АКЦЕНТИ ПО ДЕМОГРАФСКАТА ТЕМА
През месец юни 2017г. социологическо изследване констатира в обществото умора от политическото противопоставяне. Обединяваща и мобилизираща тема е видимата негативна демографска картина в нашите градове и села. Населението на България намалява след 1988г., а регионалните различия в разпределението на жителите се задълбочават.
Днес демографската политика е ориентирана не само към механичното демографско възпроизводство, но и към развитие на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с техните условия на живот, здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения.
Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото.
Семейството е базов компонент на обществената система и трябва да бъде подкрепяно. В българските традиции, бит и култура семейството съхранява и опазва основните колективни ценности. Родителите в семейството носят отговорност за раждането, отглеждането и възпитанието на децата. Полагането на грижи за подготовката на младите хора за съвместен живот, формирането на съзнание за отговорно родителство, както и създаването на подходящи условия за живот, са в основата на демографската политика.
Характерно в репродуктивните нагласи на съвременните българи е отлагането на раждането на деца във времето. Отчита се отлагане на майчинството към все по-висока възраст на майката. Според специалистите факторите, които влияят върху намеренията на жените в близка или по-далечна перспектива за раждане на първо, второ и следващо дете са: икономически – стремеж към икономическа самостоятелност и страх от изпадане в зависимост; образователни – завършване на по-високо образование; професионални и кариерни; социално-психологически – наличие на подходящ партньор, самостоятелен дом, достъпни услуги за отглеждане, възпитание и образование; етническа принадлежност. Бездетството като цяло не е желано у нас, но сред определени групи, като тази на високообразованите българки, намира все по-широко разпространение. Образованите жени много по-рядко решават да имат още едно дете, спрямо по-ниско образованите им сънароднички. Привържениците на еднодетния семеен модел нарастват с умерен темп. Двудетният модел остава предпочитан. По-образованите лица, както и лицата с по-добър материален статус, са по-склонни да изберат модела на по-късния преход към родителство и за двата пола.
България е сред страните с висок брой аборти. В продължение на повече от три десетилетия абортите като абсолютен брой превишават броя на ражданията. Едва след 1998г. се забелязва тенденция на намалението им. Специалистите разглеждат абортите като рисков фактор за бъдещите репродуктивни способности на жената. От гледна точка на възгледите на традиционното вероизповедание в България – източноправославното, легалното приложение на абортите, като вид контрацепция, е неприемливо.
В социалните науки се разглежда въпроса за съзнателно и отговорно родителство. Изключително ранните раждания на момичета под 15- годишна възраст и ранните раждания на девойки между 15 и 19 години крият значим социален риск. Раждането на деца от деца е социално рисково от гледна точка на физическата и психическа неподготвеност. Вместо отговорно родителство, се наблюдава прехвърляне на отговорностите към семейството на младата майка или към държавните институции.
Нивото на извънбрачна раждаемост е резултат от нарастването на броя на свободните съжителства сред младите хора без оформен юридически брак. За повечето от извънбрачните деца има данни за бащата. Свободните съжителства се възприемат и санкционират от обществото като „нестабилни”, разпадат се по-често от юридическите бракове, което поставя или може да постави изоставените деца и жени в риск.
По отношение жилищната и битова осигуреност на домакинствата за пълноценно отглеждане на техните деца, могат да бъдат посочени фактори като: общия дял на обитаваните жилища; населеност на жилищата - средния брой живеещи лица в едно жилище; благоустроеност на жилищата - електрификация, водоснабденост, канализация, вътрешни тоалетна и баня, отопление, наличие на битови уреди.
Високообразованото население има по-голям коефициент на икономическа активност и значително по-нисък коефициент на безработица от по-ниско образованото. В исторически план постигането на задължително средно образование е довело до по-ниска раждаемост.
В полезрението на специалистите също така е нивото на неграмотност и отпадането на деца от училище, особено в нискодоходните групи и някои етнически групи от населението. Ниският образователен статус на младите хора затруднява изграждането на механизми за самоконтрол и отговорност в репродуктивното поведение, и е фактор за понижено репродуктивно здраве, висока детска и майчина смъртност, голям брой аборти. Неграмотността в редица случаи се съпровожда със социални рискове - безработица, бедност, липса или недостатъчни грижи за здравето и образованието на децата, отклоняващо се поведение.
Проблемите на трудовата реализация, осигуряването на добър жизнен стандарт и качествено обучение изместват на по-заден план за младите хора въпросите на семейството и раждането и отглеждането на деца. Хората асоциират раждането с ограничаване на участието им на пазара на труда и, оттам, с риска от бедност. В тази връзка компенсираща роля имат социалните трансфери, в т.ч. семейните помощи.
Според актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България /2012-2030г./ и обявените приоритети на правителството в частта за социалната и демографската политика, намираме се на етапа на осъществяване на активни мерки, насочени към овладяване на негативните демографски процеси, спиране и преобръщане на тенденцията за намаляване на българското население.
Областно ръководство на ПП „АТАКА“ – град Ямбол