Защо търпим още това очевидно недоразумение? Отговорът е изненадващо прост – от любов на миряни и клирици към благоуханното, печено и пълнено гергьовско агне.
/бел. Яс - другаде сме срещали, че Великден може да се падне след 23 април. А как по време на поста да се облажиш с агнешко и ето на
Подробностите научих от една кратка вестникарска статия на д-р Христо Темелски. Както се знае от 1916 г. до 1968 г. включително в България е имало официално календарно двустилие- светската държава вече е била приела Григорианския календар, а православната ни църква е била изцяло по Юлианския календар. В края на 1968 г. Светият Синод извършва календарната реформа и поставя началото на „раждането на трагедията” на нашето православно календарче. Осем години подред от 1969 г. до 1976 г. (включително и двете години) БПЦ е празнувала Св. Георги на 23 април. Но за тези 8 години 23 април четири пъти се е падал във Великопостния пасхален период, а именно през годините 1970, 1973, 1975 и 1976. Ето защо дори през онези социалистически години е било крайно неудобно на 23 април да се яде агнето.
По това време директор на Синодалното издателство, печатащо календарчето, е бил д-р Харитон Попов. По думите на д-р Темелски той „самоволно преместил празника от април през май”. По-нататък д-р Темелски продължава: „Посрещнал го (него, д-р Попов, бел. авт.) човек на БКП на стълбите и му разказал как партията иска Св. Георги да отиде на същия ден, на който се празнува Денят на овчаря и пастира – 6 май. Пратеникът на властите първо разговарял с владиците, но те отказали да правят каквито и да е промени. Д-р Попов обаче склонил да смени датите при отпечатването на църковните календари за новата година, без да се съобрази със Св. Синод. Така от 1977 г. до днес покровителят на армията се почита на 6 май.”.
Ясно е едно: БПЦ мълчаливо вече е приела едно изключение – голям неподвижен празник да се чества по стар стил. Създал се е един прецедент. От юридическа гледна точка възможността за прилагането на прецедента е основен принцип както за светското, така и за църковното право. Следователно по аналогия (аналогията също е един всеобщ принцип в правото – светско и църковно), БПЦ- Българска патриаршия е длъжна да премести час по-скоро честването на Св. равноапостолни Методий и Кирил от 11 май на 24 май, който ден (24 май) е Ден на Българската просвета и култура и на славянската писменост (наименованието на празниците цитирам дословно както са в православното календарче за 2011 г. ).
Неведнъж съм писал и говорил, че Равноапостолните братя грозно и глупаво са разделени календарно от иманентната същност на празника им. Но гласът ми остава глас в пустиня.
Да, през годините се убедих, че Църковно-календарният проблем е много труден за разбиране, особено за днешните ни митрополити. Календарната рана на БПЦ не се лекува и с времето забира и гноясва. Впрочем това се отнася и за целия богочовешки организъм на Православната ни света, съборна и апостолска Църква. Ще бъде огромен исторически пропуск, ако на Осмия вселенски събор (дай, Боже, да се състои и да го доживеем) не се реши веднъж завинаги Църковно-календарния проблем.
https://www.pravoslavie.bg/анализи/Прецедентът-Гергьовден/
Как се смени датата на Гергьовден
СТ. Н. С. Д-Р ХРИСТО ТЕМЕЛСКИ
Паметта на св. великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден) се почита от Православната църква на 23 април. Българската православна църква до пролетта на 1916 г. също почитала на тази дата паметта на светеца. Обаче тогава у нас бил въведен Григорианският календар и 13 денонощия били изрязани – получил се скок във времето: легналите да спят на 31 март 1916 г. осъмнали направо на 14 април.
Станала промяна и в неподвижните църковни празници – те неизбежно се преместили с 13 дни напред. Така Гергьовден започнали да го празнуват на 6 май. Това продължило десетилетия. Едва на 22 декември 1967 г. Св. Синод в пълен състав решил: „След една година да се въведе в църковна употреба т. нар. Изправен или Новоюлиански календар в диоцеза на Българската православна църква. Той възстановява честването на неподвижните празници на истинските им дати – както са в богослужебните минеи, а за празнуването на Пасха (т. е. Великден) и зависещите от нея подвижни (местещи се) празници – до Петдесетница запазва ръководните принципи на древната Александрийска пасхалия. Календарът да влезе в сила от 20. ХІІ. (навечерието на Рождество Христово) 1968 г.” Едва на 25 юли 1968 г. Св. Синод изпратил Послание до клира и всички чада на БПЦ, че предстои календарна реформа.
Така на практика на 25 декември 1968 г. нормално било празнувано Рождество Христово и Стефановден на 27 декември. А от началото на 1969 г. на „истинските им дати” започнало празнуването на всички неподвижни празници, в това число и Гергьовден – на 23 април.
Преди десетина години във връзка с едно проучване се сблъсках със следния парадокс. Проследих църковните календари от 1969 до 1976 г. и констатирах, че до 1976 г. Гергьовден е отразен и се празнувал на 23 април. Но в календара за 1977 г. изведнъж той безпричинно отива на 6 май. Потърсих информация в църковната преса („Църковен вестник” и „Духовна култура”) и в протоколните книги на Св. Синод, но нищо не открих. Озадачен от този парадокс, засилих проучванията си чрез допитвания до различни бивши и настоящи служители от Св. Синод и Софийската св. митрополия. Така научих, че единственото лице, което може да ми даде вярна и точна информация, е пенсионираният бивш директор на Синодално издателство д-р Харитон Попов. Уредих си среща с него и той без всякакво притеснение (дори с известна гордост) ми разкри корена на въпросния календарен парадокс.
Понеже по онова време (60-те години на 20 в.) тоталитарният партиен режим беше измислил свои празници – Ден на лозаря (14 февруари) и Ден на овчаря и пастиря (6 май), то при календарната църковна реформа от края на 1968 г. се получило разделяне на двата празника – Гергьовден и Деня на овчаря и пастиря. Ето защо през 1976 г. тогавашният председател на Комитета по въпросите на БПЦ и на религиозните култове Михаил Кючюков получил нареждане от партийната власт да помоли членовете на Св. Синод да върнат празнуването на Гергьовден отново на 6 май, когато се чества Денят на овчаря и пастиря. Кючюков разговарял с владиците, молил ги, но те отказали по простата причина, че нямало на какво основание да местят празнуването – паметта на светеца е строго фиксирана на 23 април! Отчаян от проведения разговор, на излизане от Синодната палата М. Кючюков срещнал д-р Харитон Попов, директор на Синодално издателство. Понеже се познавали (били са съученици от СДСеминария - бел. Двери), му се оплакал от „неподчинението” на синодалните старци. Х. Попов се засмял и успокоил държавния служител, че сам ще оправи нещата. На недоумяващия Кючюков пояснил, че понеже църковният календар (стенен и джобен) се печата в повереното му Синодално издателство, той на своя глава (без да информира Св. Синод) ще сложи Гергьовден на 6 май.
Така и направил. На следващата 1977 г. в църковния календар наистина Гергьовден се намирал вече на датата 6 май. Разтревожените синодални старци веднага извикали д-р Харитон Попов да даде обяснение за това разместване. Той виновно свил рамене и им заявил, че такова било партийното и държавно нареждане. Конкретна вина лично той нямал – действал в духа на тоталитарния режим. И колкото и парадоксално да звучи, оттогава (1977 г.) и досега Гергьовден не се чества като празник на св. великомъченик Георги Победоносец, а като Ден на овчаря и пастиря. Това не само е недостойно, но и петни паметта на светеца. Крайно време е да се ликвидира този църковно-календарен парадокс...
Авторът е директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българска патриаршия