Не се стига, дори до разглеждане...законно ли са взети или не. Посочени са и други мотиви за отхвърлянето.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15/8.1.2018г. гр. Ямбол
Ямболският административен съд, трети административен състав в закрито съдебно заседание на осми януари 2018г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар: Р. Танкова
Като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
адм.д. № 2 по описа за 2018 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К.А.Г. с ЕГН ********** и адрес *** против Решение по т.8 от дневния ред на ХХVII-то заседание на Общински съвет/ОбС/ Ямбол проведено на 08.12.2017г. за емитиране на дългосрочен общински дълг, чрез емисия на общински ценни книжа – облигации при условията на частно предлагане.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на процесното решение, като се твърди наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т.4 от АПК. Прави се искане да бъде отменено решението.
При извършената служебна проверка на допустимостта на така депозирана жалба, съдът установи, че същата е недопустима по следните съображения:
Оспореното решение на Общински съвет –Ямбол е прието на основание чл.21, ал.1, т. 10 във вр. с чл.52, ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация/ЗМСМА/, във вр. с чл. 3, т.1, чл. 4, т.1 и чл. 13 от Закона за общинския дълг. Със същото ОбС-Ямбол е решил да се емитира дългосрочен общински дълг в размер на 17 000 000 лева, чрез емисия на общински ценни книжа – облигации при условията на частно предлагане, като средствата бъдат използвани за финансиране на инвестиционни проекти в полза на местната общност/бъдещи и неразплатени/, съгласно инвестиционен план и други одобрени от ОбС-Ямбол в капиталовия списък на бюджета на общината, при параметри изброени в отделни точки от 1 до 8.
Оспорващата е обосновала в жалбата правния си интерес да оспори решението на общинския съвет с обстоятелство, че с предходно Решение по т. 1 от Протокол № ХХV от 15.11.2017г. на Общински съвет/ОбС/ Ямбол не е прието предложението за провеждане на местен референдум с въпрос:“Подкрепяте ли да се приеме общински дълг от 17 мил. лева, който да се изразходва през периода 2018г.-2019г. и да се изплаща след две години гратисен период, в продължение на 10 години – от 2020г. до 2030г., след провеждане на местен референдум“. Сочи, че участва в подаването на жалба против това решение, по която в ЯАС е образувано адм. дело № 364/2017г., насрочено за разглеждане на 18.01.2018г. Твърди, че ако Решение по т.8 от дневния ред на ХХVII-то заседание на Общински съвет/ОбС/ Ямбол влезе в сила, то ще се обезсмисли провеждането на местен референдум и ще бъде засегнато правото й по чл. 32, ал.1 от ЗПУГДВМС да оспорва решението относно неприемане на предложението за провеждане на такъв.
С право на жалба се ползват само лицата, чиято правна сфера е засегната неблагоприятно от издадения административния акт, като ефектът на засягането може да предизвика прекратяване или ограничаване на техни съществуващи субективни права, създаване или разширяване на правни задължения, невъзможност за упражняване на субективни права. За да е налице процесуалноправен интерес от оспорването лицето трябва да е засегнато от акта лично, пряко и непосредствено съобразно задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСС на ВАС.
Макар и да не е посочено изрично в жалбата предмет на настоящото производство, видно от материалите от административната преписка и от справката по адм. дело № 364/2017г. на ЯАС, оспорващата К.А.Г. е общински съветник от Общински съвет –Ямбол.
Общинският съвет е орган на местното самоуправление и се състои от избраните общински съветници. Пълномощията на общинския съветник възникват от деня на полагането на предвидената в ЗМСМА клетва. От този момент общинският съветник има законово регламентирани права и задължения. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА общинският съветник има право да участва в обсъждането и решаването на всички въпроси от компетентността на съвета. Приетото с мнозинство решение става решение на колективния орган, независимо кой общински съветник е гласувал „за“, кой „против“ и кой „въздържал се“. Ирелевантно е обстоятелството, че оспорващият общински съветник в случая, не е бил съгласен с мнозинството. Общинският съветник не е индивидуален участник в административното правоотношение, което се развива от една страна между общинския съвет като колективен административен орган и от друга - субекта - адресат на административния акт. След като решенията изхождат от името на колективния орган като цяло, а не на отделни негови членове, то и общинският съветник не може да има правен интерес, различен от този на колективния орган. Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика в тази насока, поради което следва да се приеме, че оспорващата Г. в качеството си на общински съветник, не е активно легитимирана да обжалва решение на общинския съвет, в състава на който е включена.
Изключение от това правило са случаите когато в закон изрично е регламентирано друго. Такъв е случая с наличието на правен интерес да се оспорва решението на ОбС с което не е прието предложението за провеждане на местен референдум в хипотезата при която самото предложение е направено от 1/5 от общинските съветници – чл. 32 , ал.1 във вр. с чл. 27, ал.1, т.1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Дори и да се приеме обратното на изложеното до тук, то налице е и друго основание сочещо на недопустимост на депозираната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове. На съдебно оспорване, съгласно дял ІІІ на АПК, подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове.
Както вече бе посочено оспореното решение на Общински съвет –Ямбол е прието на основание чл.21, ал.1, т. 10 във вр. с чл.52, ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във вр. с чл. 3, т.1, чл. 4, т.1 и чл. 13 от Закона за общинския дълг и безспорно не е нормативен административен акт. То не е също така нито индивидуален, нито общ административен акт по определенията в чл. 21 и чл.65 от АПК, тъй като не създава права или задължения и не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито пък на неопределен брой лица. Действително съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА посочена като правно основание за подаване на жалбата, актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд, но на съдебен контрол по тази разпоредба подлежат само тези актове на общинския съвет, които имат характеристиките на индивидуален, общ или нормативен административен акт. След като оспореното решение не попада в категорията на нито един от посочените три вида административни актове, то не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК.
Съгласно чл.21, ал.1, т. 10 от ЗМСМА общинския съвет приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми, както и решения за поемане на общински дълг чрез сключване на договори за заем или емитиране на общински ценни книжа и за издаване на общински гаранции при условия и по ред, определени със закон. По силата на това препращане приложение намират специалните правила на Закона за общинския дълг /ЗОД/. Съгласно чл. 10 и чл. 18 от ЗОД единствено и само Сметната палата осъществява одит върху възникването и управлението на общинския дълг, а кметът на общината изпраща на министъра на финансите с копие до Сметната палата решението на ОбС по чл. 9, ал.3 от закона, касаещо годишния отчет за състоянието на общинския дълг. Следователно, ЗОД като специален закон урежда друга форма на контрол, която изключва съдебния контрол по АПК.
Въздействието на поемането на общински дълг по правилата на чл. 17, ал.1 от ЗОД върху правната сфера на адресатите на тези решения е опосредено от общинския бюджет. Аргумент за това съждение са нормите на чл. 3, чл. 39, чл. 40 и чл. 45 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/. Чл. 3 от ЗПФ отнася поемането на общински дълг към обществените отношения на системата на публичните финанси. Нормата на чл. 39 от закона определя като част от решението за приемане на общинския бюджет максималния размер на новия общински дълг, както и максималния размер на общинския дълг към края на бюджетната година, включително променените параметри за това. Чл. 40 от закона сочи, че дължимите лихви и погашения по главниците на общинския дълг са приоритетно задължение на общинския бюджет. Сумите по поетият общински дълг са част от приходната част на общинския бюджет по смисъла на чл. 45, ал.1, т.1, б."ж" от ЗПФ.
Изводът от изложеното е, че оспореното решение на ОбС е правен акт без характеристиката на индивидуален, общ или нормативен административен акт, както и че оспорващата в качеството си на общински съветник не разполага с пряк, непосредствен и личен интерес да иска отмяната му.
Депозираната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима съгласно разпоредбата на чл. 159, т.1 и т. 4 от АПК, като образуваното съдебното производство следва да се прекрати.
Предвид изложеното и на основание чл.159, т. 1 и т.4 от АПК, ЯАС, трети административен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.А.Г. против Решение по т.8 от дневния ред на ХХVII-то заседание на Общински съвет/ОбС/ Ямбол проведено на 08.12.2017г. за емитиране на дългосрочен общински дълг, чрез емисия на общински ценни книжа – облигации при условията на частно предлагане.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2/2018г. по описа на Административен съд-Ямбол.