, в което настояват, да изиска от отговорните институции и собствениците на депото за твърди битови  отпадъци на Ямбол стриктно спазване на Комплексното разрешително за депото и законите за опазване на околната среда, водите и здравето на населението.


Уважаема госпожо Манолова,

От шест години протестираме против избора на място за Регионално депо за неопасни битови отпадъци на общините Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стралджа и Тунджа в землището на с. Дражево и с. Хаджи Димитрово.
Събрахме за 50 часа 2 614 подписа против изграждането на депото на това място, защото :
-    До и под депото има естествени извори с дебит около 50 л/мин. или 72 м3/денонощие = 26 280 м3/годишно;
-    е в прекалена близост до населените места /само около 300 м от близко населените къщи и 3 м от границата на имотите/ при действащата тогава Наредба 7 на МЗ за хигиенните отстояния – такива съоръжения могат да се изграждат на 3 км от населени места, а в тази зона попадат 3 села и 1 вилна зона, 2 винарски изби, 1 манастир;
-    при силни ветрове и вихрушк постоянно ще се разпиляват отпадъците от депото;
-    характерните силни зловонни миризми, идващи от обект с такъв вид дейност;
-    диви животни и птици, които разнасят наоколо остатъци от гниещи продукти от сметището;
И т.н.
В името на усвояване на всяка цена на европейски средства, власт имащите положиха огромни усилия да осъществят този нецелесъобразен и неустойчив проект, който още от първия ден след рязането на лентичката м.януари 2016 г. започна да замърсява още повече околната среда.
Одобрението на самия проект за строителство е в нарушение на Камплексното разрешително!!!
Капацитетът на Клетка 1 на депото е увеличен близо два пъти и половина без ОВОС!
Още през месец март 2016 г. новопостроеното депо изпусна толкова много отровни води, че изтрови всичко живо в една малка река и водоем, включително и рибата в него, намиращ се на километри от депото и попиха в почвата в близост до кладенците за питейна вода на няколко села и голяма част от гр. Ямбол. При проверката на РИОСВ – Стара Загора и Басейнова дирекция – Пловдив констатираха неправилна експлоатация на депото и препоръчаха извозване на замърсените води до пречиствателна станция. От тогава до началото на м. май т.г. в пречиствателната станция на Сливен са извозени над 21 000 м3 /около 650 големи камиона/ силно замърсена вода – количество, сходно със дебита на естествените извори – около 26 000 м3/годишно. Това са стотици хиляди лева разходи всяка година, които се вземат от около 300 000 жители на петте общини.
Извозването на инфилтрата не е предмет на проекта!
Чрез помпи инфилтратът трябва да се връща в клетката с отпадъци!
Наличието на такова голямо количество инфилтрат не е нормално. Депото, още от пуска му, се експлоатира в аварийна ситуация. Инфилтратът ще трябва да се извозва и пречиства по време на експлоатацията и 30 години след закриването на депото. Ако се направи пречиствателна станция, според думите на кмета на Ямбол г-н Георги Славов, няма да бъде по-евтино.

Госпожо Манолова,
Считаме за несправедливо 300 000 жители на областа в продължение на повече от 30 години да плащаме за извозването на вода от извори и високи подпочвени води, замърсена от депото. Въпреки водените многобройни съдебни дела против този опорочен проект, ръководителите му продължаваха да твърдят, че депото се изгражда върху „сухо дере“.
Тъй като и в момента не улавят и транспортират всичката замърсена вода, част от нея продължава да замърсява почвите и подпочвените води в околноста, което застрашава чистотата на почвите и здравето ни.
Всеки път, когато има малко по-силен вятър или вихрушки, които са много чести в този регион, найлоновите отпадъци се разпиляват на километри от сметището поради това, че не се спазва технологията на депониране и запръстяване на депото. С какво сме виновни ние, притежателите на имоти, че земите и градините ни да бъдат замърсени от тези найлони, които кой знае на какви зарази са носители?
Вие сте запозната с други подобни порочни проекти в страната като в Джерман, Самоково, Баня, Пазарджик, Стара Загора, Шереметя и др.
С настоящето писмо молим за Вашата намеса, съгласно правомощията Ви, да изискате от отговорните институции и собствениците на депото стриктно спазване на Комплексното разрешително за депото и законите за опазване на околната среда, водите и здравето на населението.
Сдружението на кметовете на населените места, експлоатиращи депото провежда срещите си винаги при закрити врати, та никой никога да не знае какви решения вземат в полза на околната среда и здравето на хората.
Затова молим също, да инициирате промяна в ЗУО, като се изиска повече публичност в работата на Сдруженията на общините, т.е. публикуване в сайтовете на общините протоколите от заседанията им с взетите решение, и то в кратък срок след заседанието. Също така, като представители на общините в сдруженията да не са само кметовете, а и определени от Общински съвет общински съветници. В заседанията на Сдруженията да вземат участие без право на глас, но с право на мнение и представители на регистрираните на територията на общините граждански екологични организации. Гражданското участие в работата на този орган е важна, защото Регионалното депо се явява най-голямото „екологично предприятие“ за региона, което се издържа от таксите на гражданите.

С уважение,


                       
ДИМИТЪР ВЪЛЕВ ДИМИТРОВ
Председател на УС на
„Движение с екологична насоченост“