на посочените носители, защото същите кореспондират с приетите от съда гласни и писмени доказателства, като от направените явни и със съгласието на подсъдимия аудиозаписи, се установява, че не всички от посочените в статията думи, визирани като изказвания на подсъдимия са на подсъдимия. Поради това не се кредитират показанията на св. Д.И. в частта им, че всички думи, поставени в кавички в статията са думи, казани от подсъдимия, защото в тази част показанията й се оборват от направеното сравнение между приетите от съда аудиозаписи и публикуваната в процесния вестник статия. При анализа на веществените доказателствени средства и статията е видно, че цели пасажи и отделни думи не са казани от подсъдимия или са интерпретирани от журналиста при изготвянето на статията. Например: “Рекетът срещу него започнал още през 2008г. При него непрекъснато идвали посредници, за да го изнудват.“ и „Като ни отнеха басейна всички атаки бяха пренасочени към магазина,.... спряха да ме рекетират“ не са думи, казани от подсъдимия. „Следващите предложения бяха за колосални суми" - думите „колосални суми" не са казани от подсъдимия. „Той (а не *, както се сочи в статията) прецени, че ние не сме податливи на корупция и се започнаха административните мерки срещу нас по всички възможни трасета“. „Аз ще си търся правата в съда - и за басейна, и за магазина, но най-лошото е, че о. и всички данъкоплатци ще понесат щетите, а не този, които е издал неправомерните заповеди, защото * не носи персонална отговорност“.- това не са точните думи на подсъдимия. Видно от аудиозаписите, подсъдимият е казал: “Разбира се, че ще ги търся. Но най-лошото е, че О..като цяло ще понесе отговорността и ще плати щетите, а не персонално тоя, който е издал заповедта. В случая *С.. Те'я пари, които ще ни бъдат постановени от съда, в съответното бъдеще, когато се разгледат всичките казуси и бъде приключена темата, ще бъдат платени от данъците на гражданите на града. Той не носи персонална отговорност“.

От тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от надлежни страни, поради което следва да се разгледат по същество.

Неоснователно е възражението на подсъдимия Б. П., сега въззивник, за изтекла абсолютна погасителна давност. За престъплението по чл.148 НК, вр. с чл.147, ал.1 НК, описано в частната тъжба, абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 НК, вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК изтича в срок от 4 години и 6 месеца. С оглед посочения в тъжбата инкриминиран момент на извършване на деянието - ****., давността изтича на ****., т.е. към датата на съдебното заседание пред въззивния съд - ****. наказателното производство има своето правно основание.

Въззивната жалба на подсъдимия Б.П. срещу първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част и в гражданско-осъдителната й част се прецени от въззивния съд като основателна, а въззивната жалба на частния тъжител Г.С. - като неоснователна. Съображенията са следните:

Клеветата по чл.147 НК е престъпление, при което деецът разпространява, т.е. довежда до знанието на поне още едно лице извън себе си, на позорящи другиго обстоятелства, отнасящи се включително до извършено престъпление. В съдебната практика се приема, че “позорно обстоятелство“ са онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. За съставомерността на деянието е необходимо обаче не само разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на действителността, т.е. да са неистински (ТР 12/1971г. на ОСНК на ВС). Следва да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношения с конкретни факти и деянието на даденото лице, което да се счете засегнато от тях. Или с клеветата се засяга достойнството и честта на физическото лице, по начин, че се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която той получава в средата, в която работи и живее.

В случая по делото е установено, че изразите “Реакцията на *е, знам, че е незаконно, но след като го разрушат, съдете ме. Него закони не го събарят, нищо не го притеснява, той е с усещането за човек извън закона“, са отправени от подсъдимия Б.П. като реакция и оценка по повод действията на *на о. от ******. по премахването на павилиона на фирмата, в който той е съдружник и освобождаването на общинския терен. Вложеният смисъл е, че тези действия са незаконни, и наличие на знание у *за това. По делото е безспорно установено, че тези именно действия по изпълнението на влязлата в сила заповед от ****., обективирани в писмото на *на О.Я. от *****., първоначално са спрени, а в последствие са отменени с влязло в сила решение на съда, тъй като са незаконосъобразни. Или казаното от подсъдимия не може да се приеме като разгласяване на позорни обстоятелства, тъй като те са истински. Посочените изрази на Б.П. отразяват субективното му усещане, че тъжителят се поставя “извън закона“, като тези изрази не са лишени от основание, тъй като спазването на закона е основен критерий за равнопоставеното отношение на администрацията към гражданите. В случая частният тъжител не е спазил закона, нареждайки действия по изпълнение на заповед, която като изпълнително основание е погасена по давност, при наличие на знание за постъпила жалба срещу тези действия и искане за спирането им. Дори да се приеме, че тези действия се дължат на непознаване на закона, подобно поведение безусловно е довело до използваните изрази на подсъдимия. От обективна страна твърденията му не представляват разгласяване на позорни обстоятелства, тъй като същите не са неистински, а намират своето потвърждение във фактите по делото. Що се отнася до израза “той е с усещането за божество“, същият не касае позорно обстоятелство, тъй като не засяга честта и доброто име на личността.

От друга страна изявленията на подсъдимия са направени срещу частния тъжител в качеството му на *и по повод действията му по служба, в който случай казусът следва да се разгледа през призмата на чл.10 от ЕКЗПЧ, като се съобрази до колко казаното от подсъдимия е израз на правото свободно да изразява и разпространява мнение, гарантирано в чл.39, ал.1 Конституцията на РБ. С Решение №7/04.06.1996г. по к.д. №1/96г. Конституционният съд е тълкувал разпоредбите на чл.39,чл.40 и чл.41 от КРБ като съдът е посочил, че с тези разпоредби се “гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на останалите, както като лично поведение, така и като социален процес, независимо от съдържанието на мнението“, при многообразие на средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида или на съответната общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и възможността да се създава информирано обществено мнение у останалите. То обаче не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10, §2 от ЕКЗПЧ допуска, а Конституцията на РБ в чл.39 ал.2 въвежда ограничение за упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57, ал.2 от същата общо положение за всички права да не се допуска злоупотреба с упражняването им по начин, който да накърнява права или законни интереси на други. По отношение на клеветата най - важният критерий за преценка е доколко конкретното изразяване на факти и мнения е обществено значимо и необходимо в контекста на обществения дебат срещу това, дали то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, защитими по чл.4, ал.2 и чл.32, ал.1 КРБ, като се разширяват границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на държавна или обществена фигура, при справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида. В тази насока са и решенията на ЕСПЧ при проверка на съответност с оглед изнесените факти, без да се пристъпват наложените граници за защита репутацията на другите. Съдът е презумирал, че приемайки една публична роля, политиците и другите обществени личности се отказват в известна степен от закрилата, предвидена в § 2 на чл.10 от ЕКЗПЧ. От друга страна, различавайки изразяването на факти и на оценки като реализация на свободата на словото, съдът отказва защита на изказани оценки без каквото и да е било позоваване на факти в тяхна подкрепа, които според него следва да се възприемат, като “прекалени и следователно недопустими“, потвърждавайки посочения по-горе принцип на пропорционалността - във всеки отделен случай националните съдилища, предвид обстоятелствата и в техния контекст, следва да се опитат да установят къде се намира баланса между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име.

С оглед горното, в случая ЯОС приема, че с обсъжданите изрази подсъдимият е отправил критика към частния тъжител в качеството му на *на О.Я., който е призван да спазва закона при извършване на административни действия и постановяване на административни актове, а по отношение на частния тъжител като *, който е обществено значима личност, следва да се приеме, че в известна степен се отказва от закрилата, предвидена в § 2 на чл.10 от ЕКЗПЧ.

Предвид всичко изложено за липсата на състав на престъплението от обективна страна, въззивният съд следва да отмени обжалваната присъда в наказателно- осъдителната й част и да постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В оправдателната й част присъдата на първата инстанция следва да се потвърди. Правилно районният съд е установил, че на ****. подсъдимият, с останалите изрази от статията не е извършил твърдените с тъжбата изпълнителни деяния (разгласяване на позорно обстоятелство и приписване на престъпление) на престъплението клевета по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2 и т.З, вр. с чл.147, ал.1 от НК - чрез печатно произведение, в статия на брой №**на вестник „Н.“ да е разгласил позорно обстоятелство и да е приписал престъпление на длъжностно лице - Г.И.С., в качеството му на *на О.Я. при изпълнение на службата му с думите: „Рекетът е започнал срещу него още през 2008г. При него са идвали посредници, за да го изнудват. Първото предложение беше магазинът да се раздели наполовина -половината за него, половината за нас, което категорично отхвърлихме на секундата. Следващите предложения бяха за колосални суми. Единият от които впоследствие се разбра, че е сливналия, тоя, който най-много идва, мъж на около 54-55 години, прилично облечен, с изискан речник, първоначално се опита да ми каже, че парите, които ми искат, са отчисление за партията и аз поисках документ, защото ставаше въпрос за сумата от 50 хиляди лева. И аз като дарение или като какво, а той ми отговори, че това е персонална помощ за партията, защото тя е в много тежък финансов момент. И аз попитах: Коя партия сте, Вие представител на коя партия, всъщност кой Ви праща. Отговори ми праща ни *. Попитах кой *. Каза Вашия *- С.. Като ни отнеха басейна всички атаки бяха пренасочени към магазина, от една година и половина спряха да ме рекетират. * прецени, че ние не сме податливи на корупция и се започнаха административните мерки срещу нас по всички възможни трасета. Аз ще си търся правата в съда - и за басейна, и за магазина, но най-лошото е, че о.та и всички данъкоплатци ще понесат щетите, а не този, които е издал неправомерните заповеди, защото * не носи персонална отговорност“.

В хода на съдебното следствие не е установено на ****. с визираните по-горе изрази да е засегната честта на тъжителя от подсъдимия. Видно е от извършения сравнителен анализ на аудиозаписите от ******. и статията, публикувана на ****., че част от думите, които са посочени в кавички в статията от св. Д.И., не са казани от подс. Б.П. или са интерпретирани според разбирането на журналиста за казуса. Установено е, че думите: “Рекетът срещу него започнал още през 2008г. При него непрекъснато идвали посредници, за да го изнудват“ и „Като ни отнеха басейна всички атаки бяха пренасочени към магазина,.... спряха да ме рекетират“ не са изрази, казани от подсъдимия, с които да се приписва на тъжителя престъпление по чл.213а от НК. С останалите думи и изрази от статията не се разгласяват позорни обстоятелства за *на О.Я. от подсъдимия. От думите:„Следващите предложения бяха за колосални суми“, изразите „колосални суми“ също не са казани от подсъдимия. „Той (а не * както сочи в статията св. Д.И.) прецени, че ние не сме податливи на корупция и се започнаха административните мерки срещу нас по всички възможни трасета“. „Аз ще си търся правата в съда - и за басейна, и за магазина, но най-лошото е, че о.та и всички данъкоплатци ще понесат щетите, а не този, които е издал неправомерните заповеди, защото * не носи персонална отговорност“ - това не са точните думи на подсъдимия, видно от аудиозаписите думите: “ в съда, и за басейна, и за магазина“ и „неправомерните заповеди“ са посочени от журналиста. Тези инкриминирани изрази, казани от подсъдимия и изложени в статията, не приписват престъпление на тъжителя и не го позорят. Установени са фактите, изложени от подсъдимия в интервюто, че е бил рекетиран, изнудван от непознати лица, които са заявили, че са изпратени от *на О.- Я.. Тези твърдения на подсъдимия са подкрепени и от показанията на неговата съпруга - св. Р.П.., но от посочените доказателства не следва извод, че * на О.-Я. е съпричастен към извършеното на престъпление изнудване по чл.213а от НК на сем.П..и. Въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че често рекетьорите успяват да се сдобият с информация, касаеща бизнес отношенията на изнудваните лица и да създадат убедително впечатление, че са в близки отношения с политици и политически партии, без реално да има такава връзка; че е налице класическа схема за рекет, при която непознати лица, злоупотребяващи с имена на публични личности, в случая с името на *на О.-Я., изнудват за пари бизнесмените. В така изложените в статията изрази, които действително са казани от подсъдимия, няма позорящи обстоятелства, касаещи личността на тъжителя а и всеки български гражданин има право да направи изявление пред медиите и да посочи, че е бил рекетиран, като изрично изложи думите и изразите, с които е бил изнудван. Отделно от това в случая подсъдимият не е разпространил слухове, а е разговарял лично с лицата, които са го изнудвали. Или визираните по-горе изрази от статията не са накърнили честта и доброто име на *и същите не представляват разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъпление по чл.213а от НК, още повече, че част от думите, за които на подсъдимия е предявено обвинение е установено, че не са казани от него при даването на интервюто. От друга страна, с част от изразите се предават думи на трети лица, а не твърдения на подсъдимия. Установено е също, че не е ясно и категорично дефинирано, че посочените като престъпни изрази са казани именно спрямо личността на *на О.- Я., а не за лицата, които са изнудвали Б.П.. В останалата част от изразите подсъдимият е изразил своето лично впечатление и недоволство, че фирмата му е била многократно проверявана, макар това според него да не е било нужно. Контролните органи са длъжни да правят проверки на търговците, когато преценят, че това е необходимо, като казаното от подсъдимия не води до изводи, че тези проверки са били извършени под давлението на тъжителя. Предвид тези съображения, ЯОС споделя правните изводи на първата инстанция, че с посочените словесни изрази не е извършено престъпление „клевета“ спрямо личността на тъжителя.

В обобщение, ЯОС намира, че изводите на районния съд за липса на факти и обстоятелства, запълващи нужното съдържание на елементите на обективната страна на повдигнатото обвинение, са защитени убедително, поради което изводът за несъставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.147, ал.1 НК е в съгласие със закона. Поради липсата на състав на престъплението от обективна страна е ненужно съдът да излага аргументи за субективната страна на престъплението, тъй като съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 НК съставът на престъплението се определя като съвкупност от обективни и субективни признаци. При липса на обективна страна на деянието, то същото не осъществява състав на престъплението.

С оглед установената липса на престъпление и оправдаването изцяло на подсъдимия, като пряко следствие е отхвърлянето на акцесорната гражданскоправна претенция за обезвреда на причинените на въззивника Г.С. неимуществени вреди. Гражданската отговорност на подсъдимия Б. П. е ангажирана на основание чл.45 и сл. ЗЗД, т.е. на плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно е, че за да е налице деликт, е необходимо да е извършено виновно противоправно деяние. В конкретния случай не се установиха признаците, обуславящи противоправност на извършеното от Б.П., поради което гражданският иск, който е уважен за сумата 1000 лева се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли от настоящата инстанция, след отмяна на първоинстанционната присъда в тази й част.

С оглед изхода на делото, в тежест на тъжителя следва да се възложат направените от подсъдимия разноски пред двете инстанции, каквото е искането на въззивника - подсъдим. Общата сума на разноските за адвокатско възнаграждение възлиза на 610 лв. ( 600лв. адв.възнаграждение и 10лв. разноски за свидетел) и същата следва да се присъди на Б. П..

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.