за теглене на 17 млн. лв. кредит от община Ямбол", пише в "Делник"

При небивал интерес  премина общественото обсъждане на искането за поемане на общински дълг от 17 млн. лв. вечерта на петък – 13-ти октомври. Общинска администрация беше решила да направи обсъждането в зала 107, където се провеждат сесиите, и като дойдоха повечето от общинските съветници, логично не остана място за останалите желаещи да присъстват граждани и голяма част от тях стояха прави, въпреки допълнителните столове. На общественото обсъждане се събра цялата „тежка артилерия” на ГЕРБ – Ямбол – освен кметът на Ямбол, който е и областен лидер на партията, дойдоха и народният представител Юлиян Папашимов, областният управител Димитър Иванов, зам.-областният управител Волен Дичев, председателят на Общински съвет Даниел Ибришимов, много общински съветници и много членове на ГЕРБ, назначени на възлови държавни или общински позиции. Присъстваше и зам.-областният управител Христо Колев, който е от „Атака”.

Цели  четири часа продължи общественото обсъждане – от 17,30 до 21,30 часа, но в първите два от тях кметът Георги Славов се аргументираше защо иска кредит, дали общината може да си го позволи и къде иска да вложи парите.

Според кмета последните две години неговият екип е обиколил всяка уличка в града и междублоково пространство, за да установи кои са големите проблеми на Ямбол, и заяви, че точно тях иска да реши с този кредит. Той уточни, че през последните 2 години – 2016 и 2017 г., в бюджета са заложени много проектирания, за да се уточнят нужните средства, и общината вече разполага с 31 готови проекта, които могат да бъдат финансирани с кредит, т. е. касаят обекти за основен ремонт или ново изграждане.

Според Георги Славов досега през 10-годишното му кметуване общината е успяла да реши три-четвърти от големите проблеми на града. Той направи ретроспекция на всички изпълнени проекти с европейски средства, със средства от други финансови източници като фонд „Козлодуй” и  Екофонд, ПУДООС и „Красива България”, от националния бюджет и с общински средства.

Като част от въведението кметът обясни и какво ще се прави по инвестиционната програма, по която общината има 25 419 253,62 лв. европейски средства от новия програмен период. От тях 30 % са проектите за градска среда и те включват ремонти на градинката в центъра пред пощата, на продължението на ул. „Г. Раковски” от ул. „Преслав” до ул. „Вл. Заимов” и на ул. „Преслав” от ул. „Д. Благоев” до ул. „Акация”. Предвидено е изграждане на кризисен център като част от социалната инфраструктура. Проектите от културната инфраструктура са – ремонт и модернизация на ХГ „Жорж Папазов”, Младежки дом и Музей на бойната слава. Проектите за образователната инфраструктура, които вече се изпълняват, включват ремонт на детските ясли „Мечо пух” и „Слънчево детство”, на ЦДГ „Свобода” и на СУ „Св. Климент Охридски”.

Освен това кметът очерта още няколко големи проблема, за които се търси финансиране – пускане в експлоатация на Новата болница; благоустрояване на кварталите; ремонт на училища, детски градини и детски ясли; препострояване на кооперативния пазар и река Тунджа, за която предстои да започне процедура за конкурс за проект за осмисляне на цялостно пространство на реката от „Златен рог”, където свършва бетонираното корито на реката до изхода на града, като ще се мисли за велоалеи и кътове за отдих.

Всичко това той изпозва като мотив да обясни защо иска сега кредит от 17 млн. лв., а с информацията за финансовата стабилност на общината, той се опита да отговори на въпроса дали община Ямбол може да си позволи такъв кредит. Кметът цитира данни на финансовото министерство, според които през първото и второто тримесечие на 2017 г. е на 18-то място сред 264 общини при комплексния анализ на показателите на общините за финансова самостоятелност, финансова устойчивост и инвестиционна активност, просрочени задължения, поети ангажименти и задължения за разходи. Отделно община Ямбол е и сред първите пет общини с най-голям излишък по бюджета си.

За първи път пред гражданите кметът обяви и какви задължения е плащала община Ямбол през последните години – от 2014г. до 2017 г. Оказа се, че освен заема към Експресбанк, който беше изтеглен през 2009 г., за да се плати водопроводът по улиците „Вл. Заимов” и „Граф Игнатиев, общината е плащала и на фонд „ФЛАГ” – лихва и такси и на ПУДООС или общо през годините – 2014 г. – 648 842 лв.; 2015 г. – 1 238 055 лв.; 2016 г. – 1 556240 лв., а 2017 г. – 1 333 063 лв. Това дава основание на кмета да твърди, че ако изтегли заем от 17 млн. лв. гражданите на Ямбол нямало да усетят нищо, защото щели да плащат само около 600 000 лв. повече, а приходите от данъци растели.

Реално стана ясно, че през годините, ако изтеглим заема, общината ще плаща заедно с лихвите само за самия кредит най-малко 860 625 лв. през последната 2030 г. и най-много 2 093 125 лв. през 2021 г., но основно все около 2 млн. лв.

На въпрос няма ли да се увеличат драстично парите, които плаща общината, заради заемите, свързани с европейските проекти по фонд „ФЛАГ” и ПУДООС, кметът заяви, че не било така и обясни, че общината е плащала най-много за лихви към фонд „ФЛАГ”, когато е строена канализацията и паралелно с това е правена и пречиствателната станция. Той успокои, че за проекта за пречиствателна станция са останали само 20 и няколко милиона и това нямало да доведе до плащане на големи лихви. Георги Славов повдигна и леко завесата как се разплащат изпълнените европейски проекти – с оборотни средства от оперативната програма, а ако не достигнат като буфер ползват фонд „ФЛАГ” и безлихвен кредит по ПУДООС. Успокояващо било и че няма съфинансиране по европейските проекти, които общината ще изпълнява.
Кметът обясни, че най-голямата вноска на общината по кредита през 2021 г. от 2 093 125 лв. е 11,98 % от средногодишния размер на изравнителната субсидия от държавата и собствените приходи, докато разрешеното е 15 %.

Той и главният архитект Стоян Жечев подробно обясниха кои проекти искат да включат в тегленето на заема, но тях ще ги обясним в отделна публикация.

В останалите два часа присъстващите граждани имаха възможност да изразят опасенията си. Според бившия зам.-кмет Иван Кърцъков този заем е незаконосъобразен, защото не отговаря на изискванията за откриване на процедура за тегленето му, каквато определя Законът за общинския дълг. Той изрази позиция, че голяма част от обектите няма нужда да бъдат изпълнявани със заем, защото могат да се изпълнят и с общински средства. Той направи предложение поемането на общински дълг да стане след местен референдум и попита, но така и не получи отговор тегленето на заема ще доведе ли до повишаване на данъците.

Гражданин попита кмета, ако изтегли заема със същото качество ли ще строи и новите обекти и се аргументира, че плочките по центъра са амортизирани, зацапани, релсите са изронени, а стълбовете са ръждясали. Няма ли гаранция обекта и защо фирмата изпълнител не си отстранява нередностите, попита още той.

Росица Бакалова прочете от трибуната становището на сдружение „Движение с екологична насоченост”, което е против тегленето на заем, защото досега с изпълнението на европейските проекти кметът е доказал, че не използва целесъобразно средствата за основен ремонт и строителство. От свое име тя попита кмета колко дълго още няма да има тротоар към Езикова гимназия на завоя от улиците „Ж. Андреев” и „Атанас Кратунов”, а там всеки ден се застрашава живота на учениците в гимназията.

Общинският съветник Катя Георгиева, която е и лидер на БСП – Ямбол поиска да разбере какъв ще е срокът на изпълнение на обектите за ремонт и строителство, а кметът най-общо й отговори, че ако всичко е наред – т. е. няма продължителни обжалвания, се надяват до лятото на 2019 г. да бъдат приключени всички обекти. Ако съм на ваше място ще предизвикам референдум за този заем, а няма да чакам други да го предложат, заяви още Катя Георгива и допълни, че кметът залага една мина, защото населението на града намалява, а от там и данъците, които ще се внасят. „Няма ли икономика, този град обезлюдява и ние няма да можем да разчитаме на стабилни приходи, ако тази тенденция продължава, каза още тя.

Тодор Стоянов поиска да се уточни каква ще е възвращаемостта на вложените средства от заема, той не скри, че кметът е бил убедителен в обосновката на искането на кредит, но зададе резонния въпрос дали общината няма да фалира. Според кмета обаче няма риск от фалит. Тодор Стоянов предложи с кредита да се финансира създаването на занаятчийска зона в Ямбол, за да има реално откъде да се връщат парите, като се увеличат постъпленията от данъци.

Каньо Канев предложи да се вкара в регулацията на града циганската махала, за да започнат да плащат данъци и такса смет и ромите, а не да се влагат средства за видеонаблюдение на махалата, но кметът му отговори, че няма законен начин да се узаконят жилищата в ромската махала.

Според Каньо Канев като обект е по-важно кръговото кръстовище до ХЕС, за да няма катастрофи, отколкото предложените от кмета. 10-годишното ви кметуване е свързано с мащабни злоупотреби и затова не може да теглите заем, каза още той и попита кмета защо не иска да бъде проведен местен референдум за кредита?

Александър Петров отново повдигна въпроса за сметището и опасността от него за замърсяването на водите и затова заяви, че не трябва този кмет да тегли заем.

Накрая на обсъждането излезе и гражданка, която заяви, че иска кредита, за да се благоустрои града и допълни, че докато сме млади, а в същото време говореше и за внука си, трябва да се възползваме от възможностите на града.

  източник вестник "Делник"
оригиналът
http://delnik.net/